Етапи на социокултурен дизайн

Изпратете вашата добра работа в базата знания е проста. Използвайте формуляра по-долу

Студенти, аспиранти, млади учени, използващи базата от знания в своето обучение и работа, ще ви бъдат много благодарни.

публикувано на http://www.allbest.ru/

Глава 1. Формиране на целеви сложни програми

Списък на използваните източници

Терминът "дизайн" идва от лат. "Projectus" - хвърлен напред; това е процес на създаване на прототип, прототип на предполагаем или възможен обект, състояние, конкретна дейност, резултатът от което е научно-теоретично и практически обосновано определяне на опциите за прогнозираното и планирано развитие на нови процеси и явления. Дизайнът е неразделна част от управлението, което позволява да се осигури прилагането на контролируемост и регулиране на определен процес.

Социокултурният дизайн е специфична технология, която е конструктивна, творческа дейност, чиято същност е да се анализират проблемите и да се идентифицират причините за тяхното възникване, да се разработят цели и задачи, които характеризират желаното състояние на обекта (или обхвата на проектната дейност ), разработват начини и средства за постигане на целите.

Обектът на социокултурния дизайн е сложна формация, която включва две припокриващи се подсистеми: общество и култура.

Глава 1. Формиране на целеви сложни програми

Социалният проект трябва да съдържа система от общи параметри на проектирания обект, характеризиращи неговата цялост, както и система от параметри на съставните му подсистеми, блокове, елементи и техните връзки.

1) наличието на такива характеристики, че проектираният обект не възниква без ясен проект;

3) характеристики, подлежащи на изграждане само за определен период от време.

Водещите целеви ориентации на проблемно-целевия дизайн са:

-- създаване на условия за развитие на социокултурен субект (личност, общност, общество като цяло), самореализация на човек в основните сфери на живота му чрез оптимизиране на връзките му със социокултурната среда, решаване или минимизиране на проблеми, характеризиращи неблагоприятни обстоятелства от живота му, засилване на съвместната дейност на хората за поддържане на културната среда в състояние, годно за живот, нейната конструктивна промяна със собствени усилия;

-- осигуряване на благоприятни условия за саморазвитие на културния живот чрез стимулиране на механизми за самоорганизация, смислено съчетание и подкрепа на исторически формирани и нови социокултурни технологии, елементи, явления.

Целта е причината за началото на всяка човешка дейност. Истинското разбиране на субектите за целта е ключът към успеха. Процесът на изграждане на цел съответства на процеса на практическа дейност в мисленето. Поставянето на цели включва три основни връзки: а) показване на нуждите (мотив); б) показване на начини и средства за неговото удовлетворяване (планиране, програмиране на действия); в) показване на крайни резултати, последици (преки и непреки, желани и нежелани).

Обосновката за целта трябва да започне с определяне на действието, което трябва да се предприеме; във всяка от установените цели трябва да подчертаете най-важния резултат; посочете времето на очакваното постигане на целта; определят разходите за постигане на целта и поотделно за материали и оборудване; установяване на критерии за контрол, които могат да показват, че целта е постигната, осигуряване на увереност, че дейностите, насочени към постигане на целта, се контролират от тези, които си поставят тези цели.

Важно е още на етапа на определяне на целите да се предвидят всички противоречия помежду им и да се избегнат допълнителни конфликти, тоест вече на този етап от проектирането е необходимо да се установят причините за несъвместимостта на целите, да се очертаят начини за тяхното отстраняване.

Предлагат се няколко цели за всяка система наведнъж. Важно е да се проектира един от тях като основен, обобщаващ, за постигане на който е насочено функционирането на цялата система.

Задачата е формулиране на индивидуална или социална потребност в очакване на нейното удовлетворяване.

Задачи на проектните дейности:

-- анализ на ситуацията, т.е. цялостна диагностика на проблемите и ясна дефиниция на техния източник и същност;

Първият етап е диагностичен.

Субектите на анализа на ситуацията са: служители на културни, образователни, развлекателни, спортни и съответни управленски структури; експерти (дизайнери); членове на обществеността.

Характеристиките на социокултурната ситуация се правят в зависимост от естеството на бъдещата програма. Това може да бъде характеристика на цялата среда (цялото пространство на живот на човек, група, общество) или на едно от нейните полета (и съответните „начини на живот“), т.е. описание на ситуацията в областта на опазването на историческото и културното наследство, в областта на художествената култура, образованието и др.

Информацията, натрупана през първия етап, намира израз в два основни документа: а) паспорт на социално-културното развитие на територията; б) матрицата за анализ на социално-културния живот на региона.

а) определяне на характеристики и параметри, влияещи върху нормалното функциониране и развитие на системата, тяхната класификация и диференциация;

б) разработване на паспортни форми (въвеждане на показатели, които ще се променят под въздействието на подсистемата за контрол);

в) попълване на паспортни формуляри, получаване на необходимите данни: работа с документи, разпит, интервюиране и др.

Вторият етап е нормативен и прогнозен.

Прогнозирането е един от най-важните етапи на проектната дейност. Прогнозирането в широк смисъл е предвидливост, като цяло, получаване на всякаква информация за бъдещето. В тесен смисъл - специално научно изследване, предмет на което са перспективите за развитие на явленията.

Основната задача на прогнозирането е научното развитие на прогнозите. Прогнозата е научно обоснована преценка за възможните състояния на обектите в бъдеще или за алтернативни начини и време за тяхното изпълнение. Прогнозата описва бъдещото състояние на системата. Прогнозата като когнитивен модел е описателна (описателна).

Прогнозирането се основава на три допълнителни източника на информация за бъдещето:

а) екстраполация в бъдещето на тенденции, модели на развитие, които са добре познати в миналото и настоящето;

б) моделиране на изследователски обекти, тяхното представяне в опростена форма, схематична форма, удобна за получаване на прогнозни заключения;

в) експертна прогноза.

Три начина за разработване на прогнози.

Има три допълващи се начина за разработване на прогнози:

а) разпит (интервюиране, анкетиране);

б) екстраполация и интерполация - изграждане на динамични (статистически и логически) редици от развитие на показатели на прогнозирания процес;

в) моделиране - изграждане на търсещи и нормативни модели, като се вземе предвид вероятната и желана промяна в прогнозирания обект.

Третият етап е концептуален.

Този етап се извършва изцяло въз основа на резултатите от информационния и аналитичния етап. Сърцевината на концепцията за културно развитие на територията се формира от приоритетните направления на социално-културната дейност, които фокусират в себе си два вида ориентация:

б) различни форми на дейност за идентифициране, задълбочаване, съживяване на историческата и културна идентичност на територията.

Четвъртият етап е планирането на проекти.

В тази връзка разглежданият етап предполага широкото участие на всички реални и потенциални субекти на културната политика в процеса на проектиране. Това се постига по различни начини. Най-ефективните са следните:

На този етап възниква друг проблем. Факт е, че в рамките на всеки от приоритетите се предлагат регионални и местни програми с най-разнообразни като обем, качество, разходи, продължителност и други параметри. В тази връзка се актуализира проблемът за обективна оценка и подбор за изпълнение и финансиране на тези от тях, които са най-способни да решат целите и задачите на културната политика. По този начин, на този етап, заедно с конкуренцията на програмите, е препоръчително да се организира тяхната експертна оценка. Неговите задачи са да идентифицират алтернативни начини за решаване на приоритетни проблеми (в съответствие с проблемните области, както и целите, формулирани на етапа нормативна прогноза), за да се оцени всеки проект от гледна точка на наличните ресурси, т.е. възможности за подобряване на социокултурната среда и оптимизиране на начина на живот на човека: инфраструктурен, финансов, организационен, предметен, информационен, човешки и др.

Експертите поотделно, всеки на своя карта, оценяват програмата или проекта. Освен това резултатите се сумират за всеки критерий и се показва средната оценка чрез разделяне на сумата от оценките на броя на експертите. Това ви позволява обективно да оценявате програмите според различни критерии. След това трябва да получите обобщена оценка на всяка програма поотделно. За да направите това, сумата от средните стойности на рейтингите за всеки критерий се разделя на броя на критериите.

Петият етап - изпълнителен и изпълнение - е създаването на условия и организационни структури, които осигуряват изпълнението на програмата (материално-техническа база, ресурси, финанси, персонал, информационна подкрепа), т.е. изпълнение на онези проекти и програми, които са избрани на конкурентна основа. Този етап започва със сключването на система от договори. Тези споразумения могат да се сключват между Комитета (отдел) за култура, Фонда за развитие на културата и изкуствата, доверителните фондове, от една страна, и конкретни субекти на изпълнението на програми (клубове, паркове, музеи, национални културни центрове, кооперации и др.), от друга страна.

Изпълнението на регионалната програма и местните програми в нейната рамка, в процедурен план, действа под формата на текущите дейности на културни и развлекателни институции, обществени сдружения и други субекти на изпълнение на тези програми. На този етап се актуализира въпросът за мониторинга на изпълнението на програмите и тяхната ефективност. За това могат да се използват социологически проучвания, материали от периодични издания, експертни оценки.

Основните резултати от технологията на социокултурния дизайн са програмата и проектът.

Програмата е подробен документ, който работи в мащаба на конкретна територия (област, град, регион, федерация) целия набор от условия, необходими за оптимизиране на културния живот (т.е. процесите на създаване, съхранение, излъчване и развитие на културни ценности, норми, традиции, технологии) и включва, освен анализ на социокултурната ситуация и обосноваване на приоритетите на културното развитие, функционални и смислени модели на институции и организационни и управленски структури, както и материално-техническа, организационна, кадрова и информационна подкрепа за изпълнение на дейности, действия, идеи, очертани в рамките на програмата, инициативи.

Проектът може да съществува в две форми:

а) като неразделна част от програмата, която е форма на конкретизация и запълване на съдържанието на приоритетните области на развитие на социално-културния живот на територията;

Целевата обосновка на проект или програма (федерална, регионална, местна) включва изчерпателен анализ на ситуацията и определянето на тази основа:

а) приоритетни области (или области) на проектиране;

В процеса на разработване на програма е много важно да се намери оптималният баланс на две цели, определени от два подхода към културата. От една страна, на културата трябва да се гледа като на самоценен субект, т.е. материалната и духовна среда на човека, условието за неговото развитие и самореализация. Дизайнерското мислене в този случай предполага разбирането на културата като интегрален обект, който трябва да се съхранява и възпроизвежда и е ориентирано към запълване на липсващите места в културното цяло чрез създаване на системи за подпомагане и реставрация (например програми за музеефикация и опазване на културните норми и методи за тяхното предаване). В този случай водещата цел на проектите и програмите ще бъде създаването на оптимални условия, благоприятни за естественото развитие на културата като присъщо ценно явление.

Проектите и програмите се концентрират по правило около две стратегически цели на културната политика, които представляват определен баланс от усилия (средства, ресурси), насочени към запазване на културата и въвеждане на иновативни елементи.

Социалният дизайн е един от водещите методи на съвременната организация на социалния живот, социалното управление. Независимо от вида на обектите, които се проектират, той носи характеристиките на ценностно-нормативната система на инициатора на проекта. Тази система формира основата на тезауруса - пълен систематизиран състав от информация (знания) и нагласи в определена област от живота, позволяващ ви да се ориентирате в него.

Социалните проекти са разнообразни по отношение на областите на дейност, естеството на прогнозираните промени, спецификата на финансирането, мащаба, времето на изпълнение и степента на сложност. Важно е да разберете тези характеристики, преди да започнете работа по проекта, което ще ви позволи да се възползвате от предимствата на всеки от типовете дизайн с максимална ефективност и предварително да предвидите възможни трудности.

Използването на различни методи за подготовка на проекта не само го прави по-обмислен, реалистичен и конкурентен, но и създава благоприятни условия за формиране на екипа на проекта.

Списък на използваните източници

1. Луков, В.А. Социален дизайн/В.А. Луков. - Издателство „Флинт“. Москва: 2003.

2. Курбатов, В.И. Социален дизайн: Учебно ръководство./В И. Курбатов, О. В. Курбатов. - Издателство Феникс. Москва: 2001.

3. Марков А.П. Дизайн на маркетингови комуникации. Санкт Петербург 2005

4. Марков А.П., Бирженюк Г.М. Основи на социокултурния дизайн. Санкт Петербург 1997