Финансов лизинг: как да се изчисли стойността на обратно изкупуване на лизинговия актив при прекратяване на договора

Дружество с ограничена отговорност (наричано по-долу лизингодател, дружество) и индивидуален предприемач (наричан по-долу лизингополучателят, предприемач) сключват договор за финансов лизинг (лизинг) с право на обратно изкупуване на лизинговия актив за период от три години (36 месеца). Въз основа на това споразумение компанията е предала автомобила за ползване и притежание на предприемача с право на последващо обратно изкупуване, при условие че бъдат платени всички лизингови плащания. Срокът на договора за лизинг се определя от настъпването на 14-ия календарен ден след датата на последното плащане на лизинг, уговорена в графика за плащане.

Общият размер на дължимите лизингови плащания е определен на 489 299,66 рубли, от които 399 510 рубли. е изкупната стойност на наетия актив. Именно на тази цена лизингодателят придобива лизинговия актив от производителя. Лизинговите плащания, които включват изкупната стойност на автомобила, трябва да се изплащат от предприемача на еднаква месечна база, с изключение на първия и последния месец, за които страните установяват по-високи плащания.

В графика на плащанията страните се споразумяха за обратно изкупуване на лизинговия актив като част от лизинговите плащания (223455,7 рубли) в случай на плащането им от лизингополучателя в размер на конкретна "негорима" сума (273111,39 рубли), надвишаващ половината от общия размер на плащанията.

Ако лизингополучателят не е успял да направи две или повече плащания подред, лизингодателят има право да прекрати­да съставят едностранно договор за наем. Лизингодателят упражнява това право около година след сключването на договора поради факта, че предприемачът не е направил две плащания подред. Компанията изпрати известие за прекратяване на договора до лизингополучателя и според условията на договора на следващия ден беше признато за прекратено.

Предприемачът подава иск до съда, за да обяви прекратяването на договора за наем за незаконосъобразно, но съдът не удовлетворява иска. В резултат на това, четири месеца след известието за прекратяване на договора, предприемачът върна наетия актив на компанията, след което последният продаде колата на трета страна за 70 000 рубли. И предприемачът, след като плати малко повече от "огнеупорната" сума, отново се обърна към съда с иск срещу лизингодателя, вече да не събира­значително обогатяване под формата на откупната стойност на автомобила, договорена в графика за плащане. Компанията подаде насрещен иск за възстановяване от предприемача на дълга по лизингови плащания за периода на реално използване на лизинговия актив от момента на прекратяване на договора за лизинг до датата на връщане на автомобила, т.е. четири месеца, както и пропуснатата печалба за посочения период, която по мнение на компанията е била равна на цялата сума не е­плащания, получени по споразумението, дължими му преди изтичането на споразумението.

Първоинстанционният съд е частично удовлетворен­заведе исковата молба на предприемача, като възстанови почти половината от исканата за възстановяване сума. Съдът също така удовлетворява частично насрещния иск на обществото, като събира само плащания за реално ползване на имота след прекратяване на договора, съдът отказва да възстанови пропуснатата печалба. В резултат на прихващане на подобни насрещни вземания, част от сумата, предявена в иска, е възстановена от лизингодателя.

Решението обаче е съставено в нарушение на процесуалните норми: описателните и мотивиращи части от него ясно се отнасят до съвсем различно дело, с различни страни и обстоятелства и само в диспозитива се явяват реалният ищец и ответникът, в връзка, с която апелативният съд при преразглеждане на съдебния акт е решението е отменено и е пристъпило към разглеждане на делото съгласно правилата на първоинстанционния съд.

Апелативният съд­той отказа да удовлетвори основния иск на предприемача, а насрещният иск не беше удовлетворен изцяло, събирайки в полза на дружеството дълга по лизингови плащания за периода от момента на прекратяване на договора до връщането на автомобила, и също частично - пропуснати печалби.

Съдиите изчисляват остатъчната стойност на наетия актив в съответствие с тази класификация въз основа на минималния и максималния срок. В резултат на това минималната остатъчна стойност на автомобила към момента на изтичане на договора (36 месеца) беше малко над 9 000 рубли, а максималната - около 78 000 рубли. без ДДС с полезен живот съответно три и пет години.

