Изисквания на професионалната общност за социалните компетенции на социален учител

ИЗИСКВАНИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА ОБЩНОСТ ЗА СОЦИАЛНИ КОМПЕТЕНЦИИ НА СОЦИАЛЕН УЧИТЕЛ

Глава 1. Социална компетентност и нейните видове

1.4 Наборът от компетенции, изискван от професионалната общност и критериите за техния избор

2.2 Изследователски метод и неговите етапи

2.3 Резултати от изследвания, заключения

Британският психолог, професор в Университета в Единбург, Джон Рейвън, в хода на своите изследвания, проведени в различни научни институции, както и по поръчка на британското правителствено социално обслужване, разработи нова концептуална рамка за анализ и диагностика на човешкия ресурси, в които човешките ценности са от решаващо значение. В книгата си „Компетентност в съвременното общество“ (11) Рейвън пише за спешната необходимост специалистите да развият такива личностни качества, които образователната система е пренебрегвала досега, а именно способността да ръководи, инициатива, стремеж към нови неща, свобода на избора и способността за съвместна работа с други хора.

Социалната компетентност се разбира от Raven като широк набор от определени знания, умения, способности и способности на човек, които се реализират, когато се постигнат значими цели (т.е. реализират се, когато има мотивация). В същото време един от най-важните компоненти на компетентността е емоционалният компонент на поведението и личните ценности на професионалиста. Джон Рейвън също състави подробен списък на видовете компетенции, въз основа на който разработихме методологията на нашето изследване.

Глава 1. Социална компетентност и нейните видове

1) мотивация и способност за участие в дейности на високо ниво, например за проявяване на инициатива, поемане на отговорност, анализ на работата на организациите или политическите системи;

2) готовност за участие в субективно значими действия, например, за да се стремим да влияем върху случващото се във вашата организация или посоката на движение в обществото;

3) способността да използват заключенията си при избора на стратегия за собственото си поведение;

4) готовността и способността да се създаде климат на подкрепа и насърчение за онези, които се опитват да правят нововъведения или търсят начини да работят по-ефективно;

5) адекватно разбиране за това как функционират организацията и обществото, където човек живее и работи, и адекватно възприемане на собствената си роля и ролята на други хора в организацията и в обществото като цяло;

6) адекватно разбиране на редица концепции, свързани с управлението на организациите. Тези понятия включват: риск, ефективност, лидерство, отговорност, отчетност, комуникация, равенство, участие, благосъстояние и демокрация.

Всички горепосочени компоненти на компетентността могат да бъдат отнесени към две области: когнитивна и емоционална, те могат до голяма степен да се заменят взаимно като компоненти на ефективно поведение. Колкото повече от тези компоненти човек участва в процеса на постигане на значими за него цели, толкова по-голяма е вероятността той да постигне тези цели.

Този метод за анализ на компетентността може да бъде определен чрез позоваване на „модела на компетентност“ (вж. Приложение 1).

Към списъка с характеристики на ефективно поведение, изброени в лявата част на таблицата, трябва да се добавят още:

1. Самочувствие, което включва:

- Доказани знания, че можете да работите в екип с други, да поемете лидерска роля и да се възползвате от помощта и подкрепата на другите.