ЦОРАЕВС - Енциклопедия на осетинските семейни легенди

TSORAEVS (TSORÆTÆ). Основателят на фамилията Цораев беше отново­истински човек на име Цора. Неговите потомци в третото поколение се преместиха от планинското село Джимара в равнината Какадур и създадоха две болки тук­shie имоти. Гибил Бржоевич и синовете му живеели в долната част: Джамболат, Темболат, Темир, Джеорги. На върха - Услико и децата му: Газибе, Агуба, Бесагур, Асламурза, Асланбек и Геор.

От синовете на Гибил Темболат бил най-известен. Той беше доста грамотен човек, посети много страни, включително Америка. Като глава на селото (khaeuy khitsau) той направи много добри дела: той получи властите да осигурят селото обработваема земя, сенокоси, паша за добитък.­изграждането на улици, строителството на пътища, мостове, мелници и др. Темболат е бил известен и обичан в цяла Осетия. Трудно е да се каже колко пъти е действал като арбитър при разрешаване на спорове между села, отделни фамилни имена и семейства. Без неговото участие не се състоя нито едно помирение на кръвните линии. Умира на дълбока старост във Владикавказ.

Сред първите членове на семейството, които станаха широко известни, беше Василий Цораев, учител в Тифлиската духовна семинария. Заедно с Аксо Колиев той беше първият от осетинците, завършил посочената семинария. Освен това Василий продължи обучението си в академията. През 1862 г. той превежда на осетински език „осетински буквар“ от архимандрит Йосиф „По­след светото Кръщение и Потвърждение "и„ Съборните послания на светите апостоли Яков, Петър, Йоан Богослов и Юда ". През 1864 г. Цораев, заедно с протойерей Колиев, свещеници Сухиев, Аладжиков, Жускаев, Цаликов ревизират превода на Евангелието, публикуван по-рано в Тифлис. През 1868 г. в Санкт Петербург под егидата на Академията на науките Шифнер публикува първите текстове на "осетинската народна поезия", записани от Д. Чонкадзе и В. Цораев.

Ще завършим разказа за Цораевите с разказа за Милихо Цимурзаевич (1910-1977). Той и баща му, един от основателите на село Фарн, добре­шо са известни на читателите от по-старото поколение. През 30-те години се ражда Милихо­Г-н Селе оглави комсомолската младежка бригада, която прослави­Чрез събиране на големи реколти за онези времена: 55 цнт царевица и 195 картофа на хектар. В състезанието за кореспонденция на младежки бри­влечуго от Северния Кавказ, а след това и целия СССР, неговата комсомолска колекция­tiv зае 1-во място.

Ярка, естествено надарена личност, Mylykho се отличаваше не само­до колхозните полета. Той беше стрелец на Ворошилов, инструктор в училище по конна езда, скочи с парашут, участва в първия­изкачване на бухал на млади съветски алпинисти до върха на Казбе­ка. Mylykho се отличаваше с упорита работа, организационни умения, незаинтересованост, жажда за научаване на нови неща, желание да помогне на хората във всяка ситуация, дори да рискува позицията си. Ще дам само един малко известен пример. Когато по нечия клевета беше репресиран бащата на бъдещия капитан на кораба с ядрен двигател "Ленин" Юрий Кучиев,­много приятели и роднини са изчезнали. Mylykho, въпреки опасността да влезе в "воденичните камъни" за помощ на "врагове на народа"­mogal към опозореното семейство. Неслучайно по-късно Юрий Кучиев отговори с трогателни думи на новината за смъртта на Малихо:­има урок по велик хуманизъм, непобедима гражданска смелост. " Смелостта на Mylykho помогна да се възстанови доброто име на Коста Хетагуров. Този епизод от неговия живот и културния живот на нашата република е практически неизвестен на никого, затова нека се спрем на него по-подробно.

В наши дни малко хора знаят, че благодарение на усилията на М. Цораев, богатото наследство на поета отново е станало собственост на хората. Факт е, че през 1938 г. по инициатива на група писатели от Северна Осетия, по споразумение­със северноосетинския регионален комитет на ВКП (б) и управителния съвет на Съюза­на СССР ръководството на страната класифицира Коста като „буржоазна нация­налисти ", чиято работа е„ пропита с религиозни настроения ". Въз основа на това е взето решение произведенията му да бъдат изтеглени от литературния фонд.

След публикуването на статията А. А. Жданов проведе преговори с­Председател на Министерския съвет на СБ АССР К. Д. Кулов. Кубади Дми­Триевич зае еднозначно определена позиция по този въпрос и подкрепи идеята за възстановяване на доброто име на поета. В резултат от името на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (6) беше създадена правителствена комисия, оглавявана от председателя на Съюза на писателите на СССР А. Фадеев, за да отпразнува 80-годишнината на Коста Хетагуров в родината на поета, в село Нар Се­лоялни към Осетия. М. Цораев също беше член на комисията.

По този начин М. Ц. Цораев направи своя принос за възстановяването на доброто име на народния поет на Осетия и популяризирането на творчеството му сред народите на СССР. И това е само едно добро дело на човек, оставил забележима следа в историята на своето семейство и нашата република.