HYPERTROPHIA PROSTATAE

Характеризира се с уголемяване на простатната жлеза поради­vie нодуларна жлезиста, подобна на аденом израстъци в нея или прекомерно развитие на интерстициална фиброзна тъкан. Почти простатата не хипертрофира, а атрофира­умира и умира под натиска на развитието в дебелината на своите аденоматозни възли.

Хипертрофия на простатата се наблюдава при стари жребци, магарета, мъжки.

Етиология.Причините за заболяването не са точно установени. От­изоставане, че това е резултат от сенилни промени в репродуктивната система, отслабване на функцията на половите жлези и общо избледняване­Дания на тялото; допълнително дразнене със задържане на урина и изпражнения; излишък на половите хормони естроген в семената­никах. Въз основа на тези данни се предполага, че хипертрофия на простатата възниква поради тестикуларна дисфункция, която обикновено е придружена от ras­баланс между образуването на андроген и естроген и в крайна сметка изчерпване на тялото с андроген. Не­изобилието на този хормон води до повишено освобождаване на гонадотропния хормон на хипофизната жлеза, което допълнително засилва образуването на естрогени и води до аденоматозни промени­рак на простатата.

Клинични признаци.Често има случаи, когато дори значително­Новите промени в простатната жлеза не се проявяват клинично­се откриват и се откриват само с ректално изследване. Хипертрофията на простатата се развива бавно в три етапа:

на първия етап има често уриниране през нощта. Урината се освобождава бавно и на слаб поток;

вторият етап се характеризира с още по-трудна урина­емисия. Въпреки честите позиви, животното не е в състояние­може да освободи цялата урина. Трудността на дефекацията е ясно изразена при кучета. При опит за дефекация животното пищи или­проявява необичайна нервност. Интоксикацията на тялото с урина причинява загуба на апетит и общо отслабване. При ректален масаж на простатата животното не проявява защитна реакция; на третия етап урината непрекъснато се отделя неволно на капки. Общата интоксикация на тялото се увеличава. Понякога се появяват гадене и повръщане. Хипертрофирана простата не е така­рядко се усложнява от инфекция на пикочните пътища: гнойни кисти­обем, пиелонефрит, както и гноен простатит.

Диагноза.Болестта се установява чрез клинични признаци и допълнително ректално изследване.

Прогноза.При хипертрофия на простатата прогнозата често е лоша.

Лечение. INв началото на заболяването остатъчната урина се отстранява чрез катетеризация, след което пикочният мехур се измива с антисепт­тикови решения. Предписват се слаби лаксативи. За атония на пикочния мехур стрихнинът се инжектира подкожно. Ако уринирането и движението на червата причиняват болка, в ректума се инжектират супозитории за облекчаване на болката. При заразяване с mo­тракт и простата използват антибиотици или сулфанил­амидни вещества. Най-ефективното лечение е кастрация и екстирпация на хипертрофираната жлеза.

ВЪЗПАЛЯНЕ НА СЕМЕННИ МЕХУРИ (тO VESICULARUM SEMINALIUM)

От болестите на семенните везикули от практическо значение са воднянка на везикули, камъни в везикулите, катарални и други заболявания.­фекален сперматоцистит.

Етиология.Причините за заболяването могат да бъдат преходът възпален­процес от простатната жлеза или уретралния канал, въвеждането на инфекция в семенните мехурчета.

Клинични признаци.При възпаление на семенните везикули се запазва способността на животното да се чифтосва. Изразява се често желание за уриниране. В спермата се откриват кръв и гноен ексудат. При камъни на семенни везикули клинично се проявява повишена сексуална възбудимост. В края на поло­първият акт се наблюдава тревожността на животното, отсъствието на той­кулата. Ректалното изследване разкрива болезненост­семенни мехурчета, увеличаване на обема им, понякога кисти или камъни в семенните везикули.

Диагноза.Поставя се въз основа на анамнеза, клинични признаци, както и ректални, бактериологични и серологични­геоложки изследвания.

Прогноза.При възпаление на семенните мехурчета прогнозата често е лоша.

Лечение.Антибиотичната терапия се използва веднага след поставяне на диагнозата. Извършва се ректален масаж на семенни везикули. Животните със сперматозоиден цистит не подлежат на лечение, те се избиват.

PОТНОСНОSLEKASтСЪОТНОШЕНИЕЗ.СЛЕДВАЩИ УСЛОВИЯ

Усложненията след кастрация условно се разделят на две групи­py: рано и късно.

