Фантастика за Сакура и Саске 3

Чухте ли, Саске, те казват, че защитата на Коноха е отслабнала ... Ще бъде жалко да се унищожи ... Да ... И лекарите няма нищо ... Не че някои ... момичето, което стои наблизо.
- Млъкни, Суигетсу! Лекарите, за вашата иронична информация, не трябва да се открояват! - Момичето не остана в дълг.
- Можете да го видите. - по лицето му се разнесе доволна усмивка. Най-после успя да я обиди.
- Вървиш ми на нервите. - извика момичето с всички сили - няма да бъда с теб в екипа!
- Млъкнете и двете! - гласът на Учиха прозвуча като гръм посред бял ден. - Вие пречите на концентрацията. И между другото, защо не харесваш Каринг като лекар? - Този въпрос вкара човека в ступор. Никой не знаеше защо той не харесва толкова много куноичи ...
- Хм ... - изсумтя момчето. Тя лекува неефективно.
- Глупости.
- Е, както желаете ... Ако пострадате в битка и не можете да победите Итачи заради раните си, тогава обвинявайте себе си! - Suigetsu свири на болничния лист на Саске. Учиха си спомни колко дълго ходеше с превързана ръка, въпреки факта, че Карин го излекува ...
- И какво предлагате? - попита през стиснати зъби, Саске.
- Това е същото! Предлагам да се намери силен медик. - Но тук, вътре в него, нещо се обърна. Чу бързите стъпки на Карин. - Ще оставим Карин - добави той - тя усеща чакрата добре.
Този ден нищо не можеше да успокои бурята в душата на момичето. Тя помисли за всичко: как Суигетсу я опозорява пред Саске, как не е нужна в този екип, как ще убие медика, който Суйгецу ще избере. На следващия ден Суигетсу отишъл в Коноха за лекар. Той обеща да възстанови „реда“ там. Карин беше малко щастлива. Предния ден тя измисли план, за да докаже на Саске, че и тя е достойна за уважение. Но екипът на Хеби трябваше спешно да се евакуира по неизвестни причини. Момичето реши да използва най-добрата си способност: търсене на чакри. Няма да казваме какво е направила, но в крайна сметка тя падна изтощена и Юго трябваше да я влачи на гърба си. В същото време Суигетсу наистина постави "ред" в Селото на скритото листо и вече се връщаше обратно с медик под мишница.
- ОТНОСНО! Какви хора! - саркастично каза Карин .- Е, кой донесе?
- Освен това момиче. Много красива!
- Хм ... Покажи ми! - заповяда Саске.
- Да, да, да ... - Suigetsu внимателно положи момичето на земята. Косата й беше изпръскана с кръв, в ръката й стърчеше кунай, а по тялото й имаше още няколко плитки рани.
- Идионе! - каза Карин - Тя е покрита с рани! Сега е необходимо да я лекувате!
- Ако не се бях бил с нея, сега щях да лежа в Коноха!
Саске не каза нищо. Той просто си тръгна. В далечината гласовете на момчетата все още се чуваха ... Може би ако не бяха викали, той остана, но сега търсеше спокойно и тихо място.
Само 2 дни по-късно момичето се събуди. Наблизо нямаше никой, или по-точно Карин трябваше да бъде, но тя си тръгна с надеждата, че когато момичето се събуди и помисли да избяга, ще каже, че е зашеметена от удар отзад. Но първият беше малко забавен. Преди още да успее да стане, Саске се появи. Лицето му, както обикновено, не показваше никакви емоции. Първото нещо, което момичето чу, не беше „Добро утро!“ И не „Как се чувстваш?“, А „Какво, по дяволите, правиш тук, Сакура?“.
- Сакура, медик ли си?
- Да ... - залитнал, отговорил медикът.
- Разбирам ... Е! Ставай! Нямам намерение да ви помагам!
Гласът на момчето й беше познат, но след нараняванията, които получи, очите й плуваха ...
- Кой си ти? - попита Харуно.
- Мрачен! Е, ти и ... - човекът не намери точните думи
- ... Откога не разпознавате стари приятели?
- Са-саске-кун?
- Е, най-накрая дойде. Мисля, че ти казах да станеш ... И вече казах, че няма да помогна.
Може би той би помогнал, ако тя попита ... Но тя не искаше.
- Да ... - Тя почти се разплака, но реши, че е станала възрастна и няма да плаче повече, а ако го направи, няма да е с него. Момчето мълчаливо се обърна и си отиде. Сакура, след като е спала 2 дни, е била много слаба и едва е стояла на крака.
- Е, какво има пак? Ще стоиш ли през цялото време? - Човекът се обърна и в този момент Сакура елегантно губи съзнание, започва да пада, идва при себе си, но е толкова слаба, че не може да направи нищо ... Тя вече се готвеше да падне, когато някой я стисна за рамото и се дръпна много силно, така че той почти изкълчи ръката й. Изкрещяла от болка, тя стана на крака, но човекът нямаше да я пусне. Той се обърна и, стискайки рамото й с ръка, отиде при останалите. Учиха вървеше много бързо и момичето често се спъваше, след което се опитваше да избяга, но той само стисна ръката му по-силно. Чу се тих стон, но човекът не му обърна внимание.
- Пусни, боли. - каза Сакура. - Не се преструвайте, че не чувате. - Човекът се обърна и се канеше да стане гаден в отговор, но я видя. Тя почти падна, а рамото, което той държеше, беше над главата й. Той я пусна и продължи. Седнал близо до Дзюго, той изчака да пристигне, но след 15 минути реши да се върне. Сакура лежеше в безсъзнание на същото място, където я остави.
„По дяволите!“ Учиха я занесе на ръце към огъня (а вече беше вечерта), положи я недалеч от себе си и се потопи в мислите му.

