ХИСТОЛОГИЧНА ТЕХНИКА

Хистологичната техника е техника за приготвяне на хистологичен образец.Хистологичен образец може да бъде разрез на орган, тъкан, намазка, отпечатък, филмов образец, тъканна култура. Във всички случаи хистологичният образец трябва да отговаря на следните изисквания:

1. Бъдете прозрачни, т.е. пропускайте поток от светлина. За това, вземанеотливат доста тънки участъци от органи, тъкани, клетки.

2. Бъдете контрастни, което се постига чрез оцветяване на лекарството.

3. Да бъде постоянна, т.е. продължават дълго време и служат катокато вид документ.

Всички тези изисквания за хистологичен образец са изпълнени в хода на хистологичната техника.

Хистологичната техника включва няколко етапа: 1. Вземане на материал:

- по време на операцията;

- от опитни животни;

- чрез пункционна биопсия;

- вземане на кръв, червен костен мозък чрез пункция;

- подготовка на отпечатъци (от устната кухина, влагалището и др.). 2. Фиксиране на материала.

Фиксирането на получения хистологичен материал е въздействието върху него на химикали, както и физически фактори, което предотвратява по-нататъшното разрушаване на тъканите на обекта, запазва структурата му. Фактори за физическа фиксация- замръзване (с твърд въглероден диоксид, течен азот, кислород и др.), излагане на високи температуритемпература, рентгеново облъчване. Всички тези фактори причиняват смъртта на бактериите и инактивират собствените ензими на тъканите, допринасяйки засъхранение на хистологичен материал. Химически фиксаториТи същоТе причиняват смъртта на микробите и собствените ензими на тъканите, стабилизират структурата на обекта. Разграничете простои комплексхимически фиксатори. Простите фиксатори се състоят от един химикал (например формалин, алкохол, оцетна киселина и др.). Тези фиксатори обаче саводят до определени нарушения на структурата на хистологичния материал. И така, формалинът го кара да се свива, да намалява по размер. ОцетНай-киселината, от друга страна, причинява подуване. Поради това често се използват сложни фиксатори, при които отрицателният ефект на обикновените фиксаторировът е изравнен. Например фиксаторът FSU се състои от 4 частилин, 1 част алкохол и 0,3 части оцетна киселина. Този фиксатор се обаждамного леки промени в структурата на обекта. Знамстомана и други сложни фиксатори.

Зачервяване.

Използвайте вода или други вещества, за да измиете фиксатора от тъканите.вещества (алкохол).

Дехидратация.

Водата се отстранява от предмета, като се поставя в алкохоли.концентрация и след това в хлороформ.

Уплътнителен материал.

Извършва се, за да може да се приготви тон от обектарезени реплика. Извършва се чрез вграждане в парафин, целоидин или целоидин парафин. Възможно е уплътняването на материала чрез замразяване в течностбучка азот, която се използва в хистохимията на ензимите. В същото време,всички ензими са непокътнати.

6. Правене на филийки.

Този етап се извършва с помощта на устройства MICROTOMES (фиг. 2.8). Те използват много остри ножове, които не го правятподвижно. Вграденият в парафин обект се движи напред по време на всекицикъл (завой) на определено разстояние (3-10 микрона), и с неговия завойchnosti се нарязват на секции със същата дебелина (въртящ се микротом).В микротоми от други дизайни (микротоми на шейни)фиксиранобектът се премества и ножът се движи свободно напред-назад в хоризонталната равнина и след всеки цикъл от движения се спуска до определената дебелинаплоча чрез нарязване.

Премахване на парафин от раздели.

Секциите се поставят върху предметно стъкло, изсушават се и се поставятса в парафинов разтворител - ксилол, толуен, бензен или други веществаобщество.

Оцветяване на филийки.

С помощта на оцветяване се постига контрастът на препаратите. За това се използват багрила. В зависимост от източника на производство те се разделят на багрила от животински, растителен произход и синтетични. Освен това всички багрила са разделени на киселинни (изображениеобразуван от киселини), основен (образуван от основи) и неутрален.

Пример за кисело багрило е еозинът, който е синтетиченхимическа боя. Пример за основно багрило е хематоксилинът. Той е включенпроизтичащи от кората на някои дървесни видове (дървено дърво).

