ФИЗИОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА НА ГОРНИТЕ, ТЕХНОЛОГИЧНИ НАРУШЕНИЯ И ЕФЕКТИВНОСТ НА МАШИННОТО ДОЕНЕ НА КРАВИ ()

RUE "Научно-практически център на Националната академия на науките на Беларус за животновъдство" Жодино, Минска област, Република Беларус, 222160 M.V. ШАЛАК, М. И. MURAVIEVA EE "Беларуска държавна земеделска академия" Горки, Могилевска област, Република Беларус, 213407

Въведение. Еднородността на развитието и същевременно доенето на четвъртинките на вимето са една от най-важните характеристики на вимето, които представляват най-голям интерес за машинно доене. Колкото по-добри са четвъртинките на вимето, толкова по-малко време се губи по време на доене за доене на 1 литър мляко. В допълнение, еднакво развитите четвъртинки на вимето са задължително условие за пълнотата на доенето и здравето му [1-3]. Идеалното е вимето, което едновременно е издадено и съдържа същото количество мляко (25%) четвъртинки.

Видно от данните, цитирани от И.Г. Velitok [4, 5], има много малко животни с еднакво развитие на кварталите на вимето във фермите. Броят на черно-белите крави с отклонение от равномерното развитие на кварталите на вимето в рамките на 0-1% е в стадата само 2-3%. Все още не съществува стадо, в което поне повече от половината крави са имали идеално виме с равномерно развити четвърти от вимето, тъй като не е извършен подбор за тази черта.

S.A. Рузски и С.А. Сергеев [6] установява, че в резултат на неравномерно развитие задните четвъртини са доени по-късно от предните четвъртинки при крави с чаша, закръглено и козевидно виме, съответно, с 3,3; 14,8 и 27,5% от общата продължителност на доенето. Според техните изчисления, само чрез изравняване на продължителността на доене на отделни четвърти от вимето с три доене и обслужване на оператор от 25 крави, можете да получите годишна икономия на работно време, равна на около 912 човекочаса.

Един от факторите, влияещи върху намаляването на ефективността на технологията на машинно доене на крави, са нарушенията, извършени от операторите при извършване на технологични операции. Нарушаването на правилата за машинно доене възниква поради желанието на операторите да намалят разходите за ръчен труд и да намалят физическата активност. Това води до загуба на мляко.

Ефективността на използването на съвременното доилно оборудване до голяма степен зависи от спазването на приетата последователност, непрекъснатост и продължителност на технологичните доилни операции, които от своя страна се определят от физиологичните функции на млечната жлеза, цялото тяло на животното и конструктивните характеристики на доилното оборудване. Следователно, правилната организация и техника на машинно доене са от съществено значение за увеличаване на производителността на кравите, защита срещу заболявания на гърдата, получаване на висококачествено мляко и осигуряване на висока производителност на труда.

Технологията за машинно доене включва оператори, извършващи основни и спомагателни операции, които трябва да се извършват внимателно и в строга последователност.

Както Л.П. Карташов [7], в много ферми има доста груби нарушения на технологията на машинно доене. Измиването на вимето и масажът, като правило, се извършват в рамките на 5-10 секунди вместо 20-30 по скорост. Между края на прането и началото на поставянето на чашите за биберони се допуска много кратък (10-20 s) интервал от време, въпреки че често се наблюдава неприемливо увеличение до 3-7 минути. Процесът на доене понякога продължава 10-12 минути и около половината от кравите не се доят механично.

Като се има предвид значението на физиологичните свойства на вимето на кравите и спазването на правилата за машинно доене за ефективното им доене, задачата беше да се анализират показателите за равномерност на развитието и доенето на четвъртините от вимето на кравите и да се установи тяхното връзка с физиологичното състояние на млечната жлеза, за да се определи ефектът от нарушенията на доилната технология върху загубата на мляко.

Целта на работата е да се изследва влиянието на качествените показатели за развитието на вимето на кравите и технологичните смущения върху ефективността на машинното доене и физиологичното състояние на млечната жлеза.

Материали и методи за изследване. За изследването са избрани черно-бели крави от първа, втора, трета и по-стари лактации с подобни на вана, с форма на купа и заоблени вимена. Животните бяха през втория месец на лактацията, държани на каишка, доенето се извършваше в доилна машина ADM-8 два пъти на ден. Доилните машини използваха стъкла с прозрачни вложки. Отброяването на времето за доене за всяка четвърт от вимето се извършва с помощта на хронометър, броенето започва от момента на поставяне на последната чаша за биберони и завършва след края на млечния поток на всяка четвърт по време на машинно доене. За отделно доене на четвъртинките на вимето е използвана специална доилна машина.