Шапка с козирка. Като капчица ... Капачка - сълзи падаха по земята ... „Защо се случи така? Вече не ми вярва ... Не мога да бъда тук ... Не мога! "
- Какво, мислиш ли за план за бягство, курво? “, Попита Карин, излизайки от дървото. Без отговор.
- Хей! Глух ли си? Саске-кун даде няколко шамара и ти си глътна езика?

- Вие ... чухте. - прошепна Сакура ... Тя изобщо не искаше да говори ... Не това настроение. Карин осъзна, че сега няма да й отговори нито физически, нито психически.
- И така, кучко, - Карин хвана Сакура за косата и се дръпна нагоре, искайки да я извади, - Ще ти кажа 2 неща: Първо - НЕ подслушвам, и второ - Саске-куну абсолютно не се интересува от теб! Очите на Сакура се разшириха. Тя беше права, никога нямаше да има шанс да спечели доверието му.
- Аз-виждам ...
- Какво?! Не чух! ”, Каза Карин, дърпайки косата на Харуно, което я накара да изкрещи.
- Боли ... Пусни ...
- Болезнено? Мислите ли, че не ме боли да гледам как той ходи, а не той самият?! Той мисли само за вас! Аз ... мразя те! Ще те убия, но не по начина, по който обикновено убиват ... Той ми каза да ти нося храна, но няма да я получиш ... И когато дори нямаш сили дори да дишаш, ще инжектирам ти с отрова ... Аз съм единственият лекар в този район. Няма да ми е трудно да лъжа!
- Прави каквото искаш ... вече не ме интересува ...
- Кучка! - Карин удари главата на момичето в дърво и си тръгна. Сакура потъмня и кърви от раната.

След 2 дни:
Саске така и не дойде да я види след този инцидент. Сакура седеше около един ден, макар че по-скоро висеше на въжетата, след което тя дойде в съзнание. Съсирената кръв боядисваше косата й в бургундски цвят и раната безумно боли. Освен това Сакура не беше яла почти 2 дни ... Тя имаше малко сила и въжетата разтриха ръцете й до кръв. Като цяло състоянието й беше ужасно. Вече нищо не приличаше на тази много забавна Сакура.
Денят й мина по същия начин. Само че беше много по-лошо. Тя не беше хранена отново, след това Карин дойде и затегна въжетата, след което й се подигра, преряза ръцете си с кунай и си тръгна. След това Сакура заспа, често се събуждаше от студа.
Друг ден:
- Саске, къде е Карин? Нещо, което я нямаше отдавна ...
- Не ми пука…
- Но Саске ...
- Остави ме на мира.
Suigetsu наистина се отегчи и отиде да посети Сакура. Реших да й направя компания. Но той дойде малко извън времето. В този момент Сакура вече имаше „Компания“ ... Карин се подигра на произвол на безпомощното момиче. Тя се засмя, извика име, хвърли Кунай и след това отново се обади ... Суигетсу реши да гледа, но забавлението свърши. Карин се отегчи да играе с жертвата си и тя, без да храни Сакура, се скри зад дърветата. Той също си тръгна, оставяйки Сакура сама, след това намери Карин и каза:
- Карин, посетих Сакура днес ... Освен това те видях с нея ... Какво й направи? Защо я биеш?
- Това не е ваша работа!
- Не е мое! Стига Карин, тя не ти направи нищо!
- Мамка му!
- Слушайте ме - каза момчето, като хвана момичето за ръката.- Ако не спрете, тогава ще прибегна до други мерки! Ако все още не сте разбрали, тогава ще ви кажа нещо ... Саске оценява това момиче, но поради гордост не иска да отиде при нея ... Ако я види такава, каквато е сега, тогава ще не изглежда малко!
- Към какво си привързан? Казах ти - остави ме на мира!
- Ами както знаете ...
След това на следващия ден всичко се повтори. Карин, след като игра достатъчно със Сакура, си тръгна.
- Кой е там? “- попита едва чуто Сакура, облизвайки кръвта от устните си.
- О, така видяхте ли ме? Странно е. И колко дълго?
- Забелязах те веднага щом дойде ...
- Виждам, че изобщо не те хранят - каза Гай, сочейки ребрата ... И защо мълчиш, че тя те бие? Защо не попитате за помощ?
- Дори нямам сили да прошепна и после да извикам ...
- Е, защо да крещиш веднага? Саске има Шаринган и затова чува всичко перфектно.
- Ако Саске чуеше всичко, той веднага щеше да забележи гласа и призоваването й ...
- Той е обиден на вас ...
- Радвам се за ... него ... - с тези думи тя падна, или по-скоро увисна, припадна. Той докосна челото й със студени ръце ... Той ... Той просто изгори! Момъкът веднага преряза въжетата и, като взе момичето на ръце, я занесе до огъня.
- Какво правиш, Суигетсу? ", Попита Джуго.„ Саске каза да я задържиш там. - Човекът посочи дървото, където наскоро беше Сакура.
- Тя е на ръба ... Може би и тя кара кънки.
- Но какво ще каже Саске, когато се върне.
- Той и Карин ще имат дълъг разговор ...
- Какво имаш предвид?
- Ще разберете по-късно ...
- Карин, посетих Сакура днес ... Освен това те видях с нея ... Какво й направи? Защо я биеш?
- Това не е ваша работа!
- Не е мое! Стига Карин, тя не ти направи нищо!
- Мамка му!
- Слушайте ме - каза момчето, като хвана момичето за ръката.- Ако не спрете, тогава ще прибегна до други мерки! Ако все още не сте разбрали, тогава ще ви кажа нещо ... Саске оценява това момиче, но поради гордост не иска да отиде при нея ... Ако я види такава, каквато е сега, тогава ще не изглежда малко!
- Към какво си привързан? Казах ти - остави ме на мира!
- Ами както знаете ...
- Саске-кун! Какво ще правим днес?
- Не знам.
- Можем ли да се разходим? - каза момичето, като намести очилата си.
- Остави ме на мира, Карин. Ние дойдохме.
- О, какви хора. Карин, имам изненада за теб! - каза Суигетсу, сочейки към спящата Сакура.
- З-какво?
- Изненадан? Странно ... Мислех, че сте се запознали ...

