Индуктивен модел на обяснение

8.2 Индуктивен модел на обяснение

През последните десетилетия в логиката и методологията все по-често се използва друг модел или схема на научно обяснение, който обаче няма убедителната сила и надеждност, присъщи на дедуктивния модел. На тази основа понякога се счита само за временен опит за обяснение, един вид сурогат, към който човек трябва да прибегне само защото е невъзможно да се постигне по-пълно обяснение. Този подход до голяма степен се определя от самото отношение към индукцията, което е в основата на този модел на обяснение. Всъщност, докато заключението за дедуктивно заключение с логическа необходимост следва от предпоставки, заключението за индукция, като правило, се потвърждава само в една или друга степен от тези предпоставки. С други думи, ако заключението за приспадане е надеждно, тогава индукцията дава само вероятни заключения. Ето защо самото индуктивно разсъждение понякога се разглежда само като евристичен начин на мислене.

Необходимостта от апелиране към индукция до голяма степен е продиктувана от факта, че много обяснения на емпиричните науки трябва да се справят със статистическите закони, изразени под формата на вероятностни твърдения. Както вече беше отбелязано, статистическите закони, за разлика от динамичните, характеризират не отделни събития и явления, а само групи или класове еднородни събития от масов характер. Най-просто казано, това, което е посочено в универсалния закон от динамичен тип, може да бъде прехвърлено на всеки отделен обект или събитие. Статистическите закони по самото си естество не позволяват тази възможност. Независимо от това, закони от този вид могат да се използват и за обяснение и предсказване на отделни явления и събития. За тези цели се въвежда теоретичната концепция за вероятността, която характеризира мярката за възможността за настъпване на събитие. Пълнотата на обяснението и надеждността на прогнозата в този случай ще бъдат по-ниски, отколкото когато се прилагат универсалните закони от динамичен тип. Въпреки това, в много важни ситуации ние нямаме такива закони и затова трябва да се обърнем към индуктивната схема на обяснение. Логическият процес, който използваме, за да обясним това, много често се нарича индуктивна или логическа вероятност. Той характеризира определен тип връзка между помещенията и заключението на обяснението, т.е. обяснение и обяснение. По своята значимост тази вероятност се различава значително от статистическата вероятност, която срещаме при формулирането на законите на масовите случайни явления във физиката, биологията и социологията. За да се избегнат недоразумения, може би трябваше просто да се нарече логическа вероятностна индукция, но този термин има и нежелани асоциации. Факт е, че в традиционната логика индукцията обикновено се разбира като процес на разсъждение, преминаващ от конкретното към общото. В съвременната индуктивна логика този термин обозначава всякакви разсъждения или изводи, чиито предпоставки в една или друга степен потвърждават заключението, т.е. по същество вероятностно твърдение. Също така е важно да се отбележи, че формалната структура на индуктивната вероятност е добре описана от аксиомите на вероятностното смятане, известни още от времето на Бернули и Лаплас. Ето защо ни се струва подходящо да запазим термина „логическа или индуктивна вероятност“, когато описваме схемата на индуктивното обяснение или прогнозиране.

Общата схема на индуктивно-статистическото обяснение може да бъде представена по следния начин:

обяснение (пратки с пратки

обяснение вероятно

Основната предпоставка за обяснението на такова обяснение е статистически закон, следователно при фиксирани начални условия (по-малка предпоставка Bi) ​​от него може да се извлече само индуктивно заключение за отделно събитие или явление А. Това заключение има и вероятностен природата, но самата вероятност се различава значително от статистическата, тъй като тя не изразява директно информация за реални събития, а естеството на логическата връзка между предпоставките и заключението на индуктивното обяснение. Тъй като заключението или обяснението на обяснението тук не следва логически от помещенията, а само се потвърждава в една или друга степен от тях, тогава в самата схема отделяме обяснението от обяснението с двоен ред и допълнително посочваме вероятностния характер на заключението. Ако величината на тази вероятност или степента на потвърждение е известна, тогава тя може да бъде точно посочена в самия символен запис. В този случай обяснението на индуктивно-статистическото обяснение може да бъде написано в следната форма:

Този израз представлява символен запис на индуктивното заключение A при наличието на определен набор от условия Bi. По този начин виждаме, че в индуктивно-статистическото обяснение се използват две основни форми на вероятност: статистическа и индуктивна (логическа). Ако първият ни предоставя информация за свойствата и законите на реалния свят, тогава вторият установява връзка между обяснението и обяснението на обяснението.

Както от теоретична, така и от практическа гледна точка, индуктивният модел на обяснение играе съществена роля в науката. Често това може значително да улесни търсенето на по-познато дедуктивно обяснение, но в много случаи самият проблем не позволява такова обяснение и затова човек трябва да се обърне към индукция и статистика.

В заключение нека се спрем на изясняването на логическата връзка между дедуктивното и индуктивното обяснение. Тъй като индуктивното заключение позволява по-спокойни изисквания, отколкото дедуктивното заключение, препоръчително е да се разглежда индукцията като по-общ тип разсъждения. Според този подход ще изразим статистически закони под формата на обобщено, вероятностно внушение, въведено за пръв път от Г. Райхенбах, и обикновени универсални закони от динамичен тип - под формата на общо значение на математическата логика.

В статистическия закон, както във всяко вероятностно твърдение, могат да бъдат разграничени две части: в първата от тях - предшестващата - са формулирани условия, при които с една или друга вероятност може да настъпи събитие със случаен масов характер, който представлява интерес, т.е. последващо внушение. Тъй като в статистическата интерпретация не говорим за отделни събития, а за клас подобни събития, тогава при вероятностното имплициране трябва да разглеждаме не отделни твърдения, а класове твърдения, които могат да бъдат изразени с помощта на предложения предложения или функции-твърдения. Тогава самата вероятностна импликация може да бъде представена символично в следната форма:

Универсалният квантор (i) преди импликацията показва, че той се прилага за всички случаи от определен клас събития. Предшестващият xi, A обозначава класа на онези събития A, по време на изпълнението на които с вероятност, равна на p, се случва събитие y от клас B:

Vi V. Така, например, ако разгледаме явленията, свързани с радиоактивния разпад на химични елементи (събития от клас А), тогава всеки елемент ще съответства на определена вероятност за превръщането му в други елементи в рамките на определено време, което е обикновено се характеризира като полуживот.

Значителна разлика между вероятностната импликация и обичайната е, че ако в последния случай истината на предшественика винаги предполага истината на последващото, тогава в първия случай истинският предшестващ осигурява само определена вероятност за последващото. Ако степента на вероятност p е равна на 1, тогава вероятностната импликация се превръща в обичайната. От това виждаме, че дедуктивното обяснение може да се разглежда като частен случай на индуктивно, когато степента на вероятност от обяснението става 1 и следователно вероятното заключение става надеждно.

Индуктивни обяснения, степента на вероятността от които се доближава до така наречената практическа надеждност, т.е. много близо до 1, въпреки че в резултата си те са подобни на дедуктивните, те въпреки това образуват специален вид и следователно Хемпел съвсем правилно ги класифицира като индуктивни. Факт е, че въпреки високата степен на вероятност, тяхното заключение по принцип може да се окаже неправилно, така че винаги има елемент на несигурност. Тази несигурност ще се увеличава с намаляването на стойността на вероятността. Следователно, индуктивните обяснения, степента на вероятността от сключването на които не надвишава половината, на практика няма да се считат за истински обяснения.