Една от най-милите приказки за ангел и котка

Сайт за любимите ви стайни растения, природа и др.

- Какво си ти, защото дойде старата ми дама? - без да върти глава, попита Котката. Гласът му беше също толкова мързелив, но Ангелът веднага видя как болката и безпокойството се засилват около него.
- Не, не съм за никого.
- И! - Аларменият облак се разрежда.
- Казва всеки ден, че Ангелът скоро ще я отведе - Котката счете за необходимо да обясни.
- Явно ще пристигне друг ... Пак мълчаха. Но очевидно Кота все още се тревожеше от присъствието на Ангела и попита възможно най-безразлично:
- Защо си тук?
- Да, седнах да си почина. Спасих едно дете от твоя град от него. О, и това е тежка работа! Сега летя към дома.
- Значи ти, това ... и от болест можеш?
- Зависи от какъв вид заболяване. Но мога да направя много. Пазител i.
- Ами защо седиш тук ?! - изведнъж изрева Котката.
- Хайде! И той полетя като червен вихър към земята. Ангелът тихо се приземи до него.

Възрастната жена беше толкова слаба, че Ангелът не я видя веднага сред белите възглавници. Очите на старицата бяха затворени, а гърдите й трепереха, изпълвайки цялата стая с хрипове, свистене и ридания. Ангелът се наведе над нея, сложи бели крила на гърдите й и започна да шепне нещо - нежно и тихо. Докато стоеше така, Котаракът хвърли дърва за огрев в печката, избута охладената кана върху печката и сложи голяма халба мляко, поръсвайки в нея малко билки - той приготвяше питие за домакинята.

Когато Ангелът се изправи, дишането на старицата беше равномерно и тихо, хлътналите й бузи станаха розови.
- Оставете го да спи - каза той на Кот.
- Тя отслабна силно.
Котката се обърна и бързо избърса очи.

Старата жена беше заспала, а Котката и Ангелът пиеха чай, а Котката непрекъснато наливаше сметана в чая си и Ангелът се усмихваше, гледайки го.
"Вероятно ще остана с теб", каза той, разбърквайки меда,
- Докато Михайловна не стане.
- Откъде знаеш, че тя е Михайловна?
- Аз съм ангел. Знам, че се казваш Чарлик.
- И така, изглежда, че се срещнахме - изкикоти се Котката.
- И как да те достойно?
- И ние нямаме имена. Просто ангел.
Котката безшумно му избута крема и отпи от чашата.

Уокърс цъкаха над масата, в печката пропукаха дърва за огрев, вятърът се усили пред прозореца. - Значи попитахте защо се качих високо - изведнъж се ухили Котката.
- Оказва се, че те чаках.
- И той добави замислено, слушайки вятъра:
- Трябва да си завържете чорапите. Защо си бос в снега.