Евгений Дементьев. На нивото на сърцето

Евгений Викторович Дементьев, ръководител Отделение по кардиология GBUZ към "Градска болница No2" Борова горичка "Сигурен съм, че в медицината, както и в живота, винаги има място за чудо, най-важното е да се вярва.

Моята работа е призвание. Това е единствената дейност, която искате да посветите през цялото време, а не само когато сте в добро настроение или когато току-що сте излезли от ваканция. Винаги харесвам медицината.

Избор на лекарство - резултатът от родителски напътствия. Когато бях в осми клас, имаше сериозен разговор за избора на професия. В училище харесвах биологията, химията, така че решението да стана лекар беше лесно за мен.

Липса на регистрация не даде възможност да остане в Ленинград след завършване на Първия медицински институт. По назначение той е изпратен в Калининградската областна болница, където завършва стаж и след това работи три години в един от регионалните центрове.

Към решение жена ми и аз подходихме към жилищния въпрос извън кутията. След завършване на резиденцията те стават участници в програма, в която лекарите получават работа и жилища в нови градове в процес на изграждане с атомни електроцентрали. Така се озовахме в Литва. След това ни предложиха Ленинград и поста на окръжен лекар. Но това не е мое.

Годините на разпадането на СССР бяха най-трудните. Човек трябваше да избере: или да остане в Литва и да вземе гражданство, или да отиде в Русия, където нямаше условия за нормален живот. По това време родителите вече отдавна са живели в Калуга, затова решихме да се приближим до тях.

Първа година на работа - времето, когато отивате на независимо пътуване, което означава, че носите пълна отговорност за пациентите, вашите действия и решения. Свикнах достатъчно бързо, което не е изненадващо - младостта върши чудеса.

Млад лекар колегите ги поставят на крака. Как да общуваме с пациента, какво да търсим, как да търсим подход. В медицината знанията се предават от поколение на поколение.

Сега основно обучение в университетите, според мен страда. Все още си спомням, че бях тест за анатомия пет пъти! Човек трябваше само да се спъне в нещо, когато ви изпратиха през вратата. Не е готов - това е. Те не бяха допуснати до сесията. Трябваше да се подготвя, да седя в библиотеките. Изискванията бяха по-строги.

Практиката не е способна запълване на пропуските в знанията. Ако студентът не е завършил обучението си, тогава при по-нататъшна работа ще му бъде много трудно. Институтът не дава "допълнителни" знания.

Късметлийски ден - когато пациентът се е възстановил, когато никой не е починал.

Колко често се изправям пред смъртта? Достатъчно често. Струва ми се, че нито един човек не може да остане безразличен към смъртта. Невъзможно е да свикнете със смъртта.

Лекарите не се различават от обикновените хора. Който и да работи човек, той винаги трябва да си остане човек. Достойни, уважаващи себе си и другите.

Аз съм вярващ, защото вярвам. Трудно ми е да дам по-точно описание, защото бях възпитан на атеизъм.

В медицината има място за чудо. В моята практика нямаше конкретни примери лично, но има увереност. Има лекари от Бог. Затова той говори с пациент, настроен и вече полуизлекуван. Въздействието възниква на психологическо ниво и е необяснимо от медицинска гледна точка.

Вярата може да лекува. Няма вяра - няма прогрес.

Пациентите се доверяват на лекарите. Какъв избор? Помислете за началото на 90-те. Доста често има десето поколение екстрасенси, предлагащи помощ при лечение на пациенти. Откъде дойде, момче? Вчера бяхте дърводелец и днес във вас се разкри дарът на изцеление?

Децата ми не ходеха на медицина, може би защото ни видяха достатъчно, видяха колко трудно беше. Безсънни нощи, без дом, без дежурство, спешни обаждания. По-трудно се справя с възрастта.

За да избегна да стана мой пациент, трябва да водите здравословен начин на живот. Все още няма по-добра рецепта.

Текст: Надежда Якимова
Снимка: Анастасия Пронина