Депутат от парламента (парламентарист) е лице, което на едно или друго правно основание

Основните разпоредби, определящи правния статут на членовете на парламентите на чужди държави, се съдържат преди всичко в конституциите на тези държави. Важни форми на дейност на депутатите се установяват и от специални закони, наредби и до голяма степен установените традиции и обичаи в работата на парламентите. В тази връзка конституционният и правен статут на парламентаристите - лица, които поради едно или друго правно основание са членове на парламенти на чужди държави, формират конституционни и други правни норми, които установяват техните права, задължения и също така предвиждат функциите, форми и гаранции за парламентарна дейност.

Членовете на парламента в различните страни се наричат ​​по различен начин, но в повечето страни обикновено членове на долните камари на парламента се наричат ​​депутати, а членовете на горните камари се наричат ​​сенатори. Но в България членовете на еднокамерния парламент се наричат ​​народни представители, във Великобритания само членовете на долната камара - Камарата на общините се наричат ​​членове на парламента, в САЩ конгресмените се наричат ​​само членовете на Камарата на представителите.

Разбира се, конституционно-правният статут на депутатите в парламентите на чужди държави има свои характеристики, поради исторически, национални причини, оригиналността на формите на управление, държавната структура, структурата на висшите държавни органи. Но общото за конституционния и правен статут на депутатите от различни парламенти е естеството на депутатския мандат, който се основава на волята на избирателите, като източник на правомощията на депутат от най-висшия представителен орган. На свой ред естеството на депутатския мандат зависи от отговора на въпроса - кой е парламентарист - упълномощен представител на своите избиратели или представител на цялата нация?

По този начин, според конституциите на демократичните държави, заместниците на най-висшия представителен орган са представители на цялата нация и никой няма право да им дава задължителни заповеди. Този принцип на т.нар безплатен мандат е създадена за първи път в света от френската конституция от 1791 г., която гласи ʼʼПредставителите, избрани от отдел, не са представители на отделен отдел, а на цял народ; избирателите не могат да им издават заповедиʼʼ. Впоследствие се установява и член 52 от френската конституция от 1795 г. ʼʼЧленовете на законодателния корпус не са представители на отдела, който ги е изпратил, те са представители на цялата нация и той не може да им даде никакви правомощияʼʼ.

Принцип безплатен мандат залегнали в съвременните конституции. Така член 27 от Конституцията на Френската република от 1958 г. гласи ʼʼВсеки императивен мандат е нищоженʼʼ. Член 67 от италианската конституция от 1947 г. казва ʼʼВсеки народен представител представлява нацията и изпълнява функциите си без обвързващ мандатʼʼ. Член 67 от испанската конституция също гласи ʼʼЧленовете на генералния кортес не са обвързани с императивен мандатʼʼ. Същността на свободния мандат е най-пълно изразена в член 38 от Основния закон на Федерална република Германия, съгласно който ʼʼДепутати от германския Бундестаг. са представители на целия народ, не са обвързани със заповеди и инструкции и се подчиняват само на съвестта сиʼʼ. Член 66 „Представителен мандат“ от Конституцията на Румъния от 1991 г. също прокламира ˸1. При упражняването на своя мандат депутатите и сенаторите са в услуга на хората. 2. Всеки императивен мандат е невалиденʼʼ.