Философия на античността (стр. 1 от 4)

1. Философия от епохата на античността: натурфилософия, школа на Питагор, Хераклит.

2. Философски проблеми на обществото.

3. Може ли да се твърди, че човек прави човек свободен избор? Обяснете значението на T.T. Сартр: "Свободата започва, когато кажа не".

1. Философия от епохата на античността: натурфилософия, школа на Питагор, Хераклит

Гръцката антична философия се формира през 7-6 век. Пр.н.е. По своята същност и насоченост на съдържанието, особено по метода на философстване, той се различава от древните ориенталски философски системи и всъщност е първият опит в историята да рационализира света около нас.

В развитието на античната философия има приблизително четири основни етапа.

Първият етап (от формирането на собствено гръцко философско мислене до началото на 5-4 в. Пр. Н. Е.) Като правило се определя като досократичен или натурфилософски, а философите, работещи по това време - като пред- Сократици.

Вторият етап - от около половината на V век. и съществена част от 4-ти век. Пр.н.е. Пр. Н. Е. - определено като класическо. Характеризира се с влиянието и дейността на Сократ, Платон и Аристотел. Този период е и върхът в развитието на гръцката робска демокрация.

Третият етап е края на 4-2 в. Пр.н.е. определено като елинистично. За разлика от класическия период, когато възникват значителни философски системи, по това време на арената излизат редица всякакви философски течения и школи.

Началото на четвъртия, последен етап от развитието на античната философия (1 век пр. Н. Е. - 5-4 в. Сл. Хр.) Пада върху периода, когато Рим става решаващата сила на древния свят. В много отношения той се свързва с гръцката култура, а във философията е по-скоро пазителят на наследството на гръцката философска мисъл, отколкото негов наследник в правилния смисъл на думата.

Според повечето сведения Питагор е дошъл от остров Самос. Животът му пада в периода приблизително между 584 - 500 г. пр. Н. Е. Пр.н.е. ами.

На остров Самос той прекарва значителна част от живота си. От остров Самос отишъл в Южна Италия, където организирал питагорейски съюз от поддръжниците на местната аристокрация. Питагор и питагорейският съюз имат значителна заслуга във факта, че аристокрацията е държала политическа власт в Кротон за относително дълго време.

Социалните и класови конфликти в самия Кротон в крайна сметка доведоха до ограничението и след това до свалянето на властта на аристокрацията. Робовладелската демокрация предприе решителни мерки срещу питагорейския съюз, който се смяташе за център на аристократична реакционна идеология. Точно както в други градове на Гърция, в които робовладелската демокрация спечели, Питагорейският съюз беше разпуснат в Кротон и неговите поддръжници бяха изгонени от града.

Питагор бил приблизително съвременник на Анаксимандър и Анаксимен. В Египет той се запознава с постиженията в математиката и астрономията, с философски и религиозни идеи, които силно повлияха на неговите философски и религиозни възгледи.

Питагор и питагорейците обръщали значително внимание на развитието на математиката. Смята се, че Питагор е първият, който обосновава, че в правоъгълен триъгълник квадратът на хипотенузата е равен на сумата на квадратите, катетите (теорема на Питагор). За разлика от други мислители, които по това време са се занимавали с математика, той надхвърля решаването на геометрични задачи, с които са били ангажирани Талес или Анаксимен. Питагор също изследва връзката на числата. Справедливо е да се каже, че Питагор и питагорейската школа са положили основите на теорията на числата и принципите на аритметиката. Аритметично питагорейците решават много геометрични задачи от онова време. Изследването на връзката между числата, и по-специално между поредицата от числа, изисква силно развито ниво на абстрактно мислене и този факт е отразен във философските възгледи на Питагор. Интересът, с който той и неговите последователи изучаваха същността на числата и връзката между тях, доведе до известно абсолютизиране на числата, до мистицизма на числата. Цифрите бяха издигнати до нивото на истинската същност на всички неща.

Питагорейците считат първите четири числа от аритметичната поредица за основни - едно, две, три, четири. При геометричната интерпретация тези числа си съответстват последователно: точка, права линия (дефинирана от две точки), квадрат (като равнинна фигура, дефинирана от три точки) и куб (като пространствена фигура). Сборът от тези основни числа дава числото "десет", което питагорейците са смятали за идеално число и са му дали почти божествена същност. Десет, според учението на Питагор, е такова число, в което могат да бъдат преведени всички неща и явления на света с неговите противоположности.

Цялото питагорейско учение за същността на битието има ясно изразен спекулативен характер. Този факт е отбелязан и от Хегел. Питагорейското учение в началния етап от своето развитие всъщност е исторически първият опит (с изключение на някои моменти в учението на Анаксимен) да се разбере количествената страна на света. Математическият подход към света е да обясни определени количествени връзки между нещата, които наистина съществуват. По-специално в областта на геометрията, връзката между количествено изразена връзка и обективната реалност е до голяма степен визуална и в много случаи дори се идентифицира чувствено. Аритметизацията на геометрията означава изразяване на пространствени отношения в "чисти" числа и прави възможно постепенното им отхвърляне от отношенията в обективната реалност, които те всъщност представляват. Възможността за ментална манипулация с числа (като абстрактни обекти) води до факта, че тези числа могат да се разбират като независимо съществуващи обекти. Оттук нататък остава само стъпка, за да се гарантира, че тези числа са провъзгласени за действителната същност на нещата. С помощта на тази операция питагорейците стигат до идеалистично обяснение на реалността.

Религия и морал Питагор смята за основните атрибути на подреждането на обществото. Питагорейският подход към религията се различава значително от тогавашната гръцка традиция. Питагорейският подход е повлиян от елементи на персийския и индийския мистицизъм. До известна степен това е освещаване на класова изключителност (която придобива почти кастов характер). Неговото учение за безсмъртието на душата (и нейното прераждане) се основава на принципите на пълно подчинение на човека на боговете.

Редица „забрани“ и „ограничения“ произтичат от религиозните и етични учения на Питагор, които в по-голяма или по-малка степен са имали мистичен характер, форма на предразсъдъци и също са действали като начин за обяснение на някои природни явления, които понякога контрастираха с принципите на собствената им философия на питагорейците.

Ученици на Питагор. Най-близо до учението на Питагор бяха по-старите питагорейци, сред които имаше много преки ученици на Питагор. Най-известният от тях беше Алкмеон от Кротон.

Основната област на интерес на Алкмеон беше медицината. За него е известно, че той е „първият, който се осмелява да направи аутопсия“. Най-важното от неговите медицински и физиологични познания е осъзнаването на връзката между сетивата и мозъка.