Спешна медицина

Хронична лимфостаза (елефантиаза) на долните крайници - заболяване, причинено от нарушение на образуването на лимфа всъщото, подкожна тъкан и фасция. По-често при жените.

Етиология и патогенеза: разграничават вродени ипридобитата форма на лимфостаза. Вродените или първични форми са по-често свързани с недоразвитие на лимфната система, по-рядко - с наличието на околоплодни стеснения и нишки, които изстискват повърхностните лимфни съдове. Известно е, че наследствените форми на елефантиаза се срещат при членове на едно и също семейство.

По-обширна група се състои от случаи на придобита или вторична лимфостаза. Най-разнообразното води до неговото развитие.различни фактори, които влошават изтичането на лимфа от крайниците: следоперативни белези, тумори на меките тъкани, специфични процеси в лимфните възли, промени в областта на лимфните възли след тяхното отстраняване, лъчева терапия, травматични нараняваниядений, възпалителни процеси в кожата, подкожната тъкан, лимфните съдове и възлите (еризипела, лимфангоит., лимфаденит и др.).

Във връзка с нарушаването на транспортната функция на лимфния канал, неговата резорбционна активност намалява: В повърхностните тъкани се натрупва голямо количество течност, мукополизахариди и протеин. Протеинът, стимулиращ развитието на съединителната тъкан, причинява хиалиноза на стените на малките лимфни и кръвоносни съдове, както и на капилярите на кожата, подкожната тъкан и фасциите, като по този начин нарушава не само лимфата, но и кръвообращението в засегнатия крайник. Повишаването на интерстициалното налягане, причинено от повишената хидратация на тъканите, изостря тежестта на лимфните и хемодинамичните нарушения. В резултат на това степента на кръвонапълване на съдовете на микроваскулатурата намалява в пътисе развива тъканна хипоксия, което води до груби нарушения на редокс процесите. Има удебеляване на кожата, подкожната тъкан и фасцията, по-силно изразено първоначално в дисталните крайници; с времето се присъединяват и трофични разстройства. Кожата се наранява лесно, което в условия на лимфна стагнация предразполага към развитие на еризипела. Рецидивите на еризипела увеличават лимфните разстройстваschenia поради възникващ лимфангит, тромбоза и заличаване на лимфните съдове, фиброза на кожата и подкожните клеткичат стаи.

Клинична картина и диагностика на хронична лимфостаза: по време на болесттаИма два етапа. Първоначално (I етап - стадий на лимфедем) има подуване в основата на пръстите, в задната част на стъпалото, в глезенната става. Отокът често е лек, безболезнен, изчезвасутрин сутрин след почивка; кожата над подутите тъкани се отделя лесносгъва в гънката.

Болестта се развива бавно, но след няколко години започва II етап - стадий на фиброма: отокът се разпространява в проксималните части на крайника, става плътен и постоянен, не изчезва при продължително хоризонтално положениеnii; събирането на кожата в гънка не е възможно. Крайникът увеличава обема си, деформира се и намалява функционалността си. С дълъг ход на заболяванеторазвиват се хиперкератоза и хиперпигментация на кожата,се появяват брадавикови израстъци. Тежки случаи на оса елефантиазанапукана и улцерирана кожа, придружена от обилна лимфорея. Разлика в обиколката позасегнатите и незасегнати крайници могат да достигнат 30-40 см или повече.

Директната лимфография позволява окончателна диагнозабр. Лимфограмите показват пътищата на лимфния отток от засегнатия крайник, наличието и нивото на запушване при вторични форми на лимфостаза.

Методът на лимфография е, че 10-15 минути преди изследването, след предварителна локална анестезия, 1-2 ml лимфотропно багрило (индиго кармин, метиленово синьо) се инжектират интрадермално в областта на първото междупалково пространство на стъпалото . След това, на нивото на средната трета на задната част на стъпалото, между I и II метатарзални кости, се прави напречен или наклонен кожен разрез с дължина 1,5-2 см. В подкожната тъкан се откриват оцветени лимфни съдове, в единият от които се въвеждат с игла или тънък катетър 5—10 ml водоразтворим контрастен агент (урографин, верографин и др.), след което се правят рентгенови лъчи.

Лечение хронична лимфостаза: консервативна терапия само в ранните стадии на заболяването, когато няма постоянни органични промени в меките тъкани на засегнатия крайник. Комплексът от консервативни мерки включва:

1) превръзка на крайник с еластични превръзки;
2) лекарства, които подобряват трофиката на тъканите (витамин В, аскорбинова киселина, рибофлавин), периферно кръвообращениерастеж (халидор, no-shpa и др.) и микроциркулация (съвместим, трентал, солкосерил и др.);
3) десенсибилизиращи агенти;
4) лекарства с неспецифично противовъзпалително средстводействие на ним (реопирин, бутадион и др.);
5) препарати с хиалуронидазно действие (лидаза) и биологични стимуланти (стектяло);
6) физиотерапевтични упражнения, физиотерапия и балнеолечение.

Консервативно лечение дава временен и краткосрочен ефект. Единственото обнадеждаващо лечение за слонsti е хирургична. Предложени са много различни методи за хирургично лечение на това заболяване, коитопоказва недоволство на хирурзите от резултатите на хирурзитеiical интервенции. Доскоро най-популярнитее използвана пластична хирургия, чиято същност се състои в частично или пълно изрязване на склеротикаподкожна тъкан и фасция на засегнатия крайник. Въпреки това, високата травматичност на тези операции, възможността за мастна емболия, рискът от инфекция на рани и некроза на кожната клапа, лош козметичен ефект и чести рецидививие определихте допълнителни търсения, които доведоха до идеята за създаванедиректна лимфовенозна анастомоза, т.е.патогенетично обоснована операция, насочена към подобряване на изтичането на лимфа от засегнатия крайник. Решаващият фактор, осигуряващ развитието и усъвършенстването на тази хирургическа интервенция, беше въвеждането на микрохирургични техники на практика, позволяващиВъшките могат свободно да действат върху съдове с малък диаметър. Директните лимфовенозни анастомози се поставят между повърхностните лимфни съдове и клоните на сафенозните вени в областта на триъгълника на Скарпа на бедрото или в подкожната областбедрена ямка на подбедрицата.

Възможно е да се открият лимфни съдове само след оцветяването им, следователно 1 - 11/2 часа преди операцията се инжектира лимфотропно багрило (индиго кармин, метиленово синьо) в първото, второто и четвъртото интердигитално пространство. Оцветява лимфните съдове. Разпределете максимално възможното, акоброят на лимфните съдове и съседните клони на сафенозните вени. Лимфните съдове се пресичат, централните им краища се коагулират, а периферните се анастомозират с вените по начин от край до край или от край до край. В този случай се извършват до 6-10 лимфовенозни анастомози.

Операциите, извършвани в началните етапи на хронична лимфостаза, нормализират напълно лимфния отток от засегнатия крайник, в по-късните етапи могат да постигнат значително намаляване на отока на кожата и подкожната тъканшумни влакна.

Хирургични заболявания. Кузин М.И., Шкроб О.С. и др., 1986.