За да определим нивото на технологичност на машинното доене и загубите на мляко, извършихме проучване на времето за нарушения при извършване на технологични операции от оператори.

Времето беше извършено по време на работата на осем оператора при доене на крави в млечна тръба (ADM-8A). Натоварването на работник е 50 гола. Операторът е работил с три доилни машини. Всички елементи на технологията на машинно доене бяха разделени на 14 точки, за всяка от които бяха регистрирани нарушения. Броят на нарушенията, допуснати от оператори при извършване на технологични операции, беше обобщен и нивото на технологичност на производствения процес беше определено съгласно разработената методология [8].

Резултати от изследванията и тяхното обсъждане. Резултатите от изследването на времето за доене на четвъртинките на вимето са дадени в табл. един.

Таблица 1. Разпределение на кравите по време на доене на вимето

Както се вижда от данните, дадени в таблицата, в стадото е имало 46 крави (14,6%) с равномерно изпъкнали четвърти на вимето. Останалите 269 гола. с неравно изпъкнали четвъртинки на вимето, те са били разпределени върху животни, при които предните четвъртини са били доени по-късно от задните - 27 глави. (8,6%) - и животни, времето на доене на предните четвърти на вимето е по-малко от задните четвърти - 242 глави. (76,8%). Анализът на разпределението на кравите по време на доене на предната и задната четвърт на вимето показва, че при всички животни, 161 глави. (51,1%) предните четвъртини са доени в интервала от 0,1 до 1 мин по-рано от задните четвъртинки и в 81 глави. (25,7%) - над 1 минута. Така четвъртата част на стадото е имала предните четвърти на вимето, времето на доене, което в сравнение със задните четвърти надвишава 1 минута.

В съответствие с изискванията на Правилника за машинно доене, допустимата разлика в продължителността на доене на отделни четвъртинки на вимето при доене с двутактови доилни машини не трябва да надвишава 1 мин. Поради дразнещия ефект на вакуума върху млечната жлеза.

Животните бяха изследвани за наличие на атрофия на четвъртинките на вимето, скрита кръвозагуба и мастит, резултатите от които са представени в табл. 2.

Таблица 2. Резултати от изследването на физиологичното състояние на вимето на кравите

Анализът на получените данни показва, че атрофия на предните четвърти на вимето се наблюдава 2,1 пъти по-често от задните четвърти, латентни кръвоизливи и мастит, съответно 3,9 и 1,9 пъти. Една от причините за това, очевидно, е по-продължителното време на доене на празен ход на предните четвърти на вимето.

Като взехме предвид значителните разлики във функционалните свойства на вимето на животните и за да идентифицираме основните фактори, определящи празното доене на четвъртинките, анализирахме показателите за лактация, получени в резултат на доенето на 203 крави първо теле от черно-белите порода.

Фактът, че юниците са избрани за проучване, не е случаен. Въз основа на литературните данни и наличния практически опит, показващ, че при по-възрастни животни в лактация, изложени на външни условия, могат да настъпят някои промени в млечната жлеза през целия период на тяхната продуктивна употреба (стесняване на зърнестите канали, увеличаване на количеството на мазнини, съединителни и мускулни тъкани, заболяване мастит), по този начин изключихме влиянието на фактора на околната среда върху получените резултати. Резултатите от анализа на зависимостта на продължителността на доене от развитието на четвъртините на вимето са показани в табл. 3.

Таблица 3. Зависимост на продължителността на сухото доене от отделните четвърти от вимето на кравите

Както се вижда от получените данни, е установено единично доене с продължителност над 1 минута при 88 животни, което е 43,3% от общия им брой. Общо са регистрирани 156 случая на сухо доене, което е доказателство за едновременното му проявяване в няколко четвърти от вимето.

Най-голям брой случаи на единично доене с продължителност повече от 1 минута е установено в предните четвърти на вимето (108, или 53,2%) и по-малко в задните четвърти (48, или 23,6%).

При обработката на индексите на еднократна млечност, получена от отделни четвъртинки на вимето, беше установено, че предните четвъртинки съдържат 0,41 кг (19,4%) по-малко мляко от задните четвърти. Това е следствие от неравномерното развитие на кварталите на вимето и една от причините за появата на сухо доене.

