„Кучетата отиват на небето“: стихотворение - признание за любов към най-верните животни в света

Възрастта на кучето е краткотрайна. Съжалявам ...
Но се радвам на едно нещо, няма да крия:
Кучетата отиват в рая ...
Така подготвен от съдбата.

Собствениците ще трябва да изчакат там ...
Нито ден, нито два ... Случва се - години ...
И как горките да не се уморят
От тази призрачна свобода?

В рая - без зимен студ,
И никога не е горещо ...
Достатъчно храна, топъл подслон,
Никой не стъпва на опашката ...

Има сянка на вековни дървета ...
Но те не могат да пропуснат
Този много дългоочакван ден,
Когато шефът се върне при тях ...

И при него няма да има каишка ...
Команди ... Ваксинации на глупави ...
О, само да се прегърна леко ...
О, ако пак щръкам в лицето ...

Отново с груб език
За да докоснете лицето на приятел ...
Те ни чакат. И те ще почакат.
И определено ще почакат.

Харесвате ли нашия сайт? Присъединете се или се абонирайте (известия за нови теми ще се изпращат по пощата) на нашия канал в Mirtesen!