Вашият браузър не се поддържа

За награждаване на фантастиката "Децата на Луната. Част 1".

Като котка с куче.

- Е, намерихме те - присви очи Едуард.
- Бела, по-добре да не се съпротивляваме и да отричаме всичко, пак няма да имаме време да избягаме - прошепна сестра ми в ухото. Аз, оставяйки думите й да оглушат ушите ми, отстъпих крачка назад. Едуард веднага разбра какво замислям.
- Емет, хвани я, тя е прекалено силна за мен - прошепна той на гърба в ухото му.
- Да се ​​обадя ли в полицията? - изскърца момичето иззад плота.
- Не, не, те са нашите съпрузи - каза Розали бавно, наблюдавайки всяко движение на момчетата. Улових момента и направих още една крачка към вратата.
- Отивам някъде? - Емет се усмихна. Хванах дръжката и отворих вратата, люлеенето на няколко големи стъпки преодоля разстоянието, което ни разделяше и, като ме хвана за кръста, ме хвърли на рамото си. Висях като парцалена кукла, осъзнавайки, че бягането и съпротивата са безполезни.
- Едуард, аз самият - чу се гласът на Розали отзад.
- Прекрасно, ще ти взема нещата, мъркаше Едуард.

Емет не ме пусна чак до самолета, разбира се, не ме носеше на ръце, но ме държеше здраво, нямаше да мога да избягам.

- Момичета, не можете да изчезнете така безследно - започна Едуард, когато влязохме в червения самолет.
- Просто не започвайте, затова си тръгнахме “, умоли се Розали.
- Нека да поискаме прошка и ще забравите всичко, - наклоних глава настрани.
- Това няма да работи ... - започна Емет.
- Разбира се, че няма - прекъсна го Розали.
- Розали също разбра - вампирът се усмихна самодоволно.
- Да, ние не сме виновни за нищо, те трябва да поискат прошка от нас за разрушена ваканция.
Усмихнах се, но лицето на Едуард се промени.
- Това означава как - изсъска той, - трябва да се извиним, тогава добре, да ни прости за това, за което се притеснявахме и да си скъсаме косата ...
- Винаги ще обръщате всичко отвътре! - възмути се Розали.
- Ако бях на ваше място, щях да мълча напълно. Това, между другото, заради теб, аз почти се самоубих, винаги правиш прибързани заключения и не слушаш никого! - Едуард започна да повишава тон.
- Аз съм единственият, който някога е говорил с теб! И да се скрие визията на Алис по това време беше безсмислено! - започна да крещи и блондинката. С Емет гледахме всичко отстрани, решавайки да не се намесваме.
- Добре, разбира се! Наистина бяхте нетърпеливи да ми съобщите добрите новини! Ти се радваше, че страдам! Винаги ме мразехте!
- Кой друг кого мразеше ?! Отначало дори настроихте Емет срещу мен! Виждате ли, не му угодих! Не съм виновен, че ме обърнаха за теб! Карлайл беше този, който ни заключи в стаите ни и случайно ни остави сами в къщата - аз не коригирах това!
- Значи аз съм виновен за това? Виновна ли си, че те оставиха да умреш на пътя? Вината е, че сте водили такъв начин на живот, че това ви се е случило?
- Млъкни! Имах прекрасен живот! Мечтаех за собственото си семейство, дете! И тогава ти нарисува! Здравейте, аз съм вампир! Ти си толкова сладка, може би с нашата Edvordyulichka тя ще успее?
- Едуардуличка? Обесиха ме по всички възможни и невъзможни начини! Вървете на лов! Ще издържи, ще се влюби, наречен!
- Момчета, нещо сте пропуснали - каза Емет тихо, те не го чуха.
Розали се хвърли към Едуард, удряйки силно мъжа ми по пода.
- Всичко! Пауза! - Ние с Емет откраднахме ритащите вампири. Едуард, без да пресмята силите си, ме удари в лицето с лакът при поредния опит да избягам. Чу се хрущящ звук, всички моментално млъкнаха, Едуард ме погледна уплашено. Половината буза беше разбита на трохи.
- Бела, скъпа, съжалявам ... - прошепна съпругът ми. Вдигнах очи към него, залюлях се, разбих се в слънчевия му сплит. По тялото му се появиха много пукнатини, те се разпространиха като паяжина по врата му.
- За да бъде обезсърчително случайно да ме удари - прошепнах и се спуснах на дивана.
Емет се засмя на висок глас, докато наблюдаваше изкривеното лице на Едуард.
- И за насилственото завръщане у дома?
- И за това също - прибрах краката си под себе си, настроението ми беше напълно разрушено, исках да разбия и унищожа всичко, но все пак жалко за самолета.