Удовлетворявайки насрещния иск, съдиите се ръководиха от законодателното изискване относно необходимостта от правилно изпълнение на задълженията и от забраната за едностранния отказ да бъдат изпълнени с обезщетение за вреди в случай на нарушение на тези правила (членове 309, 310, 622 от Гражданската Код на Руската федерация).

Изчислението от компанията на сумата за реално използване на автомобила след прекратяване на договора за лизинг беше правилно - размерът на анюитетните лизингови плащания за четири месеца на държане на автомобила.

Що се отнася до пропуснатата печалба, според мнението на съда обществото има право да я възстанови (член 15 от Гражданския кодекс на Руската федерация).

Размерът на пропуснатите печалби трябва да се изчисли чрез намаляване на размера на дължимите лизингови плащания с размера на плащанията, платени от лизингодателя, плащания за четири месеца на реално използване на автомобила и със сумата, за която впоследствие е продадена.

Касационният съд потвърди позицията на долната инстанция.

Съдиите от Президиума на Върховния арбитражен съд на Руската федерация отмениха и трите съдебни акта по делото и го изпратиха за ново разглеждане.

Отказвайки предприемача да възстанови платената част от изкупната стойност на наетия актив, съдилищата междувременно неправилно са изчислили откупната стойност на самия автомобил.

Първо, при определяне на остатъчната стойност на наетия актив въз основа на Класификацията, като се използват минималният и максималният период на използване на имота, съдилищата в крайна сметка не посочват коя от опциите за изчисляване е правилна и следва да се приложи.

На второ място, признавайки факта на частично плащане на плащанията за обратно изкупуване от лизингополучателя, съдилищата му отказаха да възстанови платената сума поради амортизация от 23,1% според доклада на оценителя. По този начин съдилищата признаха, че правото да се събират плащанията за обратно изкупуване е погасено от цената на амортизацията на автомобила. Остатъчната стойност, определена, като се вземе предвид амортизацията, вече включва амортизация. Използването на данните от отчета на оценителя, които многократно намаляват тези разходи със степента на амортизация, беше ненужно, в резултат на което предприемачът не­основателно отказаха да възстановят дори част от платените им лизингови плащания. Освен това класификацията е приложена без обосновка.­иновация на способността да се определя полезният живот на превозното средство въз основа на неговите индивидуални характеристики и данни на производителя.

При връщане на наетия актив на лизингодателя поради прекратяване на договора, съдържащ условието за прехвърляне на този предмет в собственост на лизингополучателя, лизингодателят е длъжен да върне обратно изкупуващите плащания. Цената на тези плащания трябва да бъде намалена със степента на амортизация.

Нещо повече, като изкупна стойност­от лизинговия актив е необходимо да се признае цената, на която лизингодателят е придобил имота, т.е. в този случай тя е 399 510 рубли. Освен това, подобно на плащанията за използването на наетия актив, той трябва да бъде отделен от цената на финансовия лизинг. Стойността на последния е равна на разликата между договорната цена и откупната стойност­тройник - 89 789,66 рубли. Тази сума трябва да бъде разделена на периода на плащане на лизинговите плащания, в резултат на което месечното плащане за използване на парите на лизингодателя е 2565,42 (без плащането за първия месец, което е определено в увеличен размер). По този начин размерът на лизинговите плащания за целия период на използване на автомобила от предприемача възлиза на 48163,67 рубли. за 18 месеца и 24 дни.

Именно тази сума трябваше да бъде приспадната от сумата на лизинговите плащания, платени от лизингополучателя, а общата сума е изкупната стойност на наетия актив, платена от предприемача на обществото. Този разход се намалява, като се вземе предвид амортизацията на наетия актив (автомобил) към момента на връщането му. В този случай могат да бъдат взети предвид както сумата, получена от продажбата на автомобила, така и докладът на оценителя. Съдилищата обаче не са взели предвид аргументите на ищеца относно очевидно занижените разходи за продажба на автомобила и съставяне на доклад на оценителя много по-късно от връщането на наетия актив.

По делото има клауза за възможността за преразглеждане на съдебни актове, които са влезли в сила при нови обстоятелства­органи на основание клауза 5 от част 3 на чл. 311 APC RF.