Гордостта на уммата. Марджани

Марджани - религиозен деец, педагог, философ, историк. Горните определения не обхващат всички аспекти на многостранната му дейност. Марджани е също етнограф, археограф, ориенталист и учител. Енциклопедичният характер на неговите знания може да се сравни с енциклопедизма на френските просветители от осемнадесети век - Дидро и Русо.

Предците на Марджани от страна на бащата и майката са принадлежали към фамилните имена на известните имари мудари. Първа информация за историята Шихабудин получил от дядо си Субхан б. Абд ал-Карим, който говореше арабски и персийски. Дядото на Марджани от майка му, Абд ан-Насир, го е учил на Корана, суната, фикх (мюсюлмански закон). Бащата на Марджани Баха ад-дин е получил образование в Бухара и е един от уважаваните хора там, който е поканен на своите Меджлиси (срещи) от емира на Бухара Хайдар б. Масум. С баща си той учи арабски, логика, калам (раздел от богословската наука).

На петгодишна възраст Марджани загубва майка си и след това е възпитан от мащехата си в доста сурова среда. Получава основно образование в медресе, където преподава баща му, в село Ташкичу. Младият Шихабудин не се ограничи да изучава предметите, преподавани там, а учи самостоятелно в домашната си библиотека. Още на седемнадесет години той започва да преподава в тази медресе и, недоволен от учебника по морфология на персийския език, съставя своите.

Както неговите дядовци, така и баща му, като образовани хора, притежаващи обширни познания по ориенталска история, философия, религия, успяват да възпитат у младия Шихабудин желание за учене и знания. Полученото от него образование не задоволява Марджани, който непрекъснато се стремеше да придобие нови знания. През 1838 г. заминава за Бухара, за да продължи образованието си.

В Бухара, недоволен от системата на преподаване в медресета, той изучава най-вече сам в местните библиотеки, богати на ценни ръкописи. Тя печели пари за живот, като обучава децата на заможни хора. Въпреки че схоластичното образование в Бухара вече не отговаряше на съвременните нужди на обществото и не задоволяваше Мърджани, престоят му там не беше безполезен за него: той се срещна с известни, прогресивни учени от своето време (въпреки че бяха малко от тях), повече и повече по-убедени в необходимостта от промяна на старата система на мюсюлманското образование ... През 1843 г. Марджани заминава за Самарканд - един от древните културни центрове в Централна Азия. Там учи в медресето Ширдар, среща се с известния историк Кади Абу Саид ал-Самарканди (умира 1848-49), който, както пише Марджани, става основната причина, поради която „започва да се интересува от историческа наука и започва да изучава история книги ".

В Самарканд, който вече притежава определени знания, Марджани изпитва нужда да научи по-задълбочено възгледите на своя предшественик и сънародник Абу Наср ал-Курсави (1776-1812). Той за пръв път чете ръкописа на Курсави на около двадесетгодишна възраст, а тя значително влияние върху формирането на научните възгледи на Марджани, по-специално върху концепцията за "отваряне на вратите на иджтихад" (вземане на собствена преценка по социалните и правните въпроси от живота на мюсюлманите при липса на преки указания или препоръки в Свещения Коран или Сунна - изд.). Ако в Бухара се формират възгледите на Марджани като религиозна фигура, която не е съгласна с ортодоксалните само в образователната система, то в Самарканд, под влиянието на Кади Абу Саид, Марджани започва сериозно да изучава исторически науки. През 1845 г. Марджани се завръща в Мир-арабската медресе в Бухара. Именно там Мърджани започва сериозно изследване на културата, историята, философията на Изтока.

Марджани установява положителни контакти и с официалните светски власти. Той изпълнява индивидуални задачи на казанските провинциални власти: следи за публикуването на текста на Корана в Казанската печатница (по-късно издава книга за историята и принципите на издаване на Корана в Русия), организира набирането на средства за засегнатите народи от Кавказ от земетресението, изготвя доклади за раждане, брак, смърт мюсюлмани за държавни институции, участва в съдебни заседания, когато мюсюлманите полагат клетва.

"Nazratul-haqq" е придобил широка популярност не само в Поволжието, но и в Близкия и Близкия изток. Тази работа на Марджани беше високо оценена от известни мюсюлмански учени от Индия по това време Садик б. Хасан ал-Кинауджи и Абд ал-Хай ал-Лакнауи, сирийският учен Джамал ад-дин ад-Димашки, тунизиецът - шейх Мохамед Байрам. 70-те - 80-те години на 19-ти век е времето на близкото запознаване на Марджани с руската култура, ориенталисти от Казанския университет. Марджани познаваше професор И. Ф. Готвалд, академик В. В. Радлов, професор Казембек, първият ориенталист сред жените О. С. Лебедева и много други руски учени. Чрез своя ученик Х. Фаизханов установява сътрудничество с В. Веляминов-Зернов и шейх ат-Тантави - известни петербургски ориенталисти. Марджани е първият мюсюлмански учен, избран в Обществото за археология, история и етнография към Казанския университет, участва активно в неговите дейности.

В продължение на девет години Марджани е преподавал в Татарското учителско училище, бил е член на педагогическия съвет. В резултат на разногласия с инспектора и някои учители обаче той е принуден да напусне преподаването. За тази дейност консервативните кръгове на мюсюлманското духовенство наричаха Марджани мисионер, еретик, отстъпник. В своята медресета Марджани провежда много часове по собствена програма. През 80-те години на XIX век научната дейност на Марджани радикално се разширява, на преден план излизат изследвания по философски и исторически дисциплини.

Считайки, че просветлението е най-мощният инструмент за прогрес, ученият се опита да спаси хората си от „зимен сън“. Мирогледът на Марджани, съчетаващ синкретично религиозен реформизъм и просветление, отразява диалектиката на развитието на този период в историята на татарското общество. Той еволюира от религиозния реформизъм - периодът на създаването му до 70-те години - до образователната идеология от 70-те - 80-те години на XIX век.

Марджани е написал над 30 творби, повечето от които са публикувани главно на арабски. Само някои от произведенията са написани на татарски език на арабски шрифт. Все още не са открити всички произведения, написани от учения. Например „Risalyatun fi masailin-nahv“ („Трактат по граматични въпроси“), „At-tahrirat al-mufrada“ („Отделни редакции“). Идеологическите и философски възгледи на Марджани, дейността му като учител, религиозен деятел, историк, педагог, философ ще останат забележимо явление в руската история.