Ранни усложнениянаблюдава се непосредствено след кастрация. Те включват: кървене, загуба на салника, черва, мо­пикочен мехур, обща вагинална мембрана и пън на семенни­th въже.

Късни усложненияизлизат наяве един ден или повече след кастрацията. Те включват: възпаление на общата вагинална мембрана, възпаление на пънчето на семенната връв, грануломи, абсцеси, гангрена, перитонит и сепсис.

Усложненията на първата група, като правило, не са широко разпространени, усложнения на втората група, особено при нерезите и­раните могат да бъдат масивни.

КРЪВЪТ (HAEMAтORRHOEA)

Кървенето може да бъде от артерия и вена на скротума, артерия­рия и вени на семенната връв, артерии на тестисите, артерии на семепровода. Най-опасно е кървенето от съдовете на семената­кабел за крака.

Клинични признаци.Кървенето е първично и вторично. Първичната се проявява по време на самата операция или няколко часа след края й, а вторичната - няколко часа или дори дни след кастрацията. Разлики­външно и вътрешно кървене.

От артериите на семенната връв кръвта тече най-често на малък поток или силен поток. Налягането на кървенето зависи от увреждането на съда. Външното кървене и неговият вид се определят при установяване и цялостно изследване на мястото на кървене. Голямата загуба на кръв се определя от признаците на остра анемия: бледност на лигавиците, повишено дишане и пулс (слабо пълнене), треперене на животното, нестабилна походка. При изследването на кръвта се отбелязва рязко намаляване на съдържанието на хемоглобин и еритроцити.

Вътрешното кървене се определя чрез увеличаване при­признаци на остра анемия. Съдовете на скротума кървят на капки, но за дълго време кръвта е тъмна, венозна.

Лечение.На животното се дава почивка, дава му се много професионалисти­студена вода. Кървенето се спира в зависимост от мястото на изтичане: капилярно кървене от скротума - там­пони, потопено в адреналин; от съдовете на семенния канал­тиково дърво - чрез лигиране на извлечената сперма­natik. Калциевият хлорид се инжектира интравенозно. При значителна загуба на кръв се преливат кръвни заместители. За да се избегнат усложнения при хирургична инфекция, предписвайте Vi-kasol, антибиотици или сулфатни лекарства.

EVENTRATIO OMENTАз)

Пролапсът на салника е най-често при открити кастрирани жребци. Това усложнение може да причини­излиза по всяко време на операцията или непосредствено след нея. Има случаи на загуба на оментум няколко часа и дни след кастрацията. Наблюдавахме загубата на масления уплътнител в същото­Съжаления на 11-ия ден след операцията.

Етиология.Загубата на пълнежа обикновено се случва, когато­бъбречни вътрешни пръстени на вагиналния (ингвинален) канал. Може би е със силно напрежение на коремната преса по време на операцията, особено ако се прави без упойка, ако диетата на гладно не се спазва преди операцията или диетата на гладно е твърде дълга.

Клинични признаци.Изпадналата част на уплътнението може­огромен и висящ до скакателната става­Втората световна война Изпадналата част на уплътнението бързо се замърсява, заразява­Xia и задържан във влагалищния канал. Има конгестивна хиперемия и оток на оментума. Ако оментумът е паднал в кухината на общата вагинална мембрана преди кастрация, то скротумът­изглежда разширена и тестена на допир.

Когато оментумът падне, животното не показва никаква болезнена реакция и стои спокойно, въпреки че отпадналата част на салника­ка почти може да докосне земята. Температурата, пулсът, дишането не се променят.

Диагноза.При диагностицирането се вземат предвид клиничните признаци. Болестта трябва да се разграничава от пролапса на червата и пикочния мехур.

Прогноза.При малки загуби прогнозата е благоприятна, при големи с наличие на некроза - предпазлива.

Лечение.Ако след операцията оментът е паднал, животното е било­стойте в изправено положение, вторичната сеч трябва да бъде­използвайте и прибягвайте до него само в екстремни случаи. Направи хирурга­gichesky обработка на отпадналата част на жлезата, изолирайте я с­с марлена салфетка или кърпа. След това, при липса на промени върху омента, той се вкарва във влагалището­кухина. Ако има некроза, тогава върху здравата част се прилага лигатура, ножиците се отрязват в долната част на омента­tsami 0,5-2 cm под лигатурата. Антибиотиците се използват за предотвратяване развитието на хирургична инфекция.