Отговори на въпроси

От Римляни 12: 3-8 и 1 Коринтяни гл. 12 можем да научим, че изборът на кого и какъв духовен дар да се даде зависи от Господ. Духовните дарове се дават за изграждане на Христовото тяло (1 Коринтяни 12: 7; 14:12).

Писанието не посочва в кой момент се раздават тези подаръци. Повечето хора вярват, че са дадени по време на духовно раждане (спасение). Има обаче някои стихове, които показват, че понякога Бог дава духовни дарове по-късно. Текстовете в 1 Тимотей 4:14 и 2 Тимотей 1: 6 се отнасят до подаръка, който Тимотей е получил по време на ръкополагането си "чрез пророчество". Това най-вероятно означава, че по време на ръкоположението на Тимотей един от старейшините говори под влиянието на Светия Дух за духовния дар, който Тимотей трябва да получи за бъдещото си служение.

От 1 Коринтяни 12: 28–31 и 14: 12–13 знаем също, че Бог (а не ние) е този, който определя какви дарове да ни даде. Тези текстове също показват, че не на всеки човек ще бъде даден специален подарък. Павел пише на вярващите в Коринт, че ако са жадни за духовни дарове, те би трябвало да търсят по-творчески дарове, като например дара на пророчеството (способността да носят Божието Слово на другите, за да ги изграждат). Защо Павел ще говори за това, ако вече са получили всичко, което е било предназначено, и няма начин да получат допълнителни подаръци? Дори ако цар Соломон се стреми да придобие мъдрост от Бог, за да бъде добър владетел за Неговия народ, тогава можем също така да очакваме Бог да ни предостави онези дарове, които са необходими в полза на Неговата Църква.

Трябва обаче да разберем, че тези дарове се разпределят според божествения избор, а не според нашия собствен. Дори ако всеки наистина искаше дара на пророчеството, Бог нямаше да го даде на всички. В противен случай кой би изпълнявал други функции в полза на всички части на тялото на Христос?

Една точка е категорично ясна - Божията заповед е и Божията възможност. Ако Бог ни заповяда да направим нещо (например да свидетелстваме, да обичаме другите, да преподаваме и т.н.), тогава Той ни дава възможност да го направим. Някои хора може да не са толкова „надарени“ за евангелизация, колкото други, но Бог призовава всички християни да свидетелстват и да бъдат ученици (Матей 28: 18–20; Деяния 1: 8). Всички сме призовани да споделяме Евангелието, дори ако нямаме духовен дар. Отдаден християнин, който се стреми да изучава Божието Слово и да го преподава на другите, ще бъде по-добър учител от този, който има специална духовна дарба за преподаване, но го пренебрегва.

И така, дават ли ни духовни дарове по време на нашето обръщане към Христос, или те растат по време на нашия живот с Бог? Като цяло духовните дарове ни се дават по време на спасението, но ние трябва да ги развиваме. Може ли желанието на сърцето ни да се превърне в духовен дар? Има ли определени духовни дарби, които можете да пожелаете? Текстът в 1 Коринтяни 12:31 ни инструктира да следваме „най-висшите дарове“. Можем да помолим Бог за духовен дар и да положим усилия за собственото си развитие в една или друга област. В същото време, ако не е Божията воля, тогава няма да получим определен духовен дар, колкото и да го желаем. Бог е безкрайно мъдър и знае с какъв дар ще бъдем най-продуктивни за Неговото царство.

Въпреки факта, че може да сме надарени с един или друг дар, всички ние сме призвани да се развиваме в различни области, споменати в Писанието: да бъдем гостоприемни, милостиви, да служим един на друг, да свидетелстваме и т.н. Ако се стремим да Му служим от любов, да изграждаме други до Неговата слава, Той ще ни помогне в това и ще ни възнагради (1 Коринтяни 3: 5-8; 12: 31-14: 1). Бог обещава, че ако се наслаждаваме на Него, Той ще ни даде това, което желае сърцето ни (Псалм 37: 4-5). И това несъмнено ще ни даде възможност да Му служим, реализирайки потенциала си и получавайки удовлетворение от него.

Собствениците на библейския онлайн ресурс могат частично или изобщо да не споделят мнението на тази статия.