Хитра лисица

Таралежът Федя, сваляйки ябълките от иглите, се почувства много уморен. Той ги събирал цяла сутрин в близката въдица. И трябваше да се случи, че една ябълка падна и нарани Федя в носа. Толкова неочаквано падна, че Федя нямаше време да отскочи назад. И къде да има навреме, когато всички мисли на Федя бяха заети от това, неочаквано падащо върху него, богатство. И тъй като той не забеляза това диво ябълково дърво преди, вероятно по него преди това нямаше ябълки, тя беше млада.

И тази година ябълковото дърво зарадва с изобилието си. Вярно, ябълките имаха вкус на кисел вкус, но Федя също им се радваше. Той ги завлече по-близо до дома и ги сгъна под миналогодишната зеленина. Никога не се знае, допълнителен запас няма да навреди. Внезапно лошо време или някаква друга неприятност, след това отидете и потърсете нещо за ядене и тук, наблизо, наблизо, вземете листата и вземете ябълки за себе си. И те ще легнат и ще станат по-вкусни. Вярно, той плати за това богатство с натъртен нос, но, нищо, помисли си Федя, носът ще заздравее, а ябълките вече са събрани.

Той реши за последен път да изтича под ябълковото дърво и да събере още едно последно. Ето яблоковото дърво, Федя хвърли най-румените ябълки на иглите и тръгна на връщане. Не можеш да бягаш бързо с такъв товар, а Федя вървеше бавно, хъркайки през цялото време. Тук е познатият пън. Оставаше много малко време да се прибере, но Федя беше много уморен и реши да си вземе почивка. Той свали ябълките от иглите и ги сгъна под пън, а самият той, замествайки наранения си нос на слънцето, блажено затвори очи.

Колко е добре, тихо, никой не минава покрай, не пречи на почивката. И Федя, уморен, почти заспа, но след това чу шумолене. Федя отвори очи и стана нащрек. В следващата секунда нещо червеникаво се втурна към него иззад близкото дърво. Федя веднага разбра. Лисица! Той моментално се сви на топка. И всъщност беше лисица. Дори отдалеч тя забеляза Федя, който си почиваше спокойно и реши, като го изненада, да пирува с таралеж.

Но, виждайки как иглите стърчат пред нея, тя рязко спира и настойчиво казва.
- Е, защо, таралежче, срещаш гостите толкова немило? Затова приготвих лакомство, но се скрих. Аз към теб с цялото си сърце, като към скъп приятел, а ти, като, насочи игли към мен. Е, чуваш ли, стига ти, хайде да седнем и да ядем ябълки.
Но таралежът, познавайки хитростта на лисицата, дори не помръдна, а се сви още по-плътно на топка. Лисицата взе една ябълка, отхапа и, като направи гримаса, изплю.

И в този момент сврака седна на клон на съседно дърво. Поглеждайки лисицата с таралежа, тя попита любопитно.
- Какво е, ти лисица правиш?
- Но нали се виждате, аз пея приспивна песен на таралежа, а той ми даде ябълки за това. Вече съм вегетарианец.
- Да, какво казваш! Ами това е необходимо ... Наистина ли е, наистина, вегетарианско.
- Е, какво си помислихте, трябва да сте модерни ... Наблюдавайте фигурата ... Сега печеля, като пея приспивни песни. Виждате как таралежът дълбоко спи.
И лисицата, внимателно премести таралежа от иглите. Но той дори не помръдна.
- И. и ... то, ... какво се прави, какво прави, посред бял ден, да спи и да не се движи, така че хората отидоха, непрекъснати паразити, да спят за себе си поне къна, но тук . ... цели дни, няма почивка за вас, няма сън за вас, ако искате да пеете приспивна песен. Но не, аз съм единственият нещастен човек на света, лишен от всички, е, бих искал да мога да съжалявам по някакъв начин ....
Лисицата се престори, че плаче и избърса очи с лапа, каза на свраката.
- Е, защо така се самоубиваш, мога да изпея приспивна песен и за теб, само първо, донеси ми грозде, трябва да ям нещо, няма да го пълниш, знаеш ли.

