Хапете си езика и помнете ...

Без да става от пейката, майката сложи ръка на главата на сина си и ...
Замръзнах в някакво изтръпване, объркване, недоумение, неразбиране на случващото се ... Майка буквално „наведе” детето с глава на земята. Загубил равновесие, момчето падна на колене, но майка му продължи да накланя главата му. Когато между асфалта и носа на момчето останаха няколко сантиметра, моят съсед заплашително изкрещя:
- Виж, глупако, как си осакатил мотора!

Честно казано, не видях какво точно и как момчето "осакати". Грозността на сцената, разиграна пред очите ми, ми беше достатъчна, грозотата на пронизителен писък, който временно парализира слуха ми, който дълго време достигаше до минувачите. Колко пъти съм чувал това: на детската площадка, на входа на детската клиника, в клас в училище, в съседния апартамент. Този плач ...

"Вик.
1. Силен, груб глас, силен възклицание.
2. Упреци, атаки с повишен тон.
3. Изразяване на силни чувства, преживявания (отчаяние, гняв) "
"Обяснителен речник на руския език".

Преди 15 години, през 1995 г., във всички краища на Нова Зеландия можеше да се види плакат, създаден по инициатива на представители на Служба за деца и младежи. Плакатът показа поредица отворени уста - „примитивни и безмозъчни“. Авторът на идеята, арт директор Джон Фишър, описва творението си по този начин: „Нищо не предава неконтролиран родителски гняв по-добре от внезапен, плашещ вик, изригващ от отворена уста“.

„Вашият обиден вик към деца се предава от поколение на поколение“ - напомня на плакат.

Как се отразява плачът на възрастен върху психиката на детето?

Писъците са прелюдия към агресията. Писъците са форма на насилие. Вашият писък към дете е страх и омраза в душата му ... Според изследователите, крещенето е психологическо оръжие, чиято сила е няколко пъти по-голяма от физическата сила. Силен, гневен писък причинява силно инхибиране в мозъчната кора на детето. В резултат на това мозъкът не е в състояние да направи точни диференциации.

- Защо крещиш на детето си? По-често отговорите на този въпрос лежат на повърхността, обяснява Боб Браун, доктор по психология, от Службата за деца и младежи. - Викате на детето си, защото веднъж, когато сте били малки, родителите ви са викали по същия начин. Свикнали сте да общувате по този начин. Вие не сте в състояние да въздействате на детето по начина, по който бихте искали, затова - от съзнанието за собственото си безсилие, вие избухвате във вик.

Можете да крещите на бебето си поради пренапрежение, по време на менструация (при условие, че сте жена), поради натрупаните проблеми (липса на пари, липса на ремонт, недоразумения на работното място или в семейството и т.н.) И накрая, вие може да крещи само защото сте сексуално недоволен човек.

„Крещя на детето. Знам, че не можеш. Разбирам. Но ... уморен съм ”- прочетох в един от майчините форуми. - „Писна ми от абсолютно всичко. От тази непрекъсната заетост, безкрайни дела, задължения.
Всяка вечер си казвам: не трябва да викам на сина си! Трябва да се успокоя. Но не мога да уловя момента, когато кликването се случи и аз съм загубен. Съзнавам вината си само когато, след като извикам, видя очите на бебето си. Искам да спра да крещя. Как? "

Състрадателни приятели и жени от същия форум съветват:
"Пийте Novopassit и се усмихвайте".
„Прегледайте снимките на вашето бебе“
"Сложи малко вода в устата си"
"Брой до десет ....".

- Всяка майка поне веднъж в живота си е крещяла на детето си. Не говоря за конфликт с тийнейджър или възрастно дете. Говоря за малко, беззащитно същество, на което възрастните изваждат недоволството си от конкретната ситуация или от живота си като цяло. Важно е да спрете навреме, казва Боб Браун. - Преди всичко трябва да анализирате всичко и да признаете пред себе си, че имате този или онзи проблем. Не трябва да крещите и да доказвате нищо на бебето си. Трябва да подредите своите чувства, усещания, недоволство. Трябва да помислите как можете да промените обстоятелствата. Детето не иска ли да те слуша? Научете се да преговаряте с детето си: хитрост, привързаност ... Детето надраска мотора, счупи любимата ви ваза? И какво? Водете си дневник и когато ви се прииска да изкрещите, изтичайте до бюрото си, опишете гнева си и причината за това. Запитайте се: какво точно ви е ядосало? Как може да се промени ситуацията? Заслужаваше ли си да бъдем толкова разстроени от това?

- Слушай, синко. Казвам тези думи сега, когато спите. Виждам малката ти писалка под бузата ти, как къдравата ти руса коса е залепнала - челото ти е мокро (...) Знаеш ли какво си мислех? Днес ви взривих лошото си настроение. Скарах те сутрин, когато се готвеше за училище, за това, че просто докосваш лицето си с мокра кърпа, без да искаш да се измиеш. Скарах те за нечистите ти обувки. Виках ти, когато изпусна дрехите си на пода.
На закуска ме дразнихте: разляхте чай, лакомо погълнахте храна, без да я сдъвчете, сложихте лакти на масата, намазахте маслото с хляба с твърде дебел слой. (...) Вечерта всичко се повтори (...)

Запомнете: вие плахо влязохте в библиотеката, където четях. В очите ти имаше молба. Погледнах те рязко над горната част на вестника и отново се почувствах раздразнен - все пак бях прекъснат. Спряхте на вратата, заключен в погледа ми. "Какво искаш?" Попитах. Ти не отговори, просто се втурна към мен, прегърна ме и ме целуна. Ти се вкопчи в мен с цялата сила и любов, които бяха в малкото ти тяло и че моето постоянно раздразнение не можеше да пресъхне. Тогава изтича от библиотеката и чух стъпките ти да се качват нагоре по стълбите.

Вестникът се изплъзна от ръцете ми, обзе ме тих ужас. Какво ми стана? Станах жертва на навика си - навици да се карам, да изнасям лекции, да намирам вина. За мен стана навик да се дразня и единствената ви вина е, че сте малко момче.
Обичайки те, не разбрах, че изисквам твърде много, че те измервам с критерия за моя опит и възраст. (...)

Готов съм да си прехапя езика, ако думите на раздразнение и гняв са му се изплъзнали. Отсега нататък ще си повтарям една фраза - като молитва, като заклинание:
"Той е просто малко момче".