Резултатите от анализа на данните от изследването за зависимостта на празното доене от общата продължителност на времето на доене на животните са дадени в табл. 4.

Таблица 4. Зависимост на сухото доене от продължителността на времето на доене

Както се вижда от получените данни, по-голямата част от животните (163 животни или 80,3%) са доени в продължение на 5 минути. Тези животни също имат най-нисък процент случаи на доене - 10.065.2%. С увеличаване на продължителността на времето на доене обаче се увеличава и процентът на сухо доене.

Установено е, че при 31 животни (15,2%) с продължителност на доене на четвъртинките на вимето 5,1-7,0 минути броят на случаите на еднократно доене е 77,2-77,7%. В същото време, с увеличаване на времето за доене до 7,0-9,0 минути при всички животни, отделни четвъртинки на вимето бяха изложени на празно доене. Тези данни показват наличието на тясна връзка между продължителността на доенето на четвъртинки от вимето на животните и доенето без мляко - с увеличаване на продължителността на доенето броят на случаите на единично доене се увеличава.

Установено е, че най-честите нарушения на правилата за машинно доене, разрешени от операторите при извършване на технологични операции, са следните: липса на антисептично третиране на биберони след доене (16%); поставяне на чаши за биберони с изтичане на въздух (13%); неизпълнение на работата на машинното подаване (12%); изключване на доилната машина без премахване на остатъчния вакуум (12%); ненавременно спиране на доилната машина в края на доенето (9%). Броят на нарушенията при извършване на други технологични операции на доене е 1-6%.

Изчисленията показаха, че нивото на технологичност на машинно доене във фермата е 55%. При този показател загубата на мляко от една крава е била 445 кг, или 10% от млечността на лактация.

Заключение. Установено е, че при 25,7% от изследваните крави, предните четвъртинки на вимето са били доени повече от 1 минута по-рано от задните, което е довело до доене в тези квартали. Най-голям брой случаи на единично доене с продължителност над 1 минута е установено в предните тримесечия (53,2%) и по-малко в задните тримесечия (23,6%).

Атрофиите на четвъртинките на вимето се наблюдават в предните тримесечия 2,1 пъти по-често, отколкото в задните, съответно латентни кръвоизливи и мастит, 3,9 и 1,9 пъти.

С нивото на технологичност на машинно доене 55% от загубите на мляко от една крава са 445 кг, или 10% от млечността на лактация.

1. Калас, Л.Я. Оценка на черно-белите естонски крави според годността за машинно доене/L.Ya. Callass // Tez. доклад VI Всесъюз. симп. на машинно доене с.-х. жив, Талин, 13-16 септ 1983/Всесъюз. акад. с.-х. науките им. В И. Ленин, изт. научно изследване. ин-т на животновъдството и ветеринарната медицина. - М., 1983. - С. 90-91.

2. Гридина, Н.К. Подбор на крави според размера на ръчното доене за годност за машинно доене/Н.К. Гридина // Селекционна и развъдна работа по време на интензификацията на животновъдството в Сибир. - Новосибирск, 1989. - С. 19-26.

3. Избор на крави за годност за машинно доене/А.Д. Комисаренко [и др.] // Резюмета. доклад VII симп. на машинно доене с.-х. жив., Ленинград, 19-22 април. 1988/Всесъюз. акад. с.-х. науките им. В И. Ленин, Всесъюз. научно изследване. ин-т интелигентност. и генет. с.-х. жив. - М., 1988. - С. 95-97.

4. Велиток, И.Г. Взаимодействие на крава и доилна машина в процеса на доене на мляко/И. Г. Велиток // Земеделие в чужбина: Животновъдство. -1971. - No 11. - С. 49-56.

5. Велиток, И.Г. Технология на машинно доене на крави/I.G.Velitok. - М.: Ко-лос, 1975 г. - 255 с.

6. Рузски, С. А. Избор на крави за машинно доене/С.А. Рузски, С.А. Серж-ев. - М.: Колос, 1969. - 127 с.

7. Карташов, Л. П. Машинно доене на крави/L.P. Карташов. - М.: Колос, 1982. -

8. Зъбец, М.В. Формиране на млечно стадо с програмирана производителност/М.В. Зубец, И.З. aratsiai, Ya.N. Данилюв. - Kshv: Urajay, 1994. - 238 с.