Приказка Мадам Blizzard - Братя Грим

Изтеглете или слушайте:

Една вдовица имаше дъщеря, тя също имаше доведена дъщеря. Доведената дъщеря е старателна, красива, а дъщерята не е добре изглеждаща и ужасна мързелива жена. Вдовицата много обичаше дъщеря си и й прости всичко и принуди доведената си дъщеря да работи много и да се храни много зле.

Всяка сутрин доведената дъщеря трябваше да седи до кладенеца и да върти преждата. И толкова много й трябваше да се скрие, че на пръстите й често се появяваше дори кръв.

Веднъж тя седеше така, въртеше се и цапаше вретено с кръв. Момичето се наведе до кладенеца, за да измие вретеното, и изведнъж вретеното се изплъзна от ръцете й и падна в кладенеца.

Доведената дъщеря извика и изтича вкъщи при мащехата си, за да разкаже за неприятностите си.

- Изпуснал си го, извадил го - ядоса се мащехата. - Да, вижте, не се връщайте без вретено.

Момичето се върна при кладенеца и от мъка взе и се хвърли във водата. Хвърлих се във водата и веднага загубих съзнание.

И когато се събуди, видя, че лежи на зелена поляна, слънцето грее от небето, а на моравата растат цветя.

Едно момиче мина през поляната, гледайки: на тревата имаше фурна и във фурната се печеше хляб. Хлябовете й извикаха:

- О, извади ни от фурната, момиче, бързо:

О, извадете го бързо! Вече сме изпечени! В противен случай скоро ще изгорим напълно!

Момичето взе лопата и извади хляба от фурната. После отиде по-нататък и стигна до ябълковото дърво. А на ябълковото дърво имаше много зрели ябълки. Ябълковото дърво й извика:

- Ах разклати ме момиче разтърси ме! Ябълките са узрели дълго време!

Момичето започна да разклаща дървото. Ябълките валяха по земята. И дотогава тя разклащаше ябълковото дърво, докато на него не остана нито една ябълка.

Момичето сложи ябълките на куп и продължи. И накрая тя дойде в хижата. Възрастна жена погледна през прозореца на хижата. От устата й стърчаха огромни бели зъби. Момичето видяло старата жена, изплашило се и искало да избяга, но възрастната жена й извикала:

- От какво се страхуваш, скъпа? По-добре остани с мен. Ще работите добре и ще се оправите. Ти просто ми оправяш по-добро легло и разбиваш по-силно пера и възглавници, така че перата да летят във всички посоки. Когато пера полетят от пера ми, вали сняг на земята. Знаеш ли кой съм аз? Аз съм самата господарка Blizzard.

- Ами - каза момичето, - Съгласен съм да вляза във вашата услуга.

Така тя остана да работи със старата жена. Тя беше добро момиче, образцова и правеше всичко, което старата жена й поръча.

Тя разпуши перото и възглавниците толкова силно, че перата, като снежни люспи, полетяха във всички посоки.

Момичето живееше добре в Blizzard. Blizzard никога не я е карал, но винаги я е хранил сърдечно и вкусно.

И все пак, момичето скоро започна да липсва. Отначало тя самата не можеше да разбере защо й е скучно, защото живее тук хиляда пъти по-добре, отколкото у дома, а след това осъзна, че липсва в дома си. Колкото и лошо да беше, тя беше много свикнала с него.

Веднъж момичето казва на възрастната жена:

- Бях много носталгичен. Колкото и да е добре с теб, все още не мога да остана тук повече. Много искам да видя близките си.

Blizzard я изслуша и каза:

- Харесва ми, че не забравяш близките си. Ти ми свърши добра работа. За това аз самият ще ви покажа пътя към дома.

Тя хвана момичето за ръка и я заведе до голяма порта. Портите се отвориха и когато момичето мина под тях, върху нея падна злато. И така тя излезе от портата, цялата поръсена със злато.

- Това е вашата награда за вашите усилия ", каза Снежната буря и й даде вретено, същото, което падна в кладенеца.

Тогава портата се затвори и момичето отново се озова на върха, на земята. Скоро тя дойде в дома на мащехата си. Тя влезе в къщата и петелът, седнал на кладенеца, започна да пее:

- Ку-ка-ре-ку, момичето е дошло! Донесох много злато в къщата!

Мащехата и дъщерята видяха, че доведената дъщеря донесе много злато със себе си, и я поздравиха нежно. Дори не се скараха за дълго отсъствие.

Момичето им разказа за всичко, което й се е случило, а мащехата искала и дъщеря й да забогатее, за да донесе и тя много къщи в къщата.

Тя засади дъщеря си да се върти край кладенеца. Мързеливата дъщеря седна до кладенеца, но не се завъртя. Тя просто надраска пръста си с бодли, докато окървави, намаза вретеното с кръв, хвърли го в кладенеца и скочи във водата след него.

И тогава тя се озова на същата зелена поляна, където растяха красиви цветя. Тя тръгна по пътеката и скоро стигна до печката. където се печеха хлябовете.

- Ах - извикаха й питките, - извади ни от фурната! Извадете го бързо! Вече сме спечени! Скоро ще изгорим!

- Без значение как е! - отговори мързеливата жена. - Ще се изцапам заради теб - и продължих.

Тогава тя дойде при ябълковото дърво, ябълковото дърво й извика:

- Ах, разтърси ме момиче, разтърси ме! Ябълките са узрели дълго време!

- Как, как - отговори тя, - просто вижте. ако започна да те разклащам, някоя ябълка ще падне върху главата ми и ще удари бум!

Накрая мързеливата жена се приближи до къщата на г-жа Blizzard. Тя изобщо не се страхуваше от Blizzard. В крайна сметка сестра й й разказа за големите зъби на Снежната буря и че изобщо не беше страшна.

Така мързеливата жена отиде в Blizzard да работи.

Първият ден тя все още се опитваше да преодолее мързела си, подчиняваше се на г-жа Blizzard, размахваше леглото и възглавниците си, така че перата летяха във всички посоки.

И на втория и на третия ден мързелът започна да я преодолява. На сутринта тя с неохота стана от леглото, леглото на любовницата й беше лошо оправено, а перото и възглавниците напълно спряха да бият.

Blizzard уморен от задържането на такъв слуга, затова тя й казва:

- Върнете се в дома си!

Тук мързеливата жена беше във възторг.

"Е, - мисли той, - сега златото ще падне върху мен".

Снежната буря я отведе до голямата порта. Портата се отвори. Но когато от тях излезе мързелива жена, върху нея не падна злато, а казан с катран се преобърна.

- Ето награда за вашата работа - каза Снежната буря и затръшна портата.

Мързеливата жена се прибра и петелът, седнал на кладенеца, я видя и извика:

- Всички в селото ще се смеят: Влиза момиче, изцяло в смола!

И тази смола я залепи толкова плътно, че остана на кожата й за цял живот.