Голям и вкусен домат

31 май 2017 г. в 15:37

Снимка Александър Колбасов

Домат зависим. Такова определение е измислено от производителя на зеленчуци в Минусинск Наталия Щербинина. Тя обича доматите безусловно и във всякакви форми - като храна, като растение, като елемент на декора.

„Следващият етап е програмирането на бъдещите домати за издръжливост и интензивен растеж“, продължи зеленчукопроизводителят. - За това можете да използвате "Epin" или "Циркон". Предпочитам естествен биостимулант - вътрешна пулпа от алое. В него накисвам семената за четири до пет часа. След това го изваждам, изплаквам го с вода, завивам го в салфетка и го прибирам в хладилника за два дни - за да се закаля. И едва след това започвам да сея.
За засаждане на Щербинините се използва специална вермикомпостна почва "Зелен Istok", получена "с помощта" на калифорнийския червей в Уст-Абакан. За 150 - 200 корена те се нуждаят от две 10-литрови торби. Земята се изсипва в кутия, изравнява се, правят се канали, които се поливат с тъмен разтвор на калиев перманганат. Доматите се засяват на разстояние 1 - 2 сантиметра един от друг, внимателно се покриват с тънък слой пръст и внимателно се набиват на ръка. Покрийте със стъкло отгоре и поставете на топло място.

Когато се появят издънки, оранжерията се отваря. Сега от основната грижа остава само поливането. Не забравяйте да използвате топла вода през целия растеж на храста. През първите месец и половина Наталия редува чиста вода с разтвор на калиев перманганат, за да предотврати появата на „черен крак“. И след бране и кацане в земята, тя и съпругът й оплождат леглата с лопен два пъти на сезон.
Самата Наталия обаче вярва, че успехът на реколтата изобщо не зависи от количеството превръзки, а от качеството на семената и самия сорт. В търсене на перфектния си домат, тя изпробва всякакви варианти, в различни форми, размери и цветове. И стигнах до извода, че няма по-добър оригинален домат Минусинск. Но се оказа невъзможно да се намери сорт, донесен в Сибир преди 100 години у дома, приятели и непознати. Изгубени сред съвременните хибриди.
„Миналата есен се случи истинско чудо“, тържествено обяви Наталия. - Вкъщи, сред ненужни неща, случайно намерих забравена торбичка със същите тези зърна. Подари ми ги преди 17 години от позната на баба ми Файна, която отглеждаше домати, запазени от прабаба си. През пролетта ги засадих. От петте „семушки“ поникна само един. На храста вече има пъпки. И със затаен дъх чакам какво ще расте там.