Запознайте се с Карин - каза Суигцу - Това е Сакура. Харуно Сакура. Той се намира тук поради тежко изтощение от многобройни рани, недохранване или по-скоро пълен глад и дехидратация. Всичко беше диагноза. Е, какво можеш да кажеш?
- Не разбрах ... Обвиняваш ме в нещо?!
- Чакай Карин ... Suigetsu защо е тук?
- Защото ...
- Просто. - прекъсна го Карин.
- Карин, казах почакай! Suigetsu, повтарям ...
- Няма какво да се повтаря! Той е идиот! Не го слушай, Саске!
- Млъкни Карин. Саске излая.
- Б-ама ... Саске .... Аз просто…
- Махай се ...
- Добре ... - и Карин послушно си тръгна. Саске се обърна към Сакура, която лежеше под завивките.
- Какво се случи тук? - попита той.
- Карин реши да се позабавлява и не я нахрани или напои, освен това тя също затегна въжетата и хвърли кунай по нея. Накратко, Момичето пострада сериозно ...
- Как е тя?
- Не знам ... Не съм лекар, но мога да кажа, че е просто ужасно ...
- Мислите ли, че ще се оправи?
- Мисля, че да. Тя е силна ... Лечение плюс волята в живота и победата ... Скоро ще дойде на себе си ... Мисля, че трябва да й се извините (ухилена) ... А Карин е далеч, за да вземе, така че Сакура не я убива ...
- Вероятно няма да направя нито едното, нито другото ... Карин ще получи своето и няма да се извинявам. Това не е в моите принципи.
- Хм ... Принципи, принципи ... Някаква глупост! Както и да е, прави каквото искаш.
-... - Саске хвърли поглед към Карин под дървото. - Кучка! - помисли си той и седна до Сакура.
Сакура сънува, че се събужда, видя Саске пред себе си ... Той се усмихва ... След това вдига ръка, приканва някого ... Карин е като него, маха ръката й около кръста й (макар че е по-добре за корема й))) ... и след това ... Сакура се събужда ...
- Накрая се събудих. - попита Юго.
- Да-да ....
- Е, чудесно ... Не можеш да станеш. Ще лежиш ли тук.
- Но защо съм тук?
- Ще кажа едно: Можете да благодарите на Suigetsu. Той те спаси от сигурна смърт. “С тези думи човекът се обърна и си тръгна.
- Изчакайте ...
- И?
- Къде ... Саске?
- Той си тръгна ... Той иска да говори с Карин ...
- Разбирам ... - Сакура леко наведе глава ... Юго го забеляза ...
- Не се притеснявайте, той скоро ще дойде ...
- Да ...
- Разбирате ли изобщо какво сте направили. - извика й Суйгетсу. Саске стоеше наблизо и гледаше към скалата: „Заради твоя прищявка тя почти умря!
- Е, жалко, че не се случи ... - каза Карин почти шепнешком. Саске се изправи пред нея за части от секундата и я удари с всички сили. Момичето отлетя, избърса кръвта от разцепената си устна и го погледна в очите. Те бяха изпълнени с ... омраза!
- За какво.
- Гледайте изразите! - каза Саске и като се обърна, наляво.
- Къде си? - попита момичето.
- Не е твоя работа…