Хроничен гастродуоденит при деца. Симптоми Диагностика. Принципи на лечение.

Хроничен гастродуоденит характеризиращо се с неспецифично възпалително структурно преструктуриране на лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника, както и секреторни и двигателно-евакуационни нарушения.

При деца, за разлика от възрастните, изолирани лезии на стомаха или дванадесетопръстника се наблюдават относително рядко, в 10-15% от случаите. Много по-често се наблюдава комбинираното поражение на тези отдели. Дуоденумът, като хормонално активен орган, има регулаторен ефект върху функционалната и евакуационната активност на стомаха, панкреаса и жлъчните пътища.

Етиология и патогенеза

Водещата етиологична роля принадлежи на алиментарните (нередовно и недохранване, злоупотреба с пикантна храна, суха храна) и психогенни фактори. Значението на тези фактори се увеличава при наличие на наследствена предразположеност към заболявания на гастродуоденалната зона. Психотравматичните ситуации в семейството, училището, социалния кръг често се реализират под формата на вегетативно-съдова дистония, която засяга секрецията, двигателните умения, кръвоснабдяването, регенеративните процеси и синтеза на стомашно-чревни хормони. Дългосрочната употреба на лекарства (глюкокортикоиди, НСПВС), хранителни алергии и други фактори, които намаляват локалната специфична и неспецифична защита на лигавицата, също са важни.

Една от основните причини за развитието на хроничен гастродуоденит е инфекцията Helicobacter pylori. Дуоденитът се развива на фона на гастрит, причинен от Helicobacter pylori, и метаплазия на чревния епител на дванадесетопръстника в стомаха. Helicobacter pylori се установява в зони на метапластичен епител и причинява същите промени в тях, както в стомаха. Фокусите на стомашната метаплазия са нестабилни спрямо въздействието на съдържанието на дванадесетопръстника, което води до появата на ерозии. Следователно, гастродуоденит, свързан с Helicobacter pylori, по-често ерозивен.

Горните етиологични фактори имат токсично-алергични ефекти и причиняват морфологични промени в лигавицата на дванадесетопръстника. При тези условия се увеличава ролята на киселинно-пептичното увреждане на лигавицата при появата на евакуаторно-двигателни нарушения и намаляване на интрадуоденалното рН. Увреждащите фактори първо предизвикват дразнене на лигавицата, а след това дистрофични и атрофични промени в нея. В същото време се променя локалният имунитет, развива се автоимунна агресия, нарушава се синтеза на хормони, които регулират двигателно-секреторната функция на панкреатобилиарната система. В последния се появяват и възпалителни изменения. Това води до намаляване на синтеза на секретин и насищане с бикарбонати на панкреатичния сок, което от своя страна намалява алкализацията на чревното съдържание и допринася за развитието на атрофични промени.

Няма общоприета класификация на хроничния гастродуоденит. Те се подразделят, както следва:

Хроничният гастродуоденит се характеризира с полиморфизъм на симптомите и често се комбинира с други заболявания на храносмилателната система и поради това не винаги е възможно да се разграничат проявите, причинени от самия гастродуоденит, от симптомите, причинени от съпътстваща патология.

Гастродуоденит във фаза на обостряне се проявява с болки в спазми в епигастриума, възникващи 1-2 часа след хранене и често ирадииращи в хипохондриума (обикновено вдясно) и пъпната област. Яденето на храна или антиациди може да облекчи или контролира болката. Болковият синдром може да бъде придружен от чувство на тежест, раздуване в епигастриалната област, гадене, хиперсаливация. В механизма за развитие на синдрома на болката и диспептичните явления основната роля принадлежи на диодезията на дванадесетопръстника. В резултат на това дуоденогастралният рефлукс се увеличава, причинявайки горчиво оригване, понякога повръщане, смесено с жлъчка, по-рядко киселини в стомаха.

При изследване на пациентите се обръща внимание на бледността на кожата и ниското телесно тегло. Езикът е покрит с бяло и жълтеникаво-бяло покритие, често със зъбни отпечатъци върху страничната повърхност. При палпация на корема чувствителността се определя в пилородуоденалната област, по-рядко около пъпа, в епигастриалната област и хипохондрията. Симптомът на Мендел е характерен. Много пациенти имат положителни симптоми на Ortner и Kera.

При деца с хроничен дуоденит често се отбелязват вегетативни и психоемоционални разстройства: повтарящи се главоболия, световъртеж, нарушения на съня, бърза умора, която е свързана с нарушение на ендокринната функция на дванадесетопръстника. Вегетативните нарушения могат да се проявят като клинична картина на синдрома на дъмпинг: слабост, изпотяване, сънливост, повишена чревна подвижност, възникващи 2-3 часа след хранене. При дълга пауза между храненията могат да се появят и признаци на хипогликемия под формата на мускулна слабост, треперене в тялото и рязко повишаване на апетита.

Като се вземат предвид особеностите на развитието и преобладаващата локализация на патологичния процес, се разграничават няколко варианта на хроничен гастродуоденит, които имат характерни клинични прояви.

Хроничният гастродуоденит има цикличен ход: фазата на обостряне се заменя с ремисия. Обострянията често се случват през пролетта и есента, свързани са с нарушение на диетата, претоварване в училище, различни стресови ситуации, инфекциозни и соматични заболявания. Тежестта на обострянето зависи от тежестта и продължителността на синдрома на болката, диспептичните симптоми и нарушенията на общото състояние. Спонтанната болка изчезва средно след 7-10 дни, болката при палпация продължава 2-3 седмици. По принцип обострянето на хроничния дуоденит продължава 1-2 месеца. Непълната ремисия се характеризира с липса на оплаквания при наличие на умерени обективни, ендоскопски и морфологични признаци на дуоденит. В стадия на ремисия не се откриват нито клинични, нито ендоскопски, нито морфологични прояви на възпаление в дванадесетопръстника.

Диагнозата на хроничния гастродуоденит се основава на данни от клинично наблюдение, изследване на функционалното състояние на дванадесетопръстника, ендоскопски и хистологични (лигавична биопсия) изследвания.