Имунотропни ефекти на ронколевкин на фона на антивирусна терапия за хроничен хепатит С Текстът на научната статия по специалността "Медицина и здравеопазване"

Антивирусната терапия за хроничен вирусен хепатит С трябва да се извършва с прилагането на имунорехабилитационни мерки, насочени главно към стимулиране на клетъчната връзка на имунната система и процесите на елиминиране на циркулиращите имунни комплекси. В тази работа изследвахме динамиката на концентрациите на молекулни фракции на циркулиращите имунни комплекси, съдържанието на имуноглобулини и оценката на показателите за фагоцитоза на фона на комплексно лечение на хроничен вирусен хепатит С, което включва традиционна антивирусна терапия в състава на продължителни интерферони в комбинация с рибавирин и имунокорективна терапия с ронколевкин. Използването на ронколевкин в комплексното лечение на CVHC определя възможността за създаване на нови оригинални протоколи за лечение.

Имунотропен ефект на ронколевкин на фона на терапия с хроничен хепатит с

Антивирусната терапия на хепатит С трябва да бъде последвана от мерки за имунна рехабилитация, на първо място, насочени към стимулиране на имунитета на Т-клетките и елиминиране на циркулиращите имунни комплекси. Изследвахме динамиката на концентрацията на молекулни фракции на циркулиращия имунен комплекс, имуноглобулини и индекси на фагоцитоза по време на комбинирана антивирусна терапия на хепатит С, включително традиционна антивирусна терапия (PEG-инетерферон + рибавирин) и имунотропен компонент (Ronkoleukin). Ronkoleukin в комбинираната антивирусна терапия срещу хепатит С дава възможност да се разработят нови оригинални протоколи за лечение.

Текст на научната работа по темата "Имунотропни ефекти на ронколевкин на фона на антивирусна терапия за хроничен хепатит С"

UDC 616.36-002.2-085.37 L.F. Скляр, Е.В. Маркелова, Ю.А. Лий, I.S. Горелова

ИМУНОТРОПНИ ЕФЕКТИ НА РОНКОЛЕВКИН НА ПРЕДШЕСТВИЕТО НА АНТИВИРУСНАТА ТЕРАПИЯ НА ХРОНИЧЕН ХЕПАТИТ C

Владивостокски държавен медицински университет, 690002, пр. Острякова, 2, тел.: 8- (423) -242-97-78, e-mail: [email protected], Владивосток

Антивирусната терапия за хроничен вирусен хепатит С трябва да се извършва с прилагането на имунорехабилитационни мерки, насочени главно към стимулиране на клетъчната връзка на имунната система и процесите на елиминиране на циркулиращите имунни комплекси. В тази работа изследвахме динамиката на концентрациите на молекулни фракции на циркулиращите имунни комплекси, съдържанието на имуноглобулини и оценката на показателите за фагоцитоза на фона на комплексно лечение на хроничен вирусен хепатит С, което включва традиционната антивирусна терапия в състава на продължителни интерферони в комбинация с рибавирин и имунокорективна терапия с ронколевкин. Използването на ронколевкин в комплексното лечение на CVHC определя възможността за създаване на нови оригинални протоколи за лечение.

Ключови думи: хепатит С, ронколевкин, имунорехабилитация.

L.F. Скляр, Е.У. Ма ^^^ Я. Лъжа, I.S. Горелова

ИМУНОТРОПЕН ЕФЕКТ НА РОНКОЛЕУКИН НА ФОНА НА CHRONOC

ТЕРАПИЯ ЗА ХЕПАТИТ С

Владивостокски държавен медицински университет, Владивосток Резюме

Антивирусната терапия на хепатит С трябва да бъде последвана от мерки за имунна рехабилитация, на първо място, насочени към стимулиране на имунитета на Т-клетките и елиминиране на циркулиращите имунни комплекси. Изследвахме динамиката на концентрацията на молекулярните фракции на циркулиращия имунен комплекс, имуноглобулини и индекси на фагоцитоза по време на комбинирана антивирусна терапия на хепатит С, включително традиционна антивирусна терапия (PEG-инетерферон + рибавирин) и имунотропен компонент (Ronkoleukin). Ronkoleukin в комбинираната антивирусна терапия срещу хепатит С дава възможност да се разработят нови оригинални протоколи за лечение .

