Хидроксиди - основни (основи), амфотерни, киселинни (оксокиселини).

Хидроксидисложни вещества, съдържащи група­пи­линия OH -, която­Раят е свързан чрез кислородния атом на една химия­Санчес­някаква връзка с различни химикали­Санчес­кои елементи. Като окси­дайте, в зависимост от ха­химик­Zee E-ON, ръководство­рок­si­dy детайл­де­са­Ся на основни (основи) (NaOH, Tl (OH), Cu (OH), Mg (OH) 2, Ba (OH) 2, Cr (OH) 2) с предимно­sches­т­вени­но йонна връзка, амфотерни (I (OH), Be (OH) 2, B (OH) 3), Zn (OH) 2, Fe (OH) 3, Al (OH) 3) с йон­но да­wa­ленти­вид връзка­si и коте­много­ny (съдържащи кислород или оксокиселини) (NO2 (OH) NOHNO3, PO (OH) 3ÛH3PO4, SO2 (OH) 2ÛH2SO4, Te (OH) 6ÛH6TeO6), ClO3 (OH) ÛHClO4, MnO2 (OH) 2ÛH2MnO4, MnO3 (OH) ÛHM)­sches­т­­вени­­но ковалентни­комуникация на Ной.

В съответствие с преобладаващо йонния характер­тези­химическа връзка ром­Zee E-OH оси­нови хидроксиди (основи) когато се разтворят във вода, те се отделят от изображението­zo­wa­нито­яжте водач­рок­sid йони и катиони и в зависимост от eff­чук­тив­нос­ty (степен) дис­с­cia­tions пъти­лич силни оси­но­wa­ния (NaOH, Ba (OH) 2), дис­с­чи­практикуване­Санчес­ки на­tse­ето, основи със средна якост (Tl (OH), Mg (OH) 2, Cr (OH) 2) и слаб­чао оси­но­вания (Cu (OH), Fe (OH) 2), дис­с­което се случва частично:

NaOH ® Na + + OH -, Fe (OH) 2 Û Fe 2+ + 2OH -

Киселинни хидроксиди (оксокиселини) във водни разтвори дисоциират с около­време­wa­хидрониеви йони H3O +, които често се съкращават като­ти­относно­върху водород Н +. Подобно на основите, киселинните хидроксиди съгласно ст­пейте ги дис­с­цитатите се подразделят на силен (HNO3, HClO4), средна якост (HAsO3, HClO2) и слаб (HClO, H5IO6) киселини:

HClO + H2O H3O + + ClO - (HClO ® H + + ClO -)

Киселините са подредени в низходящ ред на тяхната сила (активност) в т.нар редица киселинни дейности:

Силна Средна здравина

Амфотерни хидроксиди обикновено са слабо разтворими във вода и проявяват както слаби основни, така и киселинни свойства­т­вау:

OH - + I + Û I (OH), HIO Û IO - + H +

Образуването на хидрониеви катиони по време на дисоциацията на хидроксидите, или­рок­sid йони определя най-важното химично свойство на хидроксидите - реакцията на неутрализация, водеща до образуването на вода и сол по време на взаимодействието­Mo­въз основа на действие­вани и киселини:

Притежаващи киселинно-алкална двойственост, амфотерни хидроксиди наново­неутрализиращите действия могат да действат едновременно като основа и като комплект­ето­Вие:

HIO + NaOH = NaIO + H2O

Подобно на амфотерните метални оксиди, тяхното взаимодействие с основите е­рок­si­във водни разтвори води до образуване на соли, съдържащи не оксо, а а­роксокомплексни аниони:

Образуването на оксосоли става по време на взаимодействието на амфотерни­рок­si­Dov с алкални стопилки:

В зависимост от броя на OH - групите, съдържащи се в хидроксид, киселина­много­хидроксидите се разделят на едно- (HNO3), дву- (H2SO4), три- (H3PO4) и др. основи­киселини и основни хидроксиди - за едно- (NaOH), дву- (Ca (OH) 2), три- (Al (OH) 3) киселинни основи.

Чрез разтворимост основите се делят на разтворими и неразтворими. Основите на алкалните (Li, Na, K, Rb, Cs) и алкалоземните (Ca, Sr, Ba) метали са водоразтворими и се наричат основи.

Систематични наименования на основни и амфотерни хидроксиди образ­zu­хижа­Xia от слой­wa хидроксид и руското наименование на елемента в родовия падеж с указание (за елементи с ne­повторно­окислително състояние) с римски цифри­ра­ми в скоби­степента на окисление на елемента:

NaOH - ръководство­рок­натриева сол, Ca (OH) 2 -хидрид­калциев оксид,

TlOH - талий (I) хидроксид, Fe (OH) 3 - хидро­желязо (III) семе.

