ГОРЕН МЕХАНИЗЪМ

Нека започнем с механизма на заспиване. Вече знаем, че при липса на лек стимул епифизната жлеза започва да разгражда хормона мелатонин. А дисоциационните продукти на този хормон служат като сигнал за заспиване.

Но какви продукти се получават по време на дисоциацията на мелатонина и какъв е механизмът на тяхното действие при заспиване?

Американски учени Ф. Блум, А. Лайзърсън и Л. Хофстедър в книгата „Мозък, ум и поведение“ (на английски е публикувана през 1985 г., а на руски от издателство „Мир“ през 1988 г.) говорят за две групи от мозъчни клетки, които могат да играят роля в регулирането на общото ниво на активност: това е натрупване на норадреналин-съдържащи неврони в областта на синьото петно ​​на мозъка и натрупване на серотин-съдържащи неврони в гръбната ядро на мозъчния шев. Химичната природа на невротрансмитерите на тези неврони предполага възможна роля на тези нервни клетки в регулирането на съня. Увеличаването на активността на невроните в синьото петно ​​ни води до енергично състояние, а увеличаването на активността на серотин-съдържащите неврони инхибира активността на норадреналин-съдържащите неврони и ние започваме да заспиваме.

Всичко това, разбира се, е най-опростената схема на сън и бодърстване, но засега това е достатъчно за нас.

Сега нека се опитаме да намерим липсващото звено в естествената заспиваща система.

Вече беше казано малко по-горе, че при липса на светлинен сигнал в епифизната жлеза (или епифизната жлеза), хормонът мелатонин започва да се разлага и продуктите от неговата дисоциация служат като сигнал за заспиване. Дисоциацията на мелатонина произвежда преди всичко серотин. И сега веригата на механизма на заспиване може да изглежда така: премахването на светлинния сигнал (настъпването на тъмнината) води до разлагане на мелатонин в серотин, а последният инхибира активността на норадреналина в синьото петно ​​на мозъка и започваме да заспиваме.

Но как подкисляването на кръвта влиза в тази схема на заспиване?

Оказва се, че по най-директния начин - дисоциацията на мелатонина се осъществява успешно само в кисела среда. Освен това с киселата реакция на кръвта имаме най-интензивния синтез на АТФ. Следователно по време на вечерното подкисляване на кръвта ще имаме както дълбок, така и продължителен сън, а на сутринта ще се събудим с усещане за необикновена сила в тялото и с изключителна яснота на ума. Оттук и поговорката - утрото е по-мъдро от вечерта.

Следователно както за нормалното заспиване, така и за нормалния ход на съня е необходима киселинна реакция на кръвта и как ще я постигнем няма значение. Ако подкисляваме достатъчно през деня, като същевременно напълно елиминираме млечните продукти от консумация, тогава може да не се нуждаем от допълнително подкисляване вечер за добър сън. Но дори и в този случай няма да ни навреди да мажем двата крака от коленете и отдолу с 9% оцет за маса преди лягане. Веднага се усеща облекчение в краката. Сънят ще дойде бързо и ще бъде дълбок и дълъг. Между другото, подобно триене на краката с оцетна киселина също е добра профилактика на разширените вени.

По този начин можете дори да излекувате краката си от това заболяване, но това е друга тема.

Режимът на подкисляване, най-приемлив за всеки от нас, може да бъде избран независимо, като се фокусира върху вашето благосъстояние и съня ви.

Също така искам да отбележа, че ако сте имунизирани срещу оцетна киселина, трябва да я изоставите и да използвате разтвор на всяка друга органична киселина, например лимонена.

В 3-та глава („За някои методи за подкисляване на кръвта“) беше казано, че малкият Миша Лермонтов е болен от скрофула и не заспива добре. Той беше болен от скрофула поради значително алкализиране на кръвта. И той заспа лошо по същата причина. И ако деца; средно спят по-дълго от възрастните, това се дължи само на факта, че децата имат по-висок киселинен потенциал от възрастните. Не забравяйте (глава 7), че кърмата е кисела.

Защо възрастните хора спят малко и дали това е полезно за тяхното здраве?

Възрастните хора спят малко и не заспиват добре, защото имат по-алкална кръв от по-младите хора. И те трябва да спят дори повече от 50-60-годишни хора. Нещо повече, освен нощен сън, те се нуждаят от час-два от дневния сън. Следователно по-възрастните хора (над 60 години) трябва задължително да подкисляват кръвта и по продължителността на съня ще бъде възможно да се прецени достатъчността на подкисляването.

Грузинският геронтолог професор Пицхелаури пише в книгата си „Расте до сто години“.

"Столетниците стават рано, лягат не по-късно от 21-22 часа, сънят им, като правило, е дълбок, трае до 9-10 часа. Сред селските дълготрайници на Кавказ е обичайно да се спи в следобедът (особено в горещите дни от годината) за час и половина или два, което може да се обясни с факта, че през лятото старите хора стават много рано, работният им ден започва почти призори ".

А дневният сън на столетниците се обяснява не с факта, че стават рано, а с факта, че възрастните хора трябва да спят по-дълго от младите хора и че те се уморяват по-бързо от младите, следователно, по време на дълъг активен ден, те се нуждаят от почивка със сън. Но и денем и нощем столетниците заспиват лесно, тъй като имат кисела кръвна реакция. И те заспиват не под ярка слънчева светлина, а в тъмна стая, което е съвсем в съответствие с физиологичните норми на заспиване.

И в планините хората спят малко по-дълго, отколкото в равнините, също така защото в планините, като правило, естествената вода съдържа малко по-малко калций, отколкото в равнините, и в това отношение кръвта на планинците е по-малко алкална, което има по-добър ефект върху съня от хората, живеещи в равнината. Освен това релефът на планинския терен изисква по-голяма консумация на енергия, което също води до допълнително подкисляване на кръвта на планинарите с млечна киселина.