Ключови думи: хепатит С, ронколевкин, имунна рехабилитация.

Хроничната вирусна инфекция се характеризира с постоянно присъствие на антиген в организма, което съответно води до увеличаване на образуването на циркулиращи имунни комплекси (CIC). Намаляването на реактивността на клетъчната връзка на адаптивния имунитет може да съвпадне с намаляване на функционалната активност на фагоцитните клетки, което от своя страна също води до повишаване на нивото на CIC [8, 11]. Известно е, че макрофагите и неутрофилните гранулоцити са ключови клетки, участващи в използването на имунните комплекси от периферната кръв [1, 11]. При имунодефицит на Т-клетки допълнителен антигенен товар може да доведе до активиране на антиген-неспецифични механизми на имунитет (например, свързан с двойно-

отрицателни лимфоцити), което е неефективно за елиминиране на антигени, а от друга страна е в основата на образуването на автоимунни реакции и лимфопролиферативни заболявания [1, 2]. При пациенти с хроничен вирусен хепатит (CVH), вторичният имунен дефицит се характеризира с намаляване на относителните и абсолютни нива на CD3 +, CD4 + и CD8 + клетки. В този случай броят на В-лимфоцитите се увеличава компенсаторно. Увеличаването на съдържанието на В-клетките е придружено от повишаване на тяхната функционална активност със свръхпроизводство на имуноглобулини и циркулиращи имунни комплекси, което потвърждава важната роля на CIC в имунопатологичните процеси при CVH, независимо от етиологичния фактор [4, 10] . При избора на лечение-

тактиката трябва да отчита размера на ЦИК. Така че, в присъствието на големи CECs в циркулацията, за тяхното отстраняване е необходимо стимулиране на фагоцитозата. С преобладаването на малки и средни патогенни ЦИК се изискват мерки за увеличаването им (ултравиолетово облъчване на кръв, плазмафереза ​​и др.) С последващо стимулиране на системите, отговорни за изчистването на ЦИК. Известно е, че цитокините, по-специално интеррейкин-2 (IL-2), са от решаващо значение за инициирането и координацията на адаптивните механизми на имунореактивността [5]. Недостигът на ендогенен IL-2 може да доведе до нарушения в клетъчната имунна система, както и да повлияе на ефективността на компонентите на вродения имунитет [5, 6]. Възстановяването на Т-клетъчния фонд и нормалното функциониране на имунореактивната система при тези условия е възможно само когато се провежда имунозаместителна терапия с екзогенен IL-2. Включването на рекомбинантен IL-2 (ронколевкин) в комплексното лечение на CVH ще насърчи възстановяването на имунореактивността с последващо развитие на каскада от клетъчно медиирани имунни отговори, което може да доведе до намаляване на броя на рецидивите и предотвратяване на прогресирането на хроничния процес с резултат в цироза [9, 10] ... Следователно, антивирусната терапия (AVT) за CVH трябва да се извършва с прилагането на имунореабилитиращи мерки, насочени главно към стимулиране на клетъчната връзка на имунната система и процесите на елиминиране на CEC. Всичко по-горе е патогенетична обосновка за включването на ронколевкин в програмата на комплексна терапия за CVH. Лекарството ронколевкин, рекомбинантен човешки интерлевкин-2, е едно от лекарствата, използвани в цито-кинотерапията. Ронколевкин за инжекции (Roncoleukin, регистрационен сертификат № 000122/01 - 2000) е лекарствена форма на рекомбинантен човешки интерлевкин-2 (rII-2), изолиран и пречистен от клетките на дрождите Saccharomyces cerevisiae, в генетичния апарат на които вмъква се човешки IL-2 ген. Roncoleukin се произвежда в ампули в дози от 1 mg (1 000 000 IU), 0,5 mg (500 000 IU), 0,25 mg (250 000 IU) от активния принцип на rrb-2. Рекомбинантният човешки интерлевкин-2 (rrb-2) е протеин с молекулно тегло 15300 ± 200 Da. човешки rrb-2 е структурен и функционален аналог на ендогенния rb-2. Цитокиновите лекарства имат заместващи и регулаторни ефекти, а способността на ронколевкин да клонира клонално Т- и В-компонентите на адаптивния имунитет ни позволява да заявим, че има свойства, характерни за активните имунотерапевтични агенти. В организма ронколевкинът и подобни цитокинови лекарства са агенти както на заместващ (попълващ), така и на индуктивен тип действие. Целта на това проучване беше да се изследва динамиката на концентрацията на молекулярни фракции на CIC, съдържанието на имуноглобулини и оценката на показателите за фагоцитоза на фона на комплексно лечение на хроничен вирусен хепатит С (CVHC), което включва традиционна антивирусна терапия (AVT) в състава на удължени интерферони в комбинация с рибавирин и имунокорегираща терапия с ронколерант.

