Етруска култура - Древен Рим култура

Етруска култура

Един от произхода на древноримската култура трябва да се търси в културата на етруските. През VII век. Пр.н.е. етруската държава, разположена в северозападната част на Апенинския полуостров и представляваща обединение на градове, подчинила латинските племена и задала тон за културния генезис на последния.

Произходът на етруските племена не е напълно изяснен. Техният език и писменост пазят много тайни. Известно е обаче, че още през VIII-VI век. Пр.н.е. етруските построили укрепени градове, познавали морския бизнес (техните кораби дълго време контролирали морето край бреговете на Сицилия), провеждали оживена търговия. Те бяха известни като изкусни майстори и земеделци. Тяхната държавна структура беше обединение на градовете (дванадесет градуса). Най-големите сред тях са Wei, Tarquinia, Vetulonia, Vulchi, Perusia. По-малките селища се управляваха от градове. Обединението на градовете се управляваше от свещеническите крале (лукумони) и местната аристокрация.

Религия. Не без влиянието на гърците се развива особена религия на етруските. Най-високата част от пантеона на техните богове е била заета от Тинус (Тиния), Уни и Менрва (по-късно става римска Минерва), което съответства на Зевс, Хера и Атина. Формирането на култа към задгробния живот очевидно е повлияно от източните вярвания. Етруските изпитвали особен страх от душите на мъртвите, вярвали в посмъртно възмездие за грехове и в отвъдното, което се считало по аналогия със земното.

Архитектура. В архитектурата на етруските основно място е заемано от изграждането на храмове и гробници. Етруските храмове в много отношения наподобявали гръцките, но имали свои собствени характеристики. При изграждането на гробници етруските архитекти първо започнаха да използват клиновидни камъни, поради което те се считат за изобретателите на сводестата структура.

Етруският храм стоеше на висок фундамент - подиум; стълбище, заобиколено от колони, водеше към входа. Храмът с широко разположени колони е имал фронтална композиция: една от тесните страни е била фасада и е била украсена с портик, останалата част е заменена с празна стена. На фронтона често се поставяха статуи. Хората се молели в етруския храм, така че трите му стени не били заобиколени от колони, а имали пиластри (стълбове, стърчащи от стените). Тази характеристика на етруската храмова архитектура е възприета от римляните. Отличителна черта на местните храмове беше използването на тосканския орден. В сравнение с доричния, тосканският орден имаше по-тежки пропорции, гладки колони без флейти, сложна профилна основа, висока столица и таванско помещение.

Изкуство. Визуалните изкуства на етруските са силно повлияни от съседните източна и гръцка култури. Оригиналните явления на етруската скулптура включват мемориална пластика - погребални урни-балдахини и фигурни надгробни плочи, украсени със скулптурни портрети на починалите. Етруската скулптура и късната живопис се отличаваха с желанието да предадат характерните черти на личността на изобразените хора. По-късно това ще стане основа за впечатляващите постижения на реалистичния римски портрет.

Високото ниво на изпълнение се отличава с етруските изкуства и занаяти. Бронзови предмети (катарами, конски сбруя, домакински прибори), златни бижута, изработени по техниката на зърнене, са били известни далеч извън границите на Етрурия. „Капитолийската вълчица“ (V век пр. Н. Е.), Направена от етруски майстори, се превръща в символ на Рим. Оригиналната им керамика също беше популярна. Външно тези продукти приличаха на гръцки съдове, но технологията на формоване и методите за графична или изобразителна декорация обикновено бяха етруски. Грънчарите изгаряли съдове до черен тон, след което ги полирали и най-често драскали шарка по повърхността. От това керамиката е под формата на метални изделия (стил букчеро).

Достигане на зенита на славата през VI век. Пр. Н. Е. Етруските към края на века започват да губят силата си. От втората половина на V век. Пр.н.е. техните градове постепенно изпадат, непрекъснато, но неуспешно, воюват с Рим, под чиято власт стигат до III век. Пр.н.е. През 89 г. пр.н.е. Рим обяви етруските за свои граждани. Настъпи окончателното усвояване на първоначалната култура, която се превърна в своеобразен мост между гръцката и римската античност.