Някой друг празник

Лийла наскоро навърши тринадесет години, завършваше седми клас и очакваше с нетърпение училищното парти, планирано да отпразнува края на учебната година. Това беше уникална пролет и най-радостните чувства обзеха душата на момичето. Градът беше заровен в зеленина, цъфтяха цветя и слънцето грееше ярко и пламенно. И така исках възможно най-скоро да стигна до дългоочаквания празник с концерт, сладка маса и, разбира се, дискотека. Лиля си купи елегантна рокля и красива фиби с перли. Мечтаеше да танцува и да се наслаждава на пролетта на собствения си живот. Но в навечерието на празника Лили падна и си счупи крака. Осъзнавайки, че няма да стигне до празника и няма да може да танцува, момичето се разплака и никой не можеше да я утеши. На ранения й крак беше наложена мазилка и Лиля беше принудена да остане вкъщи и да погледне през прозореца.

Дойде двадесет и пети май - последният учебен ден и празник. Лиля се събуди, осъзнавайки, че всичките й съученици днес ще празнуват началото на летните ваканции. Те ще пеят, танцуват, играят, ще ядат вкусна торта и ще се радват на живота. Елегантна рокля виси в килера, а кракът ме боли отчаяно. О, как искаш да танцуваш, но трябва да седиш неподвижно и да си тъжен. Сълзи се търкаляха по бузите ми.

Лиля заспа и сънуваше удивителен сън. Малко елфче полетя в отворения прозорец. Той имаше седефени крила, сребрист тоалет и красиво лице. В ръцете си той държеше вълшебна пръчка.
- Здравейте!

Момичето избърса сълзите си и отговори:
- Здравей!
- Тъжно?
- Да.

Лиля разказа на госта за нечий чужд празник, за счупен крак и досадата си.
- Всичко е ясно. Аз ще ти помогна. Но за това трябва да се успокоите, да се примирите със случилото се и да се радвате за съучениците си. Оставете ги да танцуват и да се забавляват. Нека се забавляват. Пожелайте им това. И тогава ще те взема със себе си и ще отидеш на празника на елфите и малките феи.
- И там също танцуват?
- И как! Те също летят там. Но можете да стигнете до там само с леко и мило сърце.
- Добре, вече няма да ми е мъчно, искам да отида на този празник! Но кракът ми е счупен.
- Това не е проблем за малките магьосници.

Гостът докосна болния крак с вълшебна пръчка и той спря да боли. Те свалиха гипса и Лили стана и започна да танцува.
- Мога ли да облека модната си рокля и перлена фиби?
- Сигурен!
Момичето се облече, елфът отново я докосна с вълшебна пръчка и Лиля стана малка като него, а седефени крила израснаха зад гърба й.

- Ние летим!

Излетяха през прозореца, издигнаха се високо над земята и скоро се озоваха на много красиво място. Играеше музика, утвърждаваща живота, всички елфи бяха много красиви и елегантни. Цъфнаха цветя, полетяха балони, беше подредена празнична трапеза. Владееше атмосфера на радост и щастие.
- Това е страната на малките магьосници - обясни на Лила нейният нов приятел. - Това е празник на добрите дела. Всеки елф живее, за да прави добро, да помага на хората в нужда и да променя този живот към по-добро. Така че, след като научих за вашата тъга, долетях на помощ. Малките магьосници, които са направили най-добрите дела, ще бъдат възнаградени.
- Аз също искам да стана такава магьосница.
- Това не е трудно. Всеки човек, който носи добро на света, се превръща в малък магьосник. Нека в душата ви живеят любов, мир, светлина и доброта!

Половин час по-късно започна церемонията по награждаването на магьосниците, извършили най-добрите дела. Лиля гледаше със затаен дъх и се вкореняваше за новия си приятел. И не напразно. Той зае второ почетно място и получи красив медал и грамота.
- Колко се радвам за теб, скъпи Дийн! Вие сте истински магьосник!

И празникът продължи. Музиката, утвърждаваща живота, звучеше силно и повдигна и без това отличното настроение. Оптимизмът изпълни душите.

Именно с това чувство на необяснима радост Лиля се събуди. Кракът все още беше в гипс, но изобщо не боли. Толкова любезен Дийн, наистина я докосна с вълшебна пръчка, помисли си момичето. Остава да отидем в болницата и да махнем гипса. Когато родителите й се върнаха от работа, Лиля им каза, че е здрава и поиска да я вземат на рентген.
- Лекарите казаха, че трябва да сте в гипс един месец - възрази мама.

Цялата вечер момичето убеждавало родителите си, че е здраво и накрая постигнало това, което й било обещано да я заведе утре в болницата.

Лекарят твърди, че е твърде рано да се махне гипсът и да се направи рентгеновата снимка, но Лиля толкова отчаяно го попита, че той неохотно се съгласи. Когато погледна рентгена, лекарят не можеше да повярва на очите си.
- Кракът е напълно здрав. Но това не може да бъде! Това е някаква грешка.
- Не, не е грешка! - каза щастливата Лиля.

Лекарят изпратил момичето за втори рентген, поканил колегата си да се консултира по този изключителен случай. Лекарите дълго време вдигаха ръце и не можеха да обяснят какво се е случило.

Лиля, напълно здрава и щастлива, се завърна у дома. Изненаданите родители не можаха да се възстановят от радост.

Момичето се затвори в стаята си, седна до прозореца и гледайки към вечерното небе си помисли с благодарност за малките магьосници, които вършат велики чудеса. Това беше най-щастливият ден в живота й.

Започнаха летните ваканции и Лиля, вместо да седи вкъщи с гипс, се разхождаше по улицата с връстниците си и тичаше, скачаше и играеше най-различни игри с особена радост. Все още имаше много удивителни празници в живота на момичето, но такъв магически празник на добрите дела вече не се състоя. Лиля го помнеше до края на живота си и най-важното е, че е научила урок от него, да не пропусне възможността да направи добро дело и да сподели топлина със съседа си. И също така в душата й сега живееше вярата, че ако се случи беда, тогава милият, любезен Дийн определено ще й се притече на помощ. Това направи живота на момичето по-добър и по-светъл.