Материали и методи

Извършен е цялостен клиничен и лабораторен преглед при 41 пациенти (21 жени и 20 мъже) с CVHC. Основната група се състоеше от 19 пациенти, претърпели AVT с ронколевкин. Групата за сравнение включва пациенти (22 души) само с AVT без включването на ронколевкин. Групите бяха сравними по отношение на възраст, пол, продължителност на хроничното заболяване и AVT компоненти (пегинтерферон-a2 и рибавирин). Roncoleukin в основната група се инжектира под 500 000 U подкожно в рамото два пъти седмично едновременно с AVT курса в продължение на 8 седмици. (2 месеца). Курсовата доза беше 16 инжекции. Всички пациенти са били в периода на репликативна вирусна активност, установена чрез PCR (AmpliSens monitor HPT, аналитична чувствителност 300 IU/ml), и са били изследвани в съответствие с общоприетия клиничен и лабораторен стандарт, включително биохимични тестове, инструментално изследване под формата на ултразвук на хепатобилиарния тракт и биопсия и/или фибросканиране на черния дроб. Като контрола бяха изследвани 14 привидно здрави доброволци. Съдържанието на имуноглобулини от класове A, M, G в кръвния серум беше измерено по метода на турбодиметрията на автоматичен протеинов анализатор "Tymbox" (Финландия). Концентрацията на CIC в кръвен серум се определя по метода на селективното утаяване в полиетилен гликол (модифициран от Yu.A. Granevich). Размерът на CEC се изчислява чрез коефициента K = C1/C2, където C1 и C2 са концентрациите на имунни комплекси в серума на пациента, изолирани при утаяване съответно на 4 и 3% PEG., бяха приети следните критерии: комплексите се смятаха за големи на 1 1.5. За да оценим състоянието на фагоцитната защита, използвахме определянето на фагоцитната активност на неутрофилите в кръвта, използвайки фагоцитния индекс (PI) и фагоцитния брой (PN), бактерицидната активност на левкоцитите по метода на базален и стимулиран NBT-тест чрез индексът на активността на неутрофилите (IAN). Резултатите от изследването бяха изчислени с помощта на оценка на средната стойност, нейните грешки, коефициент на корелация (r), тест на Спирман (I) и тест на Крускал-Уолис (QCL), надеждността на статистическите показатели (p) - с помощта на Statistica7.0 програма (StatSoftInc., 2004).

Резултати и дискусия

Преди началото на лечението и при двете групи изследвани пациенти се отбелязва увеличение на броя на CECs, средно с 1,7 пъти спрямо нормата (p 0,05). Има обаче обратна връзка между нивото на IgG в кръвния серум и съдържанието на CEC на патогенната средна молекулярна фракция (-0,45; p 0,1

Средно 53,5 ± 9,3 112,7 ± 11,3 121,2 ± 10,5> 0,1

240,0 ± 36,1 320,7 ± 31,5 0,05 1,3 ± 0,14 p 0,05 p2> 0,05 2,01 ± 0,24 p 0,05 p2 0,05 1, 08 ± 0,09 p> 0,05 pt 0,05 p2> 0,05 2,60 ± 0,40 p 0,05 p2 0,05 14,40 ± 0,90 p 0,05 12,60 ± 0, 30 p 0,05 p1> 0,05 9,80 ± 0,60 p 0,05 105,6 ± 8,6 p 0,05 105,7 ± 6,1 p 0,1

51,01 ± 2,82 52,40 ± 3,14> 0,1

Фагоцитен резерват, u. д. 0,98 ± 0,12 0,97 ± 0,18> 0,1