Диагностична програма за когнитивни психични процеси при деца от началното училище

Директор на средно училище MBOU в Наровчат

ДИАГНОСТИЧНА ПРОГРАМА НА КОГНИТИВНИ ПСИХИЧНИ ПРОЦЕСИ ПРИ ДЕЦА НА МЛАДО УЧИЛИЩЕ
Психолог: Дебердеева Г.Д.

с. Narovchat 2011.

1. Практически задачи за изучаване на усещания и възприятие (експерименти);

2. Методи за диагностика на паметта;

3. Методи за диагностициране на мисленето на по-малките ученици;

4. Методи за изучаване на въображението;

5. Метод за оценка на нивото на речта;

6. Методи за оценка на вниманието на по-малък ученик;

Ето защо, преди да приложите тази или онази психодиагностична техника при деца в начална училищна възраст, е необходимо да се уверите, че тя е интелектуално достъпна за тях и не е твърде проста, за да се оцени реалното ниво на психологическо развитие, постигнато от детето.

Психодиагностичната оценка в този комплекс подлежи на:

1. усещания и възприятие;

7. лични качества.

Предложената програма, която включва система от психодиагностични техники, има своя собствена прицелвам се - цялостна оценка на нивото на психологическо развитие на децата, учениците от началното училище (сферата на когнитивните процеси и личната сфера).

Психодиагностиката на деца, извършена с помощта на набора от методи, представени по-долу, трябва да реши следното задачи:

1. да се установи на какво ниво на развитие са когнитивните психични процеси на детето и неговото личностно развитие;

2. да идентифицира влеченията и способностите, които притежава;

3. разберете причините за изоставането на детето в обучението;

4. разработване на препоръки;

Обект на изследване - деца в начална училищна възраст.

Предмет на изследване - нивото на развитие на когнитивните психични процеси и личностни качества.

Резултатите, получени в хода на изпълнението на предложените методи, под формата на практически препоръки, ще бъдат много ценна информация за учителите и психолозите на училищна институция, което ще позволи да се създадат правилни представи за нивото на развитие на когнитивните психични процеси на по-малки ученици и прилагане на базата на тези идеи на съответните организационни, формиращи и корекционни средства. Това според нас ще определи практическото значение на тази програма.

В допълнение, провеждането на цялостна систематична психодиагностика ви позволява да оцените ефективността на преподавателската и образователната работа в училище от гледна точка на степента, до която тя допринася за напредъка на децата в тяхното психологическо развитие.

ПРАКТИЧЕСКИ ЗАДАЧИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА СЕНЗАЦИИ И ПЕРЦЕПЦИИ (експерименти)
Тест 1. ОТНОСНОусещане и възприятие.

Опит напредък. Субектът затваря очи, върху дланта му се поставя някакъв малък предмет и без да усеща обекта, субектът отговаря на въпроса: „Какво можете да кажете за обекта? Лек ли е? Студ?". Ето как отделните усещания излизат наяве. След това, със затворени очи, субектът докосва обекта, формира цялостен образ на обекта, отговаряйки на въпроса: "Какво можете да кажете за обекта сега?" Така се появява възприятието и идентификацията на обекта.

Тест 2.Възприемане, четене на текст.

Опит напредък. Субектите са помолени да прочетат текстове (от художествена литература) със същата дължина за 3 минути, докато по време на четенето те трябва да казват „ла-ла-ла“ на глас, за да не позволят на текста да бъде произнасен. Тогава субектите трябва да разкажат за какво става дума в текста, дали са имали време да прочетат целия текст и какви трудности са били там. Извършвайки такава тренировка всеки ден в продължение на 20 минути в продължение на месец, можете да увеличите скоростта на четене, която за много хора е намалена поради запазването на навика за вътрешно произношение на прочетения текст.
МЕТОДИ ЗА ДИАГНОСТИКА НА ПАМЕТТА
Паметта на човек е дори по-многостранна от вниманието му и с помощта на един или два методологични теста, един или два конкретни показателя е задоволително да се оцени практически­ки е невъзможно. За успех­Необходимо е да се знаят най-малко следните видове памет и техните показатели за учене на дете в началните класове:

2. Опосредствана памет, която се характеризира с присъствие­яде и независимо, проактивно използване на детето­com на различни средства за запаметяване, съхранение и възпроизвеждане­информация.