Багрилата също се разделят на цитоплазмени (оцветяват цитопалазматични клетки, например, еозин) и ядрени (оцветяват ядрото, например хематоксилин, лазур и др.).

ТИНКТОРИАЛНИ СВОЙСТВА НА ТЪКАНИТЕ. Тинкториалните свойства означават способността на тъканите и клетките да се оцветяват с багриломи Следните термини се използват за обозначаване на типа ториални свойства:

1. OXYFILIA е способността на клетките и тъканите да се оцветяват с киселинни багрила. В този случай самите структури имат своето основнодържава. Например червените кръвни клетки имат оксифилия поради съдържанието на основния протеин хемоглобин.

2. ЕОЗИНОФИЛИЯ (вариант на оксифилия) - способността на структурите да оцветяват с киселинно багрило еозин. Еозинофилията има цитоплазма на много клетки.

3. АЦИДОФИЛИЯ - същото като оксифилия.

4. БАЗОФИЛИЯ - способността на структурите да се оцветяват с основни багрила. Освен това самите структури трябва да имат кисела реакция. Например нуклеиновите киселини (ДНК и РНК) са базофилни, тъй като според химическите закони те могат да свързват базовите багрила. добредавайки това, ядрото на която и да е клетка е повече или по-малко базофилно. Базоцитоплазмата на синтезиращите протеин клетки също притежава клон порадиРНК, задържана в множество рибозоми.

5. ПОЛИХРОМАТОФИЛИЯ - способността на клетъчните структури да оцветяватзалепват се както с киселинни, така и с основни багрила. Това качество се притежава например от гранули от неутрофилни левкоцити. По-често обаче терминът НЕВТРОФИЛИЯ се използва като синоним.

6. МЕТАХРОМАЗИЯ - способността на хистологичните структури да променят цвета си, когато свързват багрило. Нещо повече, самите структури сазашити в цвят, който се различава от цвета на багрилото в разтвора. Най-често въглехидратните съединения имат метахромазия, а появата на метахромазия показва наличието на сложни въглехидрати в клетката или тъканта.

7. АРГЕНТОФИЛИЯ - способността на структурите да оцветяват със сребърни соли.

8. ХРОМОФИЛИЯ - способността на структурите да се оцветяват с хромови соли.

9. Заключение или запазване на раздели.

Капка синтетична среда или канадски балсам се нанася върху разфасовката и след това се покрива с покривно стъкло. След като балсамът изсъхне, препаратът е прозрачен, може да се изследва под микроскоп,bin се съхранява дълго време и може да се използва като вид документ.

ОБРАБОТКА НА ОБЕКТИ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННА МИКРОСКОПИЯ

Обработка на хистологични обекти за предаване на електронМикроскопията по принцип се състои от същите етапи като хистологичната техника, описана по-горе: вземане на материал, фиксиране, запълване, правене на срезове и оцветяване или контрастиране. Тези етапи имат свои собствени характеристики. Взетият материал не трябва да надвишава 2 mm (обикновено се взема парче орган с форма на куб с дължина на ребрата 1 mm). Полученият материал се фиксира в някои алдехиди (глутаралдехид) с допълнително фиксиране (постфиксация) в разтвор на осмиев тетраоксид. При постфиксация структурите се оцветяват едновременно.

Материалът се излива в синтетична (епоксидна) смолаly: аралдит, епон и др. Производството на ултратънки профили с дебелина 30-50 се извършва на ултратомно устройство с помощта на специаленстъклени или диамантени ножове. В този случай отначало се приготвят полутънки срезове върху ултратом, върху който (след оцветяване) в светлинен микрофонРоскопът намира областите, необходими за изучаване в електронен микроскоп. След това обектът се „изостря“ - премахват се ненужните му частитъкане, оставяйки необходимото. След това се подготвят финалните (ултратънки) секции. Оцветяването (наречено контрастно) се извършва с помощта на соли на тежки метали (уран, олово, осмий и др.). Тези соли в различна степен се свързват със структурите на обекта, който осигуряваразлична електронна плътност (контраст) на последната. ПозЗа оцветяване ултратънките секции се поставят върху метална мрежа и след това се изследват под електронен микроскоп.

"За да се изследва хистологичен обект в сканиращ електронен микроскоп, той първо се фиксира, след това се изсушава. След това метали, като злато, се напръскват върху повърхността на обекта, така че да отразяват електронния лъч.