Флуоресценция на емайла в различни анатомични зони на непокътнати зъби in vivo

анатомични

Един от най-обещаващите методи за решаване на проблема с ранната диагностика на различни зъбни заболявания е методът на лазерно-индуцирана флуоресценция (LIF). Така например, в произведения [1, 2] е показано, че с помощта на този метод е възможно успешно диагностициране на зъбен кариес. Оказа се, че светлочувствителните свойства на твърдите тъкани на зъбите претърпяват значителни трансформации, което се дължи на влиянието на микроорганизмите, възникващи при кариозна болест. Известно е обаче, че развитието на некариозни заболявания в повечето случаи е придружено от обикновена загуба на твърди зъбни тъкани без влиянието на микробна инвазия. Освен това при изследването на екстрахирани зъби се оказа, че флуоресценцията на емайла значително зависи от анатомичната област на зъба [3].

Във връзка с това изследването на флуоресценцията на различни анатомични зони на емайла на човешките зъби на горната и долната челюст in vivo за задачите по ранна диагностика както на кариозни, така и на некариозни заболявания по метода LIF е изключително актуално. Тази работа е насочена към решаване на този проблем.

Изследванията са проведени в група от 30 пациентки с непокътнато съзъбие на възраст от 20 до 30 години. Липсата на стоматологични заболявания при избраната група пациенти се определя по стандартни методи [4].

Флуоресцентните спектри са записани in vivo от различни анатомични области на зъба (цервикална област, екваторна област и инцизална област) с помощта на патентовано устройство, базирано на оптичен оптичен спектрометър USB4000-VIS-NIR (Ocean Optics), свързан към компютър [ 5].

Установено е, че средно за всички непокътнати зъби на горната и долната човешка челюст цервикалната област има най-висок флуоресцентен сигнал, а инцизалната област има най-нисък. Показано е, че за цервикалната област флуоресцентният сигнал зависи значително от дебелината на емайла и от най-малките му колебания. За да се обясни това спектрално поведение, се предполага, че областта на границата дентин-емайл (DEG) може да повлияе на сигнала на флуоресценция. Известно е, че самият DEG има изключително нисък флуоресцентен сигнал [6]. Въпреки това областите на емайла и дентина, съседни на тази граница, имат значително по-висока луминесценция от обемния емайл [3]. И тъй като дебелината на емайла в цервикалната област е значително по-ниска, отколкото в екватора и инцизалната област [7], следователно именно в тази област приносът към общия DEG флуоресцентен сигнал е най-голям.

При изследването на екватора и инцизалната област беше установено, че сигналът на флуоресценция се определя не само от дебелината, но и, вероятно, от хетерогенността на структурата или химичния състав на емайла в тези анатомични области.

Очевидно получените резултати са изключително важни не само за разбиране на механизма на луминисценция на твърдите зъбни тъкани, но и при разработването на медицински изделия за диагностика на некариозни зъбни заболявания, базирани на метода LIF.

Работата е извършена в стоматологичната клиника на Воронежската държавна медицинска академия на името на В.И. Н.Н. Бурденко.