Държавата е необходимо зло.

Държавата е необходимо зло. Защо зло и защо неизбежно?

Човешката социалност е очевидна: ние се обединяваме в името на оцеляването. Ако оцеляването и развитието на човека зависи от това колко тясно и хармонично е обединен със себеподобните си, тогава единственият закон на съществуването е любовта, като имам предвид връзка, насочена към живота. Тази невидима и ненатрапчива нишка е толкова дълбоко вкоренена в нашето същество, че дори когато човек иска да опише любовта, думите се появяват само като жалка карикатура. Любовта може да се почувства само.

Социалните норми на морал, морал и закон също са връзка, но ние го открихме и фиксирахме съзнателно навън: в поведение (извършване на ритуали, церемонии), устно (изисквания на старейшините в ранг и възраст) или в писмена форма (закони, договори) . Такива норми се стремят да формализират най-пълно човешките отношения, за да ги доближат до идеала. Но между действия, думи и редове нещо важно избягва, те се превръщат в заместващи описания на любовта.

Държавата и правото са извращение на човешките отношения, които виждат пред себе си безлична маса от хора, характеризираща се със статистически данни и стандартизирани факти. И все пак, коренът на злото на държавността се крие в култивирането на идеята за грациозно използване на насилие от публичните власти. Войните и екзекуциите не са облечени в свети дрехи, дори ако наказанието не е насочено към прословути злодеи. Убийството е нещо диаметрално противоположно на любовта, акт на самоубийство на човечеството, твърдение за абсолютна безполезност на този, с когото сте едно цяло.

За цялата нелепа държава и закон, тяхната поява и съществуване е неизбежна. В определен момент от историческото развитие в обществото се натрупват противоречия. Причините и формите на техния произход са безброй и различни: съперничеството между богатите и бедните, управляващия елит и обикновените хора, нашествениците и пленените, традиционалистите и революционерите, старите и младите, моралните и неморално, но същността на противоречията е постепенно разкъсване едно след друго на тези фини, невидими и нематериални нишки между хората.

Неизбежността на злото под формата на държава се крие в невъзможността, според мен, да се постигне идеалът за небесно и безконфликтно съжителство. Невъзможността за достигане на хоризонта обаче не е причина да се спре стъпката. Трябва да сме наясно какво е държавата и да се опитаме поне в съзнанието си да предотвратим нейното обожествяване, да не я третираме като самодостатъчна ценност и да виждаме зад всяко писмо на държавната институция конкретно лице, на което това институцията е насочена.