Горчаков Александър Михайлович

През 1811 г. А. М. Горчаков завършва гимназията в Санкт Петербург. През 1811-1817 г. получава образование в императорския Царскоселски лицей, който завършва със златен медал.

Победата на Берлин във френско-пруската война позволи на А. М. Горчаков да декларира отказа на Русия от члена на Парижкия договор, който ограничава нейния суверенитет в Черно море, и да постигне признаване на това от други сили на международната конференция от 1871 г. в Лондон ( руската делегация на това събитие беше ръководена лично).

Съюзът на трите императора (1873 г.) става най-висшата точка на сближаване между Русия и Германия и Австро-Унгария. О. Бисмарк възнамеряваше да го използва за установяване на германска хегемония в Европа, но А. М. Горчаков през 1875 г. накара Германия да се откаже от опита да победи Франция отново.

От своя страна А. М. Горчаков се опита да използва „Съюза на трима императори“ за дипломатическа подготовка на нова война срещу Турция. В същото време започнаха преговори с Великобритания. Благодарение на тези стъпки бе осигурен неутралитетът на европейските сили в руско-турската война от 1877-1878 г.

Успехите на руските войски доведоха до сключването на Санстефанския мирен договор от 1878 г., чиито условия предизвикаха протести на Австро-Унгария и Великобритания. Създаде се заплахата от формирането на нова антируска коалиция. При това положение А. М. Горчаков се съгласява да свика Берлинския конгрес от 1878г. Неуспешният резултат от конгреса за Русия подкопа престижа на А. М. Горчаков в управляващите кръгове на Русия и отслаби влиянието му върху външната политика. От 1879 г. по здравословни причини А. М. Горчаков действително се оттегля от ръководството на министерството.