Успешен мениджър беше ли Хитлер?

По очевидни причини не съм чел книгите на Радзински. Виктюк не можа да стигне до пиесата. И не за тях ще се говори. В този случай това не е необходимо, тъй като изявленията на писателя и режисьора ни позволяват да добием представа в общи линии за тяхното възприемане на фигурата на Сталин.

Както виждам, това е важно поради следната причина. Съвсем наскоро в анкета сред зрителите на втория телевизионен канал Сталин беше сред най-популярните фигури в руската история. И в резултат на електронно гласуване той беше на трето място. Но това беше „гласът на хората“, така да се каже, и редица анализатори обясниха тази реакция като резултат от целенасочено пропагандно влияние върху населението през последните години.

Апелът към фигурата на Сталин от известни културни дейци в лицето на писател и режисьор вече е по-дълбоко, по-интелектуално ниво на разбиране на тази историческа фигура. В своя анализ Радзински и Виктюк изхождаха от напълно разбираемо желание да разберат сложността на тази фигура, в мотивите на поведението му, подтиквайки го към определени действия. Като цяло това е продължение на традицията, започната от Достоевски, изследвайки в своя роман „Престъпление и наказание“ състоянието на духа на „Роди“ Расколников, който искаше да реши проблемите си с брадва. Има обаче една съществена разлика. Расколников уби само една „стара жена-заложна къща“ и нейната сестра, дошла под ръка, на съвестта на Сталин - милиони разрушени жертви. След това Расколников признава, че само неочакваната смърт на Сталин е спасила страната от поредната масова екзекуция и изгнание. И може би най-важното - в последствие гласовете на онези, които оправдават постъпката на Расколников, не се забелязват. Съвсем различен случай със Сталин. Писателят и режисьорът извършват своята анатомия на душата на „лидера на всички народи“ в среда, в която обществото не изпитва нарастване на осъждането на престъпните дейности на Сталин, а, напротив, увеличаване на признанието за заслугите му към Русия.

На свой ред Виктюк, говорейки за Сталин, вярва, че в него е имало определена комбинация от небето и ада. Режисьорът цитира следния факт - на грамофона в дачата на Сталин след смъртта му е намерен диск с пиесата на пианистката Мария Юдина, както знаете, дълбоко религиозна личност. От този факт може лесно да се предположи, че Сталин е имал нужда чрез музиката на Юдина да разговаря със самия Всевишен.

Разбира се, и Радзински, и Виктюк имат право да се позовават на своето свободно виждане за това, което изследват и отразяват в работата си. Но те не могат да не вземат предвид, че тяхната творческа дейност се осъществява в общество, което не се е освободило от ужасното наследство на тоталитарното минало с неговите концентрационни лагери, масови изгонвания, депортиране на цели народи и обезобразяване на мислите и действията на физическо лице. Не вземайте под внимание депресиращото обстоятелство, че значителен брой руснаци сега смятат главния виновник за тези проблеми като герой.

В разговор в ехото на Москва някой се обади по време на разговор между Ларина и Виктюк и каза, че Сталин, между другото, не е убил нито един работник. Да се ​​обяснява на такъв човек с цифри в ръцете как всичко наистина се е случило е безполезно. Имаме работа с масово селективно възприемане на фигурата на Сталин. В предполагаемата райска адска картина на Сталин, изобразена от Виктюк, тези хора ще възприемат само онова, което се отнася до рая.

Нещо повече, в контекста на влошена кризисна ситуация ще може да чувате все по-често от такива хора: „Сталин не е на тях!“ Кой „те“ не се уточнява. Но по всяка вероятност тези, които продължават да почиват в небезизвестния Куршевел, купуват чуждестранни футболни отбори и отплават от отвъдморските столици до Санкт Петербург със супер модерна яхта - тези хора не предизвикват положителни емоции. Особено в ситуация, когато на екрана се показват горелки вкъщи с изгорели стари хора.

В основната си професия бих могъл да се позова на примера на Германия, където по времето на Хитлер, който дойде на власт вследствие на глобалната криза, бяха построени автобанове, безработните бяха наети на работа и беше държавна програма за намеса в икономиката разработен. За него също може да се каже, че той е успешен мениджър, фокусирайки се върху тази страна на работата си. Но това не се случва в Германия. Вярвам, че дори намек за нещо положително в дейността на Хитлер ще предизвика изключително негативна реакция в германското общество.