Хари Потър и Орденът на Феникса Част 1

Пърси се върна секунда по-късно. Госпожа Фиг го последва. Изглеждаше уплашена и дори по-луда от обикновено. Не можех да предположа, че ще сменя чехлите си за нещо прилично, помисли си Хари.

Дъмбълдор се изправи, подаде стола си на мисис Фиг и за миг измисли нов.
-
Пълно име? - попита Фъдж високо, след като плахата госпожа Фиг се настани на ръба на стола си.
-
Арабела Дорийн Фиг, отговори госпожа Фиг с треперещ стар глас.
-
А ти кой си? - попита Фудж с мързелива арогантност.
-
Жител съм на Little Winging. Съседът на Хари Потър.
-
Според нашата информация в Little Winging освен Хари Потър няма магьосници или вещици, намеси се мадам Боунс. - Ние следим това много внимателно, като вземаме предвид ... предвид известните обстоятелства.
-
Аз съм клошар - обясни г-жа Фиг. - Не отговарям на условията за регистрация.
-
А, тогава моряк? Фудж я погледна внимателно. - Ще проверим. Ще трябва да предоставите информация за родителите си на моя помощник Уесли. Между другото, шевовете могат ли да видят дементорите? - добави той, оглеждайки се.
-
Разбира се, че могат! - възмутено възкликна госпожа Фиг.

Стомахът на Хари беше засмукан. Той разбра, че госпожа Фиг в най-добрия случай е видяла снимка на дементор. И никоя снимка не е в състояние да предаде смъртоносния ужас, изпитан от всеки, който види как тези кошмарни, отвъдни същества плавно се плъзгат във въздуха на няколко сантиметра от земята, които усещат отвратителната им миризма, чуват как смучат с дрезгав, прекъсващ свирк въздух…

Едър мъж с големи черни мустаци на втория ред се наведе към къдравата си съседка и й прошепна нещо в ухото. Тя се ухили и кимна.
-
Големи, с дъждобрани - повтори спокойно мадам Боунс. Фъдж се изкиска скептично. - Разберете. Нещо друго?
-
Да - кимна госпожа Фиг. - Усетих ги. Наоколо стана студено и студено и, имайте предвид, беше необичайно топла лятна вечер. И ми се стори ... че всички хубави и радостни неща са изчезнали от нашия свят ... и си спомних ... ужасни неща ...

Гласът й се поколеба и млъкна.

Очите на мадам Боунс леко се разшириха. Хари видя червени маркировки там, където удари монокълът.
-
Какво правеха тези дементори? - попита тя и Хари почувства прилив на надежда.
-
Те нападнаха момчетата - отговори г-жа Фиг с по-силен и по-уверен глас. Зачервяването започна да изчезва от лицето й. - Един от тях падна. Вторият се оттегли, опитвайки се да прогони дементора. Беше Хари. Той опита два пъти, но получи само сребрист дим.

Книгата е представена с информационна цел.!