Използването на флуорохинолони в практиката на амбулаторната гинекология

М. В. Майоров

Използването на флуорохинолони в практиката на амбулаторната гинекология

Женска консултация на Медицинско звено No2 на ХЗТД

Тазовото възпалително заболяване (PID) при жените е много често диагностицирана патология при амбулаторна среща с акушер-гинеколог. Това са предимно остри и обостряния на хроничен аднексит (салпингоофорит), метроендометрит, периметрит. В тези случаи навременната и адекватна терапия е изключително необходима, тъй като прогнозата зависи изцяло от това колко рано е започнало лечението и от неговата ефективност. При късен старт или неадекватна терапия често се наблюдават усложнения като развитието на тубо-яйчникови абсцеси, пелвиоперитонит; по-нататък - извънматочна бременност, безплодие и др.

Хоспитализирането на такива пациенти в гинекологична болница по различни причини не винаги е възможно, поради което лекарят на антенаталната клиника трябва да реши въпросите за лечението и рехабилитацията на пациентите .

Основните причинители на инфекции на урогениталния тракт, по-специално вагинит, вагиноза, аднексит, ендометрит и др., Според литературата са бактерии: Neisseria gonorrhoeae, Bacteroides spp., Fusobacterium spp., Mycoplasma hominisum. Hominisum. А също и гъбички (Candida albicans), вируси (херпес симплекс вирус) и други микроорганизми, по-специално Chlamydia trachomatis.

Антибиотичната терапия е от водещо значение, по-специално използването на антибиотици. Според нас представители на относително нова група синтетични антибактериални агенти, флуорохинолони, отговарят на условията, необходими за лечение.

Флуорохинолоните по своята химическа природа са близки до такива по-ранни антибактериални лекарства като налидиксинова киселина и нейните производни. Химичната структура на флуорохинолоните съдържа групите –OH и –COOH, които определят антимикробното действие поради свързване с основи в ДНК веригата на бактериите (Dobrovolskiy Yu. I., 1999). Те инхибират ДНК жиразите, които катализират образуването на ДНК суперспиралата. Наличието на флуорен атом в молекулата на флуорохинолон значително засилва неговата антимикробна активност и разширява спектъра на действие. Модификация на пиперазиновия пръстен на флуорохинолоновата молекула, въвеждането на нови радикали значително променят неговите фармакокинетични и фармакодинамични свойства. Това беше причината за създаването на редица лекарства от тази група. Най-често използваните лечения за бактериални инфекции на пикочните пътища са ципрофлоксацин, офлоксацин, пефлоксацин, норфлоксацин.

Всички флуорохинолони са ефективни срещу грам-отрицателни аеробни бактерии, повечето щамове на стафилококи са не по-малко ефективни срещу грам-положителни бактерии. Флуорохинолоните имат малка активност срещу анаеробни бактерии.

Всички флуорохинолони се абсорбират бързо от стомашно-чревния тракт и са ефективни, когато се приемат през устата. Максималната концентрация в кръвта се наблюдава по-рано от 2 часа след поглъщане. Те се свързват малко с плазмените протеини, прониквайки добре в различни органи и тъкани. Екскретира се предимно чрез бъбреците, най-често непроменен. Флуорохинолоните обикновено се понасят добре. Възможно е обаче да се появят странични ефекти: гадене, повръщане, диария, главоболие, безсъние или сънливост, тревожност, треперене, кожен обрив, явления на фоточувствителност и др. Тези нежелани реакции са доста редки. Флуорохинолоните са противопоказани при деца и юноши (под 15-годишна възраст), както и при бременни и кърмещи майки. Курсът на амбулаторно лечение обикновено продължава 7-10 дни, но не повече от две седмици, приемът - по време или след хранене. Трябва да се отбележи, че има и инжекционни форми на някои флуорохинолони (по-специално ципрофлоксацин и пефлоксацин) за интравенозно приложение.

Напоследък вниманието ни привлече представител на групата на флуорохинолоновите антибиотици - офлоксацин, произведен от местни производители Kievmedpreparat и Darnitsa, в таблетки от 0,2. Лекарството не отстъпва на внесените аналози (таривид, заноцин), много по-евтино, удобно за амбулаторна употреба, тъй като необходимостта от прием само два пъти дневно е важен фактор за рационална терапия.

В условията на антенаталната клиника на мултидисциплинарната клиника на Медицинско звено № 2 на Харковския завод за тракторни двигатели използвахме флуорохинолоновия антибиотик офлоксацин за лечение на 72 пациенти на възраст 16–48 години с остри и обостряния на хронични заболявания на таза органи (салпингооофорит, периметрит, метроендометрит). Лекарството се предписва по 0,2 (1 таблетка) 2 пъти дневно по време или след хранене. Курсът на лечение е средно 7-10 дни, в някои случаи до 14 дни. В 24 случая (33,3%) посочената антибиотична терапия е допълнена с назначаването на трихопол (метронидазол, клион) в доза 500 mg 2 пъти дневно след хранене за едновременен ефект върху анаеробната флора.

Схемата на лечение включва още: нистатин, бифиформ (бификол), мултивитамини, тинктура от ехинацея пурпурена (имунална), нестероидни противовъзпалителни лекарства (ибупрофен, ортофен), автохемотерапия и др. Според показанията.

Ефективността на лечението се следи с течение на времето: ежедневна термометрия, редовни изследвания на кръв и урина, бактероскопия на вагинални цитонамазки, гинекологичен преглед.