3. Важно е също така правилно и точно да се оценят динамичните характеристики­ползи от процеса на запаметяване и припомняне, включително това­показатели като динамиката на запомнянето и нейната производителност­ността, броят на повторенията, необходими за безпогрешно­запомняне на определен набор от информация.

Паметта на дете в начална училищна възраст не трябва да се оценява като цяло, а диференцирано, според индивидуалните показатели и за всяко от тях е необходимо да се­направете самостоятелно заключение относно паметта на детето. Какво се отнася­xia общи изводи за състоянието на мнемоничните процеси при дете­ка, тогава те имат условно значение и само като цяло­степента, до която е развита паметта му.

Ако повечето от отделните показатели, свързани с ча­типовете памет са относително високи, докато останалите са­са на средно ниво, тогава това не позволява с достатъчно­преценяване, че паметта на детето е добра или­ня. Тези видове памет, които не са били изследвани в този случай, могат­може да се окаже различно и точно такова, което е важно за някои­различни видове дейности. Така че ще бъде по-правилно, ако в заключенията за състоянието на паметта на детето разчитаме на частни показатели.

Метод 1. Определяне на обема на краткосрочната зрителна памет

На детето се предлагат последователно всяка от следните две рисунки (фиг. 1 А, Б). След представяне на всяка част от рисунката, А и В, детето получава рамка с шаблон (фиг. 2 А, Б) с молба да нарисува върху нея всички линии, които е видял и след това­запомнени на всяка част от фиг. 1. Въз основа на резултатите от два експеримента се установява средният брой линии, които той възпроизвежда.­разбрах го направо от паметта.

Линията, дължината и ори се считат за правилно възпроизведени.­чиято ориентация не се различава много от дължината и ориентацията на съответната линия в оригиналния чертеж (отклонение от­началото и края на линията с не повече от една клетка, като същевременно се запазва ъгълът на наклона й).

Полученият индикатор, равен на правилно възпроизведеното число­начертаните линии се считат за количеството зрителна памет.

Метод 2. Оценка на визуалната работна памет

Този тип памет се характеризира с това колко дълго е човек­век може да съхранява и използва в процеса на решаване на проблем информацията, която е необходима за намиране на правилното решение­шения. Времето за задържане на информацията в RAM служи като основен показател. Като допълнителна характеристика на RAM можете да използвате if­броя на грешките, които детето допуска, докато решава проблема­chi (имаме предвид такива грешки, които са свързани с незаписани­памет на информацията, необходима за решаване на проблема).

Индикаторът за развитието на визуалната работна памет е­Съотношението на разделяне на времето за решаване на проблема в мин. на брой­няма грешки в процеса на решение, плюс една.

Грешките се считат за неправилно посочени в матрицата­квадратчета или такива, които детето не е могло да намери по някаква причина.

На практика, за да получите този показател, следвайте­по разпенващ начин. И за четирите карти се определя­Броят на триъгълниците, намерени правилно в матрицата, и общата им сума се дели на 4. Това ще бъде средният брой на правилно посочените триъгълници. След това това число се изважда от 6 и резултатът се счита за средна стойност­в грешките.

След това се определя средното време на работа на детето по задачата, което от своя страна се получава чрез разделяне на общата сума­работното време на детето на четирите карти за 4.

Моментът на края на работното време на детето­квадратите в общата матрица се определят от експериментатора с помощта на въпрос към детето: "Вече ли сте направили всичко, какво бихте могли?" Веднага след като детето отговори положително на този въпрос и практически спре да търси триъгълници в матрицата, броейки­смята се, че той е завършил работата си. Разделянето на средното време, което детето прекарва в търсене в матрица от шест триъгълника, на броя на допуснатите грешки позволява, накрая, пол­прочетете необходимия индикатор.

