Държавна политика в жилищното строителство в СССР. Историческа справка.

жилищното

През последните 50 години ръководството на страната ни последователно и целенасочено решава жилищния проблем, увеличава обема и ускорява темповете на жилищно строителство, за да премахне съществуващия недостиг на жилища, да подобри качеството на своята архитектура.

Тези принципи останаха непоклатими в следващите етапи от развитието на СССР. В зависимост от икономическите възможности на държавата се променят само методите и мащабите на тяхното прилагане. И така, въз основа на Указа за конфискация на къщи с наети помещения през 1918-1918г. милиони работнически семейства бяха преместени от пренаселени, неудобни и порутени жилища в апартаменти, обитавани преди от буржоазията. Това постави основата за системно решаване на жилищния проблем в страната.

В бъдеще, тъй като програмите за индустриализация се изпълняват с високите си темпове и бързия растеж на градското население, подобряването на жилищните условия се извършва главно чрез изграждането на нови къщи. В същото време се отдава по-голямо значение на подобряването на експлоатацията, ремонта и рационалното използване на жилищата в градовете и селските райони, реконструкцията на стари квартали, разрушаването на порутени и остарели къщи.

Основните характеристики, които определят развитието на жилищното строителство в СССР, са:

Развитието на жилищното строителство доведе до създаването на мощна строителна база за фабрично жилищно строителство, развитието на индустриални предприятия за производство на строителни конструкции и материали, до създаването и развитието на мощни специализирани строителни организации, система за проектиране и изследователски институти за гражданско строителство, в работата по типизирането и стандартизацията на строителството. Това даде възможност за радикално възстановяване на жилищното строителство, превръщайки го в механизиран процес на сглобяване на сгради от сглобяеми сглобяеми конструкции, за увеличаване на производителността на труда, намаляване на разходите за труд и времето за строителство.

В началото на 20-те години наред с възстановяването и ремонта на жилища в редица градове на СССР започва масовото строителство на жилищни сгради, изграждането на първите удобни работнически селища в електроцентрали и големи предприятия.

Мащабите на жилищното строителство в бъдеще непрекъснато се увеличаваха. До 1941 г. жилищният фонд в градовете и селищата от градски тип се увеличава в сравнение с 1926 г., 1,9 пъти, а повече от половината от фондовете представляват къщи, построени след 1917 г. Броят на градското население към 1940 г. се увеличава с 2, 3 пъти, достигайки 60,6 милиона души. Това доведе до намаляване на средното жилищно осигуряване, съответно, от 8,2 на 7 м 2 от общата площ на човек. В тази връзка в много градове с бързо развиваща се индустрия и ускорен растеж на населението пренаселеността на апартаменти в стари сгради и пренасочване на семейства по стаи в значителна част от новите апартаменти.

Щетите, причинени на жилищния фонд на СССР по време на Великата отечествена война, са много големи. Окупаторите изгарят изцяло или частично 1710 града и над 10 хиляди села и села. В градовете и селищата от градски тип бяха унищожени около 70 милиона квадратни метра жилищна площ, над 6 милиона сгради бяха унищожени. В резултат на това около 25 милиона души загубиха домовете си. В продължение на няколко следвоенни години (1946-1950) основно възстановяването на разрушения жилищен фонд беше завършено.

През първите следвоенни години населението и жилищният фонд на градовете продължиха да растат. Техните темпове на растеж през този период бяха приблизително еднакви. В резултат на това към 1951 г. средното осигуряване на жилища в градовете е на ниво от 1940 г. (около 7 м 2 от общата площ). Значителна част от къщите са построени през тези години от дърво и материали с ниска якост, без течаща вода и канализация. Освен това много къщи бяха в лошо техническо състояние, тъй като по време на войната и първите следвоенни години нямаше възможност да бъдат ремонтирани. Всичко това доведе до известно влошаване на качествените характеристики на градския жилищен фонд по отношение на неговото подобрение и капитал.

Така до началото на 50-те години жилищният въпрос се превърна в един от най-належащите въпроси за подобряване на благосъстоянието на съветския народ. Основното средство за решаване на този проблем беше последователното увеличаване на обема на жилищното строителство в страната въз основа на въвеждането на индустриални методи за изграждане на жилищни сгради от едрогабаритни елементи с висока степен на фабрична готовност.

Общият обем на жилищното строителство през 1951-1955г в градските райони в селските райони се е увеличил с около 20% в сравнение с следвоенните години.

От средата на 50-те години темповете на растеж на жилищния фонд в градовете и работническите селища започват да изпреварват растежа на градското население. По този начин размерът на фонда се е увеличил приблизително три пъти от 513 милиона м2 от общата площ в началото на 1951 г. до 1 милиард 529 милиона м2 през 1971 г., а градското население се е удвоило.

Преходът към семейно уреждане на апартаменти в нови сгради и постепенното разширяване на апартаментите в по-рано построени сгради позволиха да се направи голяма крачка напред към успешно решаване на важна задача - да се осигури на всяко семейство в градове и селски райони апартамент, който отговаря на изискванията за хигиена и културен живот.

През тези години СССР достига едно от първите места в света по брой на апартаментите в строеж на 1000 жители.

През 1961-1965 и 1966-1970. нарастването на обема на жилищното строителство продължи. През този период са въведени в експлоатация 22 милиона 898 хиляди апартамента с обща площ 1009,1 милиона м 2 (през 1951-1960 - 714,6 милиона м 2). Мащабно строителство разрешено през петгодишния период 1966-1970. значително да подобри условията на живот на почти 55 милиона души, или всяко четвърто семейство, и в рамките на 10 години (1961-1970) да предостави нови апартаменти или да подобри жилищните условия в по-рано построени къщи за 109,5 милиона души, т.е. почти половината от населението на страната.

В резултат на това средното осигуряване на жилища в градовете на СССР се е увеличило през 20-те години от 7 на 11 м 2 от общата площ на човек.

Наред с общия растеж на жилищния фонд, трябва да се отбележи известна неравномерност в осигуряването на жилища в определени региони на страната. Например в градовете и селищата на работниците в Естония и Латвия предлагането с обща площ е по-високо от средното за страната с 20-25%, а в Узбекистан, Киргизстан, Азербайджан SSR в редица региони на Сибир, Далечния изток и Поволжието, той е с 15-20% по-нисък.

Социално-техническият прогрес и разширяването на икономическите възможности на държавата създадоха необходимите предпоставки за по-нататъшното развитие на жилищното строителство и ускоряване на решаването на жилищния проблем в СССР.

През 1971-1975г. са построени жилищни сгради с обща площ над 540 милиона m 2, включително 375 милиона m 2 в градовете и 165 милиона m 2 в провинцията и 165 милиона m 2 в провинцията. През този петгодишен период е ускорено строителството на къщи за служители от източните и северните райони на страната, където се наблюдава интензивно развитие на различни отрасли на минната и производствената индустрия.

През следващото десетилетие се планира постепенно да се премахне разликата в осигуряването на жилища в отделни републики, региони и градове на страната.

До края на 1974 г. размерът на градския жилищен фонд достига 1 милиард 865 милиона м2 обща площ, а средната осигуреност е 11,9 м2 обща площ на човек.

Увеличението на градския фонд беше придружено от относително широка реконструкция на стари квартали, разрушаване на неизползваеми къщи в размер на 9-11 милиона квадратни метра обща площ годишно. В същото време нивото на подобрение и капитализъм на жилищните сгради, издигнати в градовете и селищата на работниците, се е увеличило. Ако в средата на 50-те 70-75% от апартаментите са били оборудвани с водоснабдяване и канализация, то през следващите години - над 90%, включително всички видове подобрения, включително водоснабдяване с топла вода и бани - около 80%.

Къщите със стени от каменни материали и със стоманобетонни тавани станаха основните в градското социализирано жилищно строителство. В резултат на това в социализирания жилищен фонд на градовете се наблюдават големи промени в съотношението на къщите с различна степен на капитал и различни нива на санитарно оборудване.