Философия според Симел (стр. 1 от 4)

1. Основните теми на философските размисли и тенденциите във философията. пет

2. Основният въпрос на философията. 6

3. Същността на философията според Георг Симел. десет

Списък на литературата. 17

В системата от изключително разнообразни знания за света около нас философията заема важно място. Възниквайки в древни времена, той е преминал през вековен път на развитие, през който са възникнали и съществували различни философски школи и тенденции.

Думата „философия“ е от гръцки произход и буквално означава „любов към мъдростта“. Философията е система от възгледи за заобикалящата ни реалност, система от най-общи понятия за света и мястото на човек в него от момента на създаването му, тя се стреми да открие какъв е светът като цяло, за да разбере природата на самия човек, за да определи какво място той заема в обществото, може ли умът му да проникне в тайните на Вселената, да познае и да обърне мощните природни сили за доброто на хората. По този начин философията повдига най-общите и в същото време много важни, основни въпроси, които определят подхода на човека към най-разнообразните области на живота и знанието. На всички тези въпроси философите дават най-разнообразни и дори взаимно изключващи се отговори.

Борбата между материализма и идеализма, формирането и развитието в тази борба на прогресивна, материалистична линия са законът на цялото вековно развитие на философията.

Развитието на теоретичното мислене и формирането на философията са дълъг процес, предпоставките за който могат да бъдат намерени още в ранните етапи на човешкото общество. Най-древните философски системи, които са се опитвали да намерят отговор на въпроса за произхода, същността на света и мястото на човека в него, са имали дълга предистория, но те са се появили на относително развит етап от класовите отношения. [1]

В древни времена философията е съществувала в Китай и Индия. През VII-VI век. Пр.н.е. философията възниква в древна Гърция, където достига високо развитие, през Средновековието - философията не съществува, тя е част от богословието. 15 и 16 век бележат началото на решителен завой от средновековната схоластика към експериментални изследвания. Разрастването на капиталистическите отношения, индустрията и търговията, големите географски и астрономически открития и постижения в други области на естествената наука доведоха до появата на нов мироглед, основан на експериментални знания. Благодарение на откритията на Коперник, Галилей, Джордано Бруно, науката направи огромна крачка напред.

Философията съществува от около три хилядолетия и през цялото това време в нея се води борба на противоположни възгледи, която не спира и сега.

За да разберете този или онзи феномен, е важно да знаете как е възникнал. Разкриването на спецификата на философията, поне в общи линии, е невъзможно без позоваване на източниците на философското мислене.

В търсене на отговори на въпросите за мирогледа, поставени от митологията, религията и философията са избрали различни пътища.

В нашата работа ще разгледаме възгледите на Георг Симел за същността на философията. В неговите идеи ние се състезаваме­се приема за напълно достатъчна универсалност, която обаче не е обобщение на единична.

Основният въпрос на философията като специална наука е проблемът за връзката на мисленето с битието, съзнанието към материята. С това е свързана поляризацията на философията в две противоположни посоки - към материализма и идеализма: дуализмът заема междинно положение между тях. [2]

Философията съществува от около три хилядолетия и през цялото това време в нея се води борба на противоположни възгледи, която не спира и сега.

За да разберете този или онзи феномен, е важно да знаете как е възникнал. Разкриването на спецификата на философията, поне в общи линии, е невъзможно без позоваване на източниците на философското мислене.

В търсене на отговори на въпросите за мирогледа, поставени от митологията, религията и философията са избрали различни пътища.

В нашата работа ще разгледаме възгледите на Георг Симел за същността на философията. В неговите идеи ние се състезаваме­се приема за напълно достатъчна универсалност, която обаче не е обобщение на единична.

През вековете темите на философския дискурс се променят в хода на развитието на човешкото общество. Гръцките философи превърнаха природата в предмет на изследване. Те се интересуваха от космогонични и космологични проблеми: появата и структурата на света, Земята, Слънцето, звездите. (Дж. Бруно "За безкрайната вселена и светове", "За природата на нещата", Хегел "Философия на природата").

Но с цялата неяснота и промени в позициите, основната задача остана: да свърже фрагментите от човешкото знание заедно. Така проблемът за началото се сля с друг проблем: единството и многообразието на света изразяваха задачата да синтезира човешкото познание, характерна за философската мисъл. Постепенно въпросите за обществения живот на хората навлизат в сферата на философията, нейната политико - правна структура.

Изясняването на специфичната проблематика на философската наука доведе в хода на нейното развитие до изолиране на различни аспекти в самата философия като повече или по-малко независими, а понякога и рязко различни раздели. Те включват: онтология, епистемология, логика, етика, естетика, психология, социология и история на философията.

В същото време, поради липсата на специфични знания, философията се опита да замести липсващите връзки и закономерности в света с измислени, като по този начин се превърна в специална „наука за науките“, стояща над всички останали науки. По отношение на природата се появи такава философия като натурфилософия, историята - като философия на историята (значението на историята, нейните закони).

Основният въпрос на философията като специална наука е проблемът за връзката на мисленето с битието, съзнанието към материята.

Философията е теоретично формулиран мироглед. Това е система от най-общите възгледи за света, мястото на човека в него, разбиране на различни форми на отношението на човека към света. Философията се различава от другите форми на светоглед не толкова по предмета, колкото по начина на разбирането му, по степента на интелектуална разработка на проблемите и методите за подход към тях. Следователно при дефинирането на философията се използват понятията за теоретичен мироглед, система от възгледи.

Светогледът е система от принципи, възгледи, ценности, идеали и вярвания, които определят както отношението към реалността, общото разбиране за света, така и житейските позиции, програми за дейността на хората.

Светогледът като единство на светогледа и мирогледа има присъщите си основни структурообразуващи елементи­тами. Те включват преди всичко отговори на дълбоки въпроси от живота - за произхода на света и човека, природните явления и различни човешки общности, за естеството на силите, които контролират този свят, включително самия човек, за мястото, цел на хората.­умен в този свят.

В исторически план първият тип мироглед е бил митологичен­небе, възникнало в зората на човешката история. Митологията, като специален начин за разбиране на света, е присъща на всички народи на ранен етап от социалното развитие, въплъщаваща чертите на зараждащото се, възникващо човешко съзнание, на това човечество, което все още е запазило усещането за най-тясната си връзка с естественото света.

Религиозният мироглед е широко обобщаващо светоусещане понятие за значителен брой различни системи за мироглед и отношение, които исторически са съществували в рамките на многобройни­религии. Основният начин за усвояване на религиозен мироглед е вярата.