За да се ускори процесът на получаване на информация дали детето правилно или неправилно е намерено в матрицата­триъгълници, препоръчително е да се използват техните идентични­фиксиране чрез числа, които са в долния ляв ъгъл под всеки от триъгълниците в матрицата на фиг. 4. Така например, първият набор от шест триъгълника (обозначеният номер е зададен­chen с римската цифра, разположена под него на фиг. 3) в мат­триъгълниците със следните числа съответстват на рица: 1,3,8,12,14,16; вторият комплект - 2, 7,15,18,19,21; трето на­бор - 4,6,10,11,17, 24; четвърти сет - 5,9,13,20,22,23.

Метод 3. Оценка на обема на краткосрочната слухова памет

„Сега ще ви кажа цифрите, а вие ги повторете след мен веднага след като кажа думата„ повтори “.

След това експериментаторът чете на детето последователно отгоре надолу поредица от числа, показани на фигура 5 А, с интервал от една секунда между числата. След като прослуша всеки ред, детето трябва да го повтори след експериментатора. Това продължава, докато детето не сгреши.

Ако е допусната грешка, тогава експериментаторът повтаря съседния ред от числа вдясно (фиг. 5 Б) и се състои от същия брой числа като този, в който е допусната грешката, и моли детето да я възпроизведе. Ако детето два пъти се заблуди при възпроизвеждането на редица числа със същата дължина, тогава тази част от психодиагностичния експеримент приключва, дължината на предишния ред се отбелязва, поне веднъж напълно и безпогрешно възпроизведена, и пристъпва към четене на редовете на числа, които следват в обратен ред - намаляващи (фиг. 6 A, B).

В заключение се определя обемът на краткосрочната слухова памет на детето, който е числено равен на полусумата от максималния брой цифри в един ред, правилно възпроизведени от детето при първия и втория опит.

Заключения относно нивото на развитие на зрителната и слухова памет при по-малките ученици:

Поради факта, че средният обем на краткосрочната памет на възрастен е 7 плюс или минус 2 единици, т.е. На­работи в диапазона от 5 до 9 единици, след това, използвайки тези данни­mi и като вземем предвид факта, че средният обем на краткосрочната памет на детето е приблизително­но е равен на възрастта му в години, може да се предложи следният начин за превод на абсолютни показатели­ley краткосрочна памет в стандартни индикатори за de­петстепенна скала.

10 точки получава дете, което има краткосрочен обем­памет, равна на 8 или повече единици. Това се отнася за деца на възраст 10-12 години. Същият брой точки - 10 - от­деца от 6 до 9 години получават, ако обемът им е малък­променливата памет е 7-8 единици.

8 точки изчислява се обемът на краткосрочната памет­benka на възраст между 6 и 9 години, ако всъщност е 5 или 6 единици. Същият брой точки - 8 - се дава на дете на възраст от 10 до 12 години, което има обем краткосрочни па­мента, равна на 6-7 единици.

4 точки получава дете на 6-9 години, което има обем от­временна памет, възлизаща на 3-4 единици. Същото сътрудничество­броят точки оценява обема на краткосрочната памет на дете на 10-12 години, ако е равен на 4-5 единици.

2 точки се поставя на дете на 6-9 годишна възраст, ако обемът му на краткосрочна памет е 1-2 единици­ци. Същият брой точки получава дете на възраст от 10 до 12 години в случая, когато обемът на краткосрочната му памет е равен на­Xia 2-3 единици.

0 точки оценява се паметта на 6-9-годишно дете, имам­което е равно на нула. Дете на 10-12 години с краткотрайна памет получава същия брой точки; равен на 0-1 единица.

Метод 4.Оценка на слухова работна памет

Този тип памет се проверява по начин, близък до описания по-рано­каране на сани. На детето с интервал от 1 сек. Следните четири групи думи се четат на свой ред: