Есе на тема: Как отидохме на театър.


Преди седмица майка ми се прибра от работа и каза, че е купила билети за театъра и през почивните дни ходим там с цялото семейство. Бях много щастлива, тъй като отдавна не бяхме ходили никъде, а седенето у дома през почивните дни е скучно. Исках този уикенд да дойде по-рано и цяла седмица живеех с приятни очаквания. Накрая учебната седмица приключи и още на следващия ден трябваше да посетим театъра.

На сутринта се събудих преди всички останали, изгладих любимата си рокля и измислих прическа. Мама каза, че е обичайно да идвате в театъра облечени и дънките няма да работят за това. Татко облече костюм, а мама красива рокля и оформя косата си малко по-различно от всеки ден. Всички бяхме толкова красиви, че не исках да напускам огледалото, затова обичах да се възхищавам на себе си. Но татко каза, че може да закъснеем и отидох да обуя обувките си.

Навън театърът ми се стори голям и величествен, като стар замък на снимките. Влязохме вътре, съблечихме се в гардероба, оправихме косата си и тръгнахме по коридора към залата, където се изпълняваше представлението. Вътрешността на театъра също е много красива и докато светлините не угаснаха, разглеждах всичко наоколо с възхищение. От баща си научих, че в залата има партер (където седяхме), лоджия и балкони, а обектите, инсталирани на сцената, се наричат ​​декорация.

Заедно гледахме кукления спектакъл "Обикновен концерт", режисиран от Сергей Образцов. В залата имаше много деца и техните родители и всички те се смееха и ръкопляскаха на куклите, което ми се стори много смешно. Копираха хора толкова забавни, че беше невъзможно да спрат да се смеят. Времето на първото действие отлетя някак неусетно, изобщо не бях уморен и дори малко съжалявах, че е прекъснато такова интересно представление.

Татко предложи не просто да седне в залата, да чака следващата част, а да отиде до театралния бюфет. Прекарахме много страхотно там, опитвайки вкусен сладолед, който ми хареса не по-малко от самото изпълнение. След това тръгнахме по коридора, всички наоколо бяха толкова умни, весели и красиви, че днес изглеждаше като някакъв празник. След обаждането отидохме на местата си и майка ми обясни, че е необходимо да вървим по реда с лице към хората, които вече седят на местата си.

Втората част на пиесата със забавни кукли отлетя незабелязано за мен, дори щях да я гледам отново. Но публиката започна да ръкопляска на артистите в знак на благодарност за изпълнението и татко каза, че е време бавно да слезем в гардероба. Дори беше малко жалко да напусна толкова красиво място със забавни хора и вкусен сладолед. Но майка ми обеща, че сега често ще ходим на различни представления през почивните дни.

След семейно пътуване до театъра разбрах колко е интересно и полезно. Всъщност в този ден научих много неща не само от представлението, но и от родителите си, например, за поведението в театъра. Сега определено съм сигурен, че всяко наше пътуване до театъра ще ми донесе нови знания и добри впечатления.