ДВОЙНА ИНЕРВАЦИЯ

По-голямата част от органите и тъканите, инервирани от вегетативната нервна система, се обслужват едновременно от симпатиковите и парасимпатиковите нерви, т.е.

В същото време симпатиковият и парасимпатиковият нерв функционират предимно антагонистично: ако една от тези части на вегетативната нервна система възбужда органа до активност, другата го инхибира. Този факт от изключително значение е установен от Langley. По принцип тя остава коректна досега, както може да се види в следващите примери.

Зеницата се разширява под въздействието на възбуждането на симпатиковите нервни влакна и се стеснява при възбуждане на парасимпатиковите влакна.

Сърцето ускорява своя ритъм и засилва контракциите под въздействието на възбуждане на нервите - ускорители, принадлежащи към симпатиковата нервна система; напротив, възбуждането на парасимпатиковите нервни влакна инхибира сърцето, което прави ритъма му по-бавен, а контракциите по-слаби. Гладката мускулатура на бронхите и бронхиолите се свива спазматично под въздействието на възбуждането на парасимпатиковите влакна и се отпуска при възбуждане на симпатиковите влакна.

В стомашно-чревния тракт възбуждането на блуждаещия нерв засилва перисталтиката и секрецията на жлезите, а възбуждането на симпатиковия нерв го забавя.

В тези примери и двете предложения на Langley - за двойната инервация и за антагонистичното функциониране - са напълно оправдани. Има обаче и отклонения от тези правила. Потните жлези се инервират само от симпатиковата нервна система (холнергични влакна); парасимпатиковата инервация за тях не е морфологично доказана. Вазомоторният контрол (вазоконстрикция и вазодилатация) на кожата и скелетните мускули се осигурява почти изцяло от симпатиковата система. В този случай вазодилатацията се извършва с помощта на ацетилхолин и хистамин (Beck, 1964). Парасимпатиковите съдоразширяващи влакна с достатъчна надеждност се установяват само в големия петрозален нерв. Но дори и в органи, снабдени с двойна инервация, връзката между симпатиковите и парасимпатиковите влакна не винаги е толкова проста, колкото например в областта на зеницата. Слюнчените жлези се инервират от симпатиковите и парасимпатиковите нерви и възбудата и на двете причинява секрецията на слюнка, но само с различно качество: парасимпатиковите импулси причиняват отделянето на голямо количество течна слюнка, бедна на органични вещества, и дразнене на симпатиковите влакна се придружава от отделянето само на няколко капки вискозна, гъста слюнка, богата органична материя.

Автономната нервна система, в допълнение към пряката си роля на система, която регулира дейността на вътрешните органи, жлезите, кръвоносните съдове и гладката мускулатура, изпълнява и адаптивна трофична функция, като адаптира органите и тъканите към най-доброто, най-съвършеното изпълнение на техните дейности, регулирани от соматичната нервна система. Вегетативната нервна система не функционира изолирано, а в тесен контакт с ендокринната система, хуморалните фактори, електролитите и метаболитите, заедно с тях образуват много сложен комплекс, който осигурява целостта на тялото, постоянството на вътрешната му среда, хомеостазата (Клод Бернар, Уолтър Кенон). Нито една тъкан на човешкото тяло не е свободна от влиянието на автономната нервна система.

Без да се противопоставят един на друг, симпатиковите и парасимпатиковите отдели на вегетативната нервна система, тъй като те функционират заедно под регулаторното влияние на висшите автономни центрове, общи за двата отдела, все пак трябва да се отбележи различната им биологична ориентация.

Симпатиковата система допринася за бързото мобилизиране на енергия и адаптирането на тялото към постоянно променящите се условия на околната среда, чрез адренергични структури осигурява сомато-вегетативна корелация в различни прояви на активността на тялото, по-специално в поведенчески действия, в процесите на физически и умствен труд. Това е предимно ерготропна система, свързана с катаболни (дисимилаторни) процеси.

Парасимпатиковата система, напротив, допринася за запазването на постоянството на вътрешната среда на тялото, чрез холинергични структури контролира процесите на възстановяване на разходите за енергия и хранителни вещества, направени от тялото, увеличава активността на асимилационните процеси, играе особено важна роля в регулирането на храносмилането и някои фази на съня. Това е трофотропна система, свързана с анаболни (асимилаторни) функции.