Историята на психо

През по-голямата част от живота си съм имал различни проблеми с носа. Когато за първи път гной от основния (наричан още „сфеноиден“) носен синус отиде в областта на мозъка, аз бях откаран в психиатрична болница. И ме отведоха, защото тичах из апартамента и отварях всички прозорци, мислех, че ще умра от минута на минута, защото болката беше непоносима, която проникваше през мозъка ми през и през. Сериозно исках да се самоубия, за да не усетя тази непоносима пареща болка. Просто ми се искаше всичко да спре. Може би нямате представа колко болезнено и страшно е да го усетиш, някаква инфекция направо в мозъка ти и още по-лошо, когато всички те гледат като глупак и никой не може да ти помогне ... Изглежда, че си откъснат от света и започнете да разбирате, че само късметът може да ви спаси, само Бог, който не съществува. Просто го усетете за себе си поне за минута.

Спомням си как надзирателят в психиатричната болница ме хвана за врата отзад и ме хвърли на леглото и каза, ако не се успокоиш, сега ще ме бием, но преди това не се съпротивлявах и каза, че ще легна сама на леглото, просто не е нужно да се връзвам и да ме слагам по гръб (явно не му харесваше). След хвърлянето му изпитах такава болка в тила (очевидно имах подуване в тилната област), която не съм изпитвал през целия си живот и колкото повече крещях, толкова повече ми се смееха и казваха, че Бях наркоман (въпреки че почти не пиех и никога не пушех).
За щастие имаше няколко добри момчета, които ми донесоха вода, когато гърлото ми беше пресъхнало.

И тогава разбрах колко жесток е светът. Че така се отнасят с хората, като със свине и други животни във фермите. На това място имаше усещането, сякаш си риба и никой не може да чуе всичко, което казваш ... Примирих се с това и разбрах, че е безполезно да крещя и първата задача за тази нощ беше просто да оцелейте за мен. Знаех, че колкото повече крещя от болка, толкова повече те ще предприемат действия. Лежах вързан до сутринта с диво изгарящо главоболие в тила, то намаля, когато се опитах да вдигна и наклоня главата си на една страна, но беше ужасно неудобно да го направя заради стегнатите въжета. Най-ужасният момент беше, когато ми сложиха някаква инжекция в крака (така че сигурно се отпуснах), но не ми се получи, опитах с всички сили да не си затварям очите, въпреки че заспах. Към сутринта се престорих, че се успокоявам и спя. Решиха да ме развържат.

Ставайки от леглото, разбрах, че имам проблеми с походката и координацията на движенията, а зрението ми беше мътно, сякаш бях почти сляп. Когато стигнах до обществена тоалетна, облегнал ръце на стените, разбрах, че тя е изцяло опушена. Когато отидох до тоалетната за малкото, урината беше много гореща и с тъмен цвят. Възможно е токсините да се отделят от тялото.

Не помня останалите дни в болницата, сякаш изпаднах в хибернация. Роднините ми ми донесоха някаква детска книжка, но аз не можах да се съсредоточа, за да я прочета, сякаш всичко беше замъглено в очите ми. Момчетата от отделението също се питаха защо спя през цялото време? Но всъщност не бях напълно заспал, а сякаш бях полузаспал. Само набирах сили да ставам да ям, а храната там не беше дебела.

Най-готиното е, че след първия ден в болницата никой не ме бие и слава Богу, това все още не беше достатъчно!

След като напуснах болницата, лежах вкъщи около 3 месеца. Не знам какво ми се случи по отношение на неврологията, но със сигурност знам какво ми се случи по отношение на УНГ.

Буквално не можех да ходя и да стоя, а пространствената ми ориентация беше нарушена (бях като сляпо коте). Сякаш нямаше достатъчен приток на кръв към главата и както разбирам сега, това се дължи на оток в долната част на мозъка. Следователно кръвта циркулирала трудно. В края на краищата, когато човек стои или ходи, сърцето започва да работи по-активно (срещу гравитацията), за да осигури на мозъчните клетки кръв и кислород. Затова в легнало положение все още се чувствах някак поносимо, но все пак всичко беше сиво пред очите и главата ме болеше.

След това направих ЯМР на мозъка (където беше открита хидроцефалия на вентрикулите на мозъка) и една MSCT (компютърна томография) на параназалните синуси - беше открит PAN синузит (това означава фронтален синузит, синузит, сфеноидит и етмоидит) и патологичен съдържанието е намерено в клетките на етмоидния лабиринт (вероятно алкохол).

Наскоро отново имаше тежест някъде в центъра на главата (в продължение на три дни), особено при навеждането. И скоро отново натрупаната гной в основния синус (който просто граничи с мозъка) избухва в главата. Този път си помислих, че определено ще умра, но някак си всичко се получи. Просто бих изчакал операцията ... Парите вече са там. Сега си правя тестове и мечтая да не умра преди операцията, а още повече по време на операцията ... В момента челото и максиларните синуси и в центъра на главата се пукат, очите ми са в постоянно напрежение, сякаш сега излитат от гнездата си.

Можете да минус, просто исках да споделя историята си, за да я направя малко по-лесна.