Info-Farm.RU

Фармацевтика, медицина, биология

Брада в исляма

Отношение към повторно израстване на брада (На арабски: إعفