Гама глутамил транспептидаза (GGT, GGTP), кръв

Препоръчително е да се взема кръв на гладно.

Учебен материал: Вземане на кръв

Микрозомен ензим, участващ в обмена на аминокиселини.

Катализира трансфера на гама-глутамилов остатък от пептид или подобно на пептид вещество, съдържащо терминален глутаматен остатък, до аминокиселина, друг пептид или друга субстратна молекула.

Най-високата специфична активност на ензима се открива в бъбреците (7000 пъти по-високи от тези в кръвния серум), черния дроб (обикновено 200-500 пъти по-високи в сравнение с кръвния серум) и панкреаса. Незначителна активност на GGT също се регистрира в червата, мозъка, сърцето, далака и простатата. В клетката ензимът се локализира в мембраната, лизозомите и цитоплазмата, а мембранната локализация на GGT е характерна за клетки с висока секреторна, екскреторна или реабсорбционна способност. При новородени и деца под 6 месеца, поради особеностите на метаболизма, нивата на този ензим надвишават стойностите на този показател при възрастни с 2–4 пъти. Различията между половете също влияят на нивата на ензимите от юношеството. При юноши от 13 до 17 години, както и при възрастни, референтните стойности на активността на GGT за жените са с 20-25% по-ниски от тези за мъжете.

Въпреки факта, че ензимната активност е най-висока в бъбреците, източникът на серумна GGT активност е предимно хепатобилиарната система, а повишаването на серумните стойности на GGT е най-чувствителният лабораторен показател при заболявания на хепатобилиарната система (маркер за холестаза). Активността на серумния GGT се увеличава при всички форми на чернодробно заболяване. Той е най-висок в случаите на обструктивно чернодробно увреждане (интра- или постхепатално запушване), достигащо увеличение от 5-30 пъти спрямо нормалните стойности. Това е по-чувствителен показател за чернодробна патология от ALT и ACT при диагностицирането на обструктивна жълтеница, холангит и холецистит. Увеличение на GGT в тези случаи се наблюдава по-рано и продължава по-дълго от другите чернодробни ензими. Умерено увеличение на GGT се наблюдава при инфекциозен хепатит (2–5 пъти по-високо от нормалното) - в тези случаи определянето на GGT е по-малко полезно от ALT и ACT. Високи нива на GGT се наблюдават при първични и вторични неопластични чернодробни заболявания (промени в активността на GGT се наблюдават по-рано и са по-изразени, отколкото в активността на други ензими). Леко увеличение на GGT (2-5 пъти) се наблюдава при пациенти с мастен черен дроб. Преходни умерени промени в GGT се наблюдават в случаи на лекарствена интоксикация и всеки оксидативен стрес, който предизвиква повишена експресия на ензима (включително диабетна кетоацидоза). При остър и хроничен панкреатит, както и в случаите на злокачествени заболявания на панкреаса, ензимната активност може да надвиши нормата с 5-15 пъти. Повишени нива на GGT се наблюдават в серума на пациенти с алкохолна цироза и като цяло при повечето злоупотребяващи с алкохол. Следователно, GGT се използва като индикатор за алкохолно-индуцирано чернодробно заболяване. Високо специфична активност на GGT в простатната жлеза. При злокачествени заболявания на простатата се наблюдава повишаване на стойностите на GGT.

GGT е в нормални граници в случаите на костни заболявания, както и при деца над 1-годишна възраст и при здрави бременни жени - състояния, при които алкалната фосфатаза е повишена. По този начин паралелното определяне на активността на GGT може да помогне в случаите на откриване на повишена активност на алкална фосфатаза, когато е необходимо да се реши дали техният източник е променен костен метаболизъм или наличие на хепатобилиарни нарушения.

Референтни стойности - норма
(Гама глутамил транспептидаза (GGT, GGTP), кръв)

Информацията относно референтните стойности на показателите, както и състава на показателите, включени в анализа, може да се различава леко в зависимост от лабораторията.!