Лисицата погледна вяло и посочи свраката към ябълките. Свраката се загледа тупо в ябълките и след това осъзна, че на лисицата трябва да й се плати. Тя скочи щастливо на клон и изчурулика.
- Аз моментално, ... аз бързо, ... само ти, ... не си тръгвам .... За теб, ... ще избера ... най-доброто ... най-узрялото, ... Тук, ... в близката горичка, ... има диво грозде ....
И, без да спира да цвърчи радостно, свраката падна и полетя като куршум в съседната горичка. Тя намери грозде, откъсна четка и вече събираше багажа, когато й се обадиха. Всички горски обитатели знаеха, че ако свраката е много заета, значи нещо се случва. И разбира се, мечката Ирна беше любопитна къде толкова бърза свраката, затова я повика.
- Кажи ми скъпа, какво има? Къде бързаш толкова?
- О, дори не можете да си представите, но в нашата гора това се случва. Фокс стана вегетарианец.
- Вероятно вегетарианец?
- Е, да, казвам и вегетарианец!
- Чудя се защо би било? Как е дошла до този живот?
- Не знам ... не знам ... само сега тя се издържа с пеене на приспивни песни.
- Много интересно. И тя може да пее на моите малки?
- Вероятно пее, защото тя трябва да печели пари, каза тя сама.
- И къде пее, къде да я намери?
- Да, там, на въдицата, при голям пън, там таралежът вече спи и аз летя там.
- Е, лети, скъпа, лети, а аз ще тръгна след малките и ще грабна меда, лисицата да работи. Мислите ли, че ще вземе мед?
- А защо не го вземете от таралежа, взех ябълките. Така че с меда ще бъде по-удобно, има някои от тях. И след това, в края на краищата, диви ябълки, кисели ...
И свраката, като взе грозде, отлетя обратно. И мечката избяга до най-близкото поле с ягоди, където малките й пируваха с къпини.
Тя намери четиридесет лисици, когато се опита да обърне таралежа, но иглите не й позволиха да го вземе сериозно. И когато видя свраката, жално каза лисицата.
- Виждате ли, приспивам го да не се щадя. Въпреки факта, че иглите се забиват в лапите ми, все пак го разклащам.
- О, скъпи приятелю, ето до какво те доведе вегетарианството. Но нищо. Ето, вземете грозде, освежете се и тогава ще изпеете приспивна песен и за мен, ужас като лов, така че да ме люлеят, приспиват ....
- Разбира се, ще пея, ще се разклащам и ще ме приспивам, но просто ще ям гроздето, иначе нямам абсолютно никаква сила. Не бързате да заспите.
И лисицата странно погледна свраката. И, без да чака друга покана, тя бързо започна да яде грозде. И свраката я погледна и беше трогната. Добре, че лисицата вече е вигитриан. Но сега от гроздето не остана нищо и Лисицата, като избърса устата си с лапа, каза.
- Готов съм, затвори очи, ще ти изпея приспивна песен.
И тя пееше.
- Баю чао, чао чао,
Спете четиридесет, лягайте да спите,
Сънят ще затвори очите ви
и четиридесет ще си починат ....
Но свраката седеше на клон, взирайки се в лисицата с всички очи и не мислеше да заспи. Лиза не хареса това състояние на нещата и тя каза.
- Ти седи толкова далеч от мен, как ще те люля? Така че никога няма да заспите. Седнете на клон, за да мога да го люлея. Щастливата сврака полетя към долния клон и седна на метър от лисицата. Лисицата нежно й се усмихна и каза.
- Е, сега е добре. Затворете очи и слушайте по-нататък.
И само четиридесет затвори очи и се приготви да слуша как лисицата се нахвърля върху нея. Свраката изкрещя и като размахваше криле, тя искаше да излети, но лисицата я сграбчи за крилото. Свраката отвърна на удара, но силите не бяха равни. И четиридесет щяха да изчезнат. Но след това игли се забиха в задните крака на лисицата. Лисицата скочи от изненада и пусна свраката от лапите си. И свраката със силен вик излетя до горния клон. Цялата разрошена, тя не можеше да дойде при себе си и тогава всички чуха гласа на мечка, гонеща лисицата.
- О, ти измамник! Тя освети главите на всички като вегетарианец, но почти изяде четиридесет! И все пак ти донесох скъпа!
Мечката метна на лисицата, но лисицата я нямаше.
Мечката спусна цевта на пъна и седна до него. Две малки, които изтичаха след нея на поляната, отвориха бъчва и започнаха да пируват с мед. Изобщо не се разстроиха, че вместо приспивна песен получиха мед. Но четиридесетте по никакъв начин не можеха да се успокоят.
- Безсрамно, ... безсрамно .... Измамих ... Оскубани пера ....
Свраката непрекъснато бърбореше. И тогава таралежът най-после се обърна. Той погледна къде лисицата изтича и каза.
- Как можеш да й повярваш. Тя винаги е била лъжец, лъжец и ще остане. А ти си на четиридесет, урок. Няма ли да се доверите на лисицата!
И хвърляйки ябълките върху иглите, таралежът тръгна с тръс до къщата ....