Тривиални имена за някои­свободни хидроксиди, в оси­ново­ном, използван в техническата литература, цит­де­ни в Приложение 2.

Трябва да се отбележи спецификата на името на водния амонячен разтвор, частичен дис­с­което води до образуването на хидроксидни йони в разтвора и­ле­слаби основни свойства. Преди се смяташе, че във воден разтвор се образува амоняк­zu­Съдържа амониев хидроксид от състава NH4OH. В момента обаче­беше установено, че основната форма на съществуване на амоняк във водните растения­в­­re е неговият хидрати­ро­ван­молекули, които са конвенционално записани в­de NH3 × H2O и се наричат амонячен хидрат. Подобно на амоняка, водните растения­в­хидразин N2H4 и хидроксил­и­ми­на NH2OH също съдържат главно ръководство­ра­наречени молекули, наречени: N2H4 × H2O - хидразин хидрат и NH2OH × H2O - хидроксиламин хидрат.

Упражнения:

10. Дайте систематичните имена на хидрокс­si­Dov, класифицирайте ги по киселинност и разтворимост: LiOH, Sr (OH) 2, Cu (OH) 2, Cd (OH) 2, Al (OH) 3, Cr (OH) 3. Дайте формулите на съответните оксиди.

11. Дайте молекулярните и графичните формули на хидроксидите: железен (III) хидроксид, берилиев хидроксид, литиев хидроксид, хром (III) хидроксид, магнезиев хидроксид. Кой от тези хидроксиди ще реагира а) с калиев хидроксид, б) с бариев оксид, в) със солна киселина? Напишете реакционните уравнения.

12. Дайте указанията за реакциите, демонстриращи киселинно-алкални свойства­рок­si­бариеви, цинкови, калиеви и хром (III) оксиди, както и методи за тяхното получаване.

Систематични имена киселинни хидроксиди (оксокиселини)построен според­в и­лам номенк­ла­обиколки за сложни връзки, които да бъдат разгледани­повторно­ние сме отдолу­. В същото време, в домашната практика, широко използвани­наслади се традиция­чи­имена обикновени оксокиселини - въглища­найя, сярна, фосфорна и др. Използването им е допустимо, но само за границата­Чен­от кръга е наистина най-много­бо­по-често срещани киселини, а останалите­n случаи трябва да бъдат приложени към системата­ма­ти­Санчес­какви имена.

Традиционно име оксо киселини Състои се от две думи: имена на котенца­ето­ти ти­ра­съществително прилагателно и групова дума киселина.Име коте­ето­Вие образ­zu­не­Ся от Руско наименование за киселинообразуващ елемент (ако се извика­краят на елемента е окончанието "y", "o", "a", тогава е пропуснато) с добавено­ле­нито­яжте, в зависимост от св­стотинка оксид­ле­елемент, различни окончания (Таблици 1.3, 1.4). Традиционно H2CO3 на­обадете се въглища­Ноа, не е въглероден коте­ето­че.

В съответствие с правилото за паритет на Менделеев за киселинност­p-елементи­от групи IV-VI, най-типичните степени на окисление са­ветеринар­съответстващи на номера на групата N, както и N-2 и N-4.

Както можете да видите от таблицата. 1.2, за най-високото ниво на окисление­елемент N киселинно име се образува чрез добавяне­ле­нито­отиваме към името бол­б­автомобилна гума­­крайни елементи: -найя, -я и–Ново. За арсен и антимон съгласно­в и­лам рус­бързо­се използват тези езикови окончания -яннаяи-Яна. Киселинно име със св­чрез окисляване на елемента N-2 образ­не­Xia се формира главно с помощта на прозорци­­хания - чист(за сяра, арсен и антимон: -Срамежлив, -овче и - yany). Ключове­ето­формирали сте от елементите с най-ниски степени на окисление N-4, имат­окончания -Сладка. За фосфорна H2PHO3 и хипофосфорна HPH2O2 киселина­партида, характер­ri­zu­Ю.­на­със специфична структура поради наличието на P-H връзки, re­комен­doo­не­Ся използват специални имена - фосфоник и фосфин.

В някои случаи се получава образование две форми на киселини, в които киселинният елемент е в същото състояние на окисление. Представката се добавя към името на киселина с по-голям брой хидроксо групи орто-, и префиксът се добавя към името на киселина с по-малък брой хидроксо групи мета-.

Таблица 3. Традиционни наименования на р-елементи на III-VI групи оксокиселини.