Диалогът на цивилизациите като социокултурна основа за организация на световната общност "

В условията, когато световната общност преживява най-дълбоката институционална, структурна, ценностна, системна криза, културата е стратегията на човешкото оцеляване. Именно тя определя същността на човешкото съществуване, линията на поведение, развитието на съдържанието и механизмите на диалога на цивилизациите, организацията на управление на световните процеси. Цивилизационният подход лежи в основата на методологията за търсене на отговори на въпросите на историята, пред които е изправено човечеството, и адекватната за тях форма на световен ред.

Понятието цивилизация включва формационен, стадиален, естествен, езиков, етнически, расов, религиозен, културен, идеологически, териториален и други фактори на социалния, социокултурния живот. В този случай светът или световната цивилизация действа като съвкупността на цялото човечество. Състои се от местни цивилизации, които са нейните структурни елементи, които са в постоянно сложно взаимодействие помежду си. Местните цивилизации имат собствена историческа обусловеност, собствени социокултурни основи (език, знания, културно наследство, мрежа от отношения и т.н.), тяхното съдържание и функционална същност, имат известна стабилност, цялост на системата, оригиналност, самодостатъчност и техните собствени характеристики.

Настоящата форма на организация на световната общност не отговаря на предизвикателствата на времето, естеството на епохата. Съхраняването му в стари мехове е толкова опасно, колкото и наливането на ново вино в тях. Формата трябва да съответства на съдържанието, тогава се получава хармония. Отричането на старите структури и международните отношения почти достигна критичната си точка, когато необходимостта от промяна стане очевидна. Нашият цивилизационен анализ показва, че стабилността на световния ред на различни социокултурни основания ще бъде много по-висока, отколкото в сегашната евроатлантическа парадигма на еднополярността на света, в която имперските амбиции на една англо-соксонска цивилизация са под натиск . Може да изглежда парадоксално, но предимствата на цивилизационния подход към световния ред доказват жизнеността на блока на НАТО, който всъщност е наднационална единица на западната цивилизация, противопоставена на останалата част от човечеството. Проблемът е, че всички останали цивилизационни общности трябва да се обединят в себе си и помежду си, така че след като влезе в диалог със Запада, да го накара да изостави експанзионистичните стремежи и да му помогне да се озове в творческо социално-културно измерение.

Промените обхванаха всички сфери на живота. Вече няма класическа икономика, в много отношения традиционната национална държава е станала различна, масовата култура фундаментално е изместила вековната си позиция. Системата на международните отношения се променя, нарушава се международното право, основано на неприкосновеността на държавния суверенитет, установените схеми, които държат човешката общност заедно от векове. Цивилизационен обрат се случва в процеса на общо усложнение на световните проблеми, качествени промени.

Цивилизацията е по-сложна форма на организация на земляните от държавно-националното образование. По този начин преходът към цивилизационен тип световен ред означава усложняване на модела на човешката общност до максимално сближаване с качествено ново ниво на сложност на променения свят, до исторически различното му социокултурно състояние. Човешката общност е наближила етапа на своето развитие, когато фундаментално различни модели на нейното съществуване, основани на информационни технологии, започват да действат, когато се формира нова система от международни отношения, в която социално-културни, външнополитически и икономически интеграционни процеси играят все по-голяма роля, водеща, по-специално, до синтез в рамките на местните цивилизации и те самите. Разбира се, трудно е да си представим, че човечеството би се съгласило с един модел на битие, един исторически проект, на „тотална универсалност“, към което се стремят глобалистите на страните от т. Нар. „Златен милиард“, които принадлежат към евроатлантическата (западната) цивилизация. Можем да говорим само за хармонията на многообразието, за социално-културното многообразие. Постигането на човечеството от цивилизационното ниво на развитие и управление на световните процеси гарантира такова многообразие. Само по себе си преходът към по-сложни форми на общност означава адекватността на реакцията на човешката общност към усложняването на проблемите, пред които е изправена, което увеличава шансовете й за оцеляване.

Цивилизационният подход към световния ред разкрива политическия аспект на цивилизационната идея, корелиран с разбирането на международните институции на властта или управлението на глобалните процеси. Културата винаги дава мощен тласък на политическата наука и политическото вземане на решения. Всяка цивилизация като човешка общност, заемаща определено място в културно-историческото пространство, в по-голяма или по-малка степен, но задължително включена в продължаващите политически процеси. Благодарение на прилагането на цивилизационния подход към световния ред, социокултурните общности излизат от затвореното си съществуване и влизат в политически диалог на историята. Църквата е формално отделена от държавата, но всъщност тя винаги присъства в политиката. Това в частност се доказва от призива към Бога на най-висшите политически фигури, когато те встъпват в длъжност, както и при вземането на най-важните решения.

Идеята за цивилизационен подход към световния ред не е опортюнистична или случайна, тя е търсена от извънредната ситуация в света по същия начин, както Лигата на нациите (след Първата световна война) и Организацията на обединените нации (след Втората световна война) бяха оживени от трагичните събития от 20-ти век.). Под въздействието на тежките последици от тези войни и проявявайки загриженост за националните интереси, лидерите на голяма група държави отидоха към създаването на тези международни организации, за да решат съвместно световните проблеми. Нещо повече, много често те се съгласявали по належащи въпроси, противоречащи на мнението на народите и дори в ущърб на тях.

Методите за управление на света чрез ООН ясно показаха своята неадекватност и неефективност, особено с началото на бързо нарастващите процеси на глобализация, които тя никога не е успяла да овладее. Нивото на доверие в ООН рязко спадна, което всъщност през всичките години на своето съществуване беше инструмент на САЩ и НАТО, първо в конфронтацията със Съветския съюз и социалистическия лагер през Третата световна война, известен като Студената война, а след това и на останалата част от човешката общност. Под знамето на ООН Югославия беше унищожена от евроатлантиците и всъщност една от светините на православно-славянската цивилизация, Косово, беше откъсната от Сърбия. ООН благослови американско-британската окупация на Ирак и Афганистан. Всъщност, със съдействието на ООН, САЩ, Западът развихри Четвъртата световна война, която все повече се превръща в сблъсък на цивилизации, в сблъсък на култури, срещу които С. Хънтингтън и А. Тойнби предупреждават така.

Една от основните причини за провала и дори провала на цялостната мисия на ООН се крие в извратеността и едностранчивостта на "конституционните принципи" на тази организация, които се основаваха на западните идеи, римското право, кодекса на Наполеон, не отговарят на естеството на източните общества. По този начин крахът на световния ред, който игнорира ценностите на Изтока, първоначално е бил предопределен. В тази връзка е уместно да се цитира репликата на С. Хънтингтън: „... пропастта между принципите и практиките на Запада ..., лицемерието и двойните стандарти са цената, която трябва да се плати за универсалистки претенции ... Вярата, че незападните култури трябва да приемат западните ценности, институции и култура, ако искаме да говорим сериозно, неморални в последствията от тях. “1

Нова ера, нови обстоятелства, нови видове предизвикателства и заплахи за цялото човечество диктуват необходимостта от създаване на нова структура на наднационална, наднационална власт, управление на световните процеси и регулиране на международните отношения. В същото време трансформацията на архитектурата на Вселената трябва да се извършва изключително внимателно, като се отчита корелацията на етническите групи (народи), държави, цивилизации, техните културни и политически прояви и значения, за да не се провокира междуетническо, междудържавни и междуцивилизационни конфликти и да намерят взаимно приемливи решения. За това в новия световен ред и световен ред трябва да се обединят миналото, настоящето и бъдещето на цялото човечество, целият исторически опит на социалния живот, натрупан от него. Продължаващите промени в световния ред вече доведоха и неизбежно ще доведат до нови големи сътресения, ако предварително не бъдат създадени международни механизми за тяхното предотвратяване или смекчаване.

След като разгледахме различни варианти за организиране на световната общност, стигнахме до извода, че най-оптималната му форма може да бъде двукамарен представителен орган, занимаващ се с въпроси на етнически групи, държави и цивилизации, както и със световни проблеми в интерес на цялото човечество и отделни хора общества. Отчитайки запазването на приемствеността на международните структури и максималната безболезненост на тяхната трансформация, предлагаме да назовем новата световна институция Обединените нации и цивилизации (UNiC), състояща се от две отделения или камари: ООН (долна камара) и Съвета на обединените цивилизации (горна камара). Както виждаме, подобна структура дава възможност за запазване и дори укрепване на съществуващата Организация на Обединените нации като общност от национални държави. Виждаме една от обещаващите области на дейност на ООН във възстановяването на Движението на необвързаните под негово егида като пълноправен субект на международните отношения, един от неговите стълбове. Действайки в рамките на ООН, Движението на необвързаните ще изпълнява функцията за възстановяване на баланса и стабилизиране на ситуацията в света. ООН ще изпълнява всички свои предишни функции в рамките на UNIC, с изключение на тези, които са прерогатива на сегашния й Съвет за сигурност. Съветът за сигурност на ООН е премахнат в новия универсален международен орган. Неговите функции се прехвърлят главно на Съвета на обединените цивилизации.

Създаването на Съвета на обединените цивилизации би означавало преход към ново ниво на международни отношения, към цивилизационни форми на взаимодействие, сътрудничество и интеграция. Този орган би допринесъл за запазването на вътрешната цялост на социокултурните прояви, реализирани само в рамките на определена цивилизация, взаимното обогатяване на цивилизациите, синтеза на традиционен опит и напреднали научни и технологични постижения, смекчаване на различни алтернативни типове общество, постигането на консенсус и съгласие, появата на нови континентални и регионални цивилизационни формации. Това ще увеличи възможностите на основната международна институция за регулиране на световните процеси, конкретно и разбираемо безсилово управление на световната политика.

Изглежда, че оптималното място за седалището на Съвета на обединените цивилизации може да бъде Русия, един от нейните културно-исторически центрове (Валдай, Байкал, Суздал и др.). По този начин руската цивилизация може напълно да се реализира като признат географски и културен мост между Изтока и Запада, като евразийска мултинационална и мултиконфесионална сила, която според фигуративния израз на Н.А. Бердяева, е „съединител на два свята, а не разединител“.

Цивилизационният подход към световния ред предполага появата на континентални и регионални цивилизационни формации, които се различават по своето предназначение, съдържание и характер на своята дейност от военно-политическите съюзи на националните държави. Нашата международна обществена фондация „Фонд за национална и международна сигурност“ от няколко години популяризира проекта за създаване на Съюза на цивилизациите на Русия-Индия-Китай-Иран (RICI). Основната му цел виждаме в съвместното развитие на цивилизационния потенциал на страните-членки, осигуряване на тяхната цивилизационна сигурност, формиране на хармонични междуцивилизационни отношения и участие в създаването на справедлив световен ред. Само RICI съюзът на цивилизациите е в състояние да промени настоящата еднополюсна конфигурация на света, водена от САЩ и Запада, да се превърне във втория му полюс, крепост на цивилизации и етнически групи, ядро ​​на междуцивилизационното единство, гарант на запазването на цивилизационните, универсални ценности. Създаването на RICI би възстановило глобалното и регионалното равновесие в света на цивилизационна основа. По същество този Съюз на цивилизациите би могъл да бъде отнесен към категорията „суперцивилизационни общности“, която вече включва общността на либералния пазар, която включва страните от Запада, Югоизточна Азия („азиатските тигри“), които първоначално принадлежат към различни цивилизации и Япония.

Способността да се води диалог с чужди културни общности, както свидетелства опитът от историята, често се превръща в въпрос на живот или смърт, да бъдеш или да не бъдеш. И така, американските протестанти не можаха да намерят разбиране сред местното население и почти напълно го изтребиха или го вкараха в резервати, като в същото време руските заселници доста лесно намериха места за интеграция с местните жители. Усвояването на чужд културен материал от народите, взаимното заемане отразяват степента на зрялост на междуцивилизационните отношения, конструктивността и полезността на диалога.

Остава да се свърши много работа, за да се превърне диалогът на народите, държавите и цивилизациите в солидна социокултурна основа за организиране на световната общност на принципите на справедливост, взаимна подкрепа и хармония. Създаването на бъдещето е в самата природа на човека и тази уникална способност трябва да бъде насърчавана и развивана по всякакъв възможен начин, вдъхвайки му увереността, че чрез общи усилия се създава и доброволно приема системата от ценности, насоки и цели., който стои в основата на новия световен ред, гарантира на нас и нашите потомци достоен живот на Земята, ако е естествен и духовен.