Интервю с ветеран от мироопазващите мисии на ООН

Външна политика

Сергей Лавров: идеята за въвеждане на мироопазващи сили на ООН в Украйна е здрава

В Русия и дори в Европа все повече говорят за възможността за изпращане на миротворци на ООН в източната част на Украйна. Колко реално, необходимо и къде Дмитрий Медведев греши, каза пред Gazeta.Ru Сергей Лавров, съименникът на руския външен министър, ветеран от миротворческите мисии на ООН, президент на Междурегионалната обществена организация на ветераните от миротворческите мисии на ООН.

- Днес както в Русия, така и на Запад периодично се чуват гласове за необходимостта от изпращане на миротворчески контингент в Украйна. Колко е реално сега?

- За изпращане на войски в буферната зона между противоположните страни е необходимо да се прекратят военните действия, както и съгласието на противоположните страни за въвеждането на миротворчески контингент. Сега това е невъзможно да се направи в Украйна: може би Донбас се съгласява да прекрати военните действия, но Украйна продължава да ги води и освен това САЩ официално подкрепят политиката на Киев, така че определено биха блокирали такава операция.

Ако Америка подкрепя борбата, защо ще й трябват войници, които да им се противопоставят? Идеята за въвеждане на мироопазващи сили на ООН в Украйна е здрава, но ако в момента САЩ подкрепят "анти-терористичната" операция на Киев, това ще блокира инициативата на Русия в Съвета за сигурност на ООН.

За да издаде мандат на Съвета за сигурност на ООН за миротворческа мисия, е необходимо тези пет страни членки на Съвета за сигурност да постигнат консенсус по този въпрос. Понякога е много трудно да се вземе съвместно решение. Но консенсус за Сирия например беше намерен, въпреки че Русия и САЩ застанаха на противоположни позиции. Ще има желание.

- Има ли други начини освен консолидираното решение на Съвета за сигурност?

- Може да се припомни 2003 г. и Ирак, когато Съединените щати сформираха коалиция, въведоха войски в Ирак и си издадоха мандат. Използвайки този прецедент, Русия може да се опита да убеди ООН, че в Украйна има ясна хуманитарна катастрофа, и след това, след като създаде своя собствена коалиция, проведе миротворческа операция за нейното премахване. Миналата седмица постоянният представител на Русия при ООН Виталий Чуркин говори по този въпрос, но ООН не се съгласи с тази оценка.

Освен това Русия не може да извърши такава операция сама, ръководството на страната знае това и това също е записано в нашите концептуални документи. Външнополитическата концепция и военната доктрина гласи, че Русия е готова да участва в мироопазващи операции под егидата на ООН, както и в сътрудничество с регионални организации. И няма нито една дума, че Русия може самостоятелно да провежда мироопазващи операции.

Освен това Русия не може да изпраща мироопазващи войски, защото ние просто нямаме такива войски. Съществува 15-та отделна миротворческа бригада, която провежда бойно обучение на военния персонал, насочено специално към участие в мироопазващи операции. Тази бригада, подобно на някои части и части на ВДВ, може да участва в мироопазващи операции. Съгласно мандата на ООН те могат да действат като част от международни мироопазващи сили навсякъде по света. ОНД и ОДКС (Организация на Договора за колективна сигурност) имат собствен контингент за поддържане на мира, който може да действа под мандата на тези организации само на територията на страните членки на тези съюзи, а съгласно мандата на ООН силите на ОДКС също могат да действат Навсякъде по света.

Днес понякога ни обвиняват в непълната легитимност на нашите операции. Например през 2008 г. имаше прецедент, когато Русия използва своите въоръжени сили по време на конфликта между Грузия и Южна Осетия.

И президентът Дмитрий Медведев излезе с изявление относно провеждането на миротворческа операция, за да принуди Грузия да постигне мир. Веднага ни поправиха, като казаха, че в съответствие с чл. 53 от Устава на ООН, подобни операции се извършват само под мандата на Съвета за сигурност на ООН. А действията на руските въоръжени сили бяха преквалифицирани от член 53 на член 51 и бяха разглеждани като самозащита (Русия обвини Грузия в нападение срещу нейните миротворци. - Gazeta.Ru).

- СССР участва в мироопазващи мисии от 70-те години на миналия век, защо все още нямаме концепция за поддържане на мира?

- Нито една държава в света няма общопризнато определение за поддържане на мира, дори в Устава на ООН. Съществува обаче разбиране за такива действия като усилия на международната общност за поддържане на мира и то не от абстрактна международна общност, а представлявана от ООН, както и от различни коалиции и регионални организации.

Когато говорим за втория модел на поддържане на мира, без мандат на ООН, ситуацията е по-сложна, тъй като повдига много въпроси относно легитимността на тази или онази операция.

Например, през 1992 г. нашите руски части участваха в операция в бивша Югославия с мандат на ООН, а след това, ако говорим за руско миротворчество, имаше Таджикистан, имаше Абхазия, където нашите миротворци работеха под мандат на ОНД. И ако си спомняме Приднестровието и Осетия, те са работили там по междуправителствени споразумения. И тази наша дейност беше силно критикувана на Запад, не беше считана за миротворческа дейност в истинския смисъл на думата.

На свой ред имаме своите претенции към тях: когато през 2003 г. Съединените щати сформираха коалиция и нахлуха в Ирак, ние я критикувахме остро, но по-късно мандатът беше получен. Същото се случи през 1999 г., когато не САЩ, а НАТО - регионална организация, която започна да провежда операция в бивша Югославия без мандат на ООН и я получи само 11 седмици по-късно.

Така че, познавайки всички трикове на мироопазването, трябва да имаме ясна концепция, където трябва да се пише "кое е добро и кое е лошо".

- Как самият ти се включи в миротворческите мисии на ООН?

- През 1973 г. завърших Военния институт по чужди езици с чин лейтенант. След назначението той отива като старши преводач в Южен Йемен, следващото назначение е през 1980 г. вече като военен наблюдател на ООН в Близкия изток. След това, през 1986 г., бях изпратен втори път в този регион и служих в същата организация за наблюдение на примирието (UNTSO-UNTSO). Наблюдавахме спазването на мирния процес между Израел и Сирия, от една страна, и Египет и Сирия, от друга.

Военните наблюдатели на ООН са сини барети. Искам да отбележа, че има разлика между "сините барети" и "сините каски".

„Сините барети“ са военни дипломати, които трябва да владеят английски, да знаят стотици съкращения на ООН, да познават радиотрафика и например да карат коли от различен тип.

На свой ред „сините каски“ са войски с леки оръжия, които използват или за защита на цивилни, или за защита на себе си. Освен това ООН няма своите "сини каски". Когато ООН реши да разположи миротворческа мисия, се обявява нещо като търг за формиране на миротворчески сили.

След като напуснах службата, аз и други бивши колеги създадохме организация на ветерани от мироопазващите мисии на ООН и участвахме в разработването на теоретичните разпоредби за поддържане на мира. Непрекъснато казваме, че Русия се нуждае от концепция за поддържане на мира. На първо място, трябва да се уточни в кои миротворчески мисии можем да участваме и как, и в кои не можем и защо.

- Има ли вече практически резултати?

- Надявам се, че бяхме изслушани: беше дадена команда на Министерството на външните работи и Министерството на отбраната да разработят такава концепция. Нашето предложение беше също така да се създаде орган при президента на Руската федерация, който да наблюдава и координира всички държавни и обществени организации, които участват в поддържането на мира както под егидата на ООН, така и под мандата на регионалните организации. Идеята беше подкрепена от Съвета на федерацията, но засега няма напредък.

- Все пак миротворчеството винаги ли е ефективно?

- В света има не само черно-бели цветове, има и полутонове. Следователно, човек не може просто да отговори: да или не. Сега се говори, че ООН е надживяла полезността си, но може би е и бавно работещ организъм, не идеален, но поне работещ. А поддържането на мира под егидата на ООН е от голямо значение за поддържането на мира в света.

Да, има неуспехи, както в Руанда и Сомалия, но има и общопризнати успехи, например Източен Тимор, който след миротворческата операция стана 191-ва държава-членка на ООН. Говорейки за руското мироопазване, Таджикистан може да бъде посочен като положителен пример.

Ние изоставаме с 25 години както в практическото миротворчество, така и в теоретичното му разбиране. Първата миротворческа мисия е извършена през 1948 г., а първите ни наблюдатели се появяват едва през 1973 г. Спомняте ли си колко се гордеехме с марша на парашутистите ни до Прищина? Маршът беше завършен и тогава изчакахме някакво логично продължение. Подобен поход е добър, но ако имаше ясна доктрина за поддържане на мира, това не би било само едно хвърляне, а обмислени действия в съответствие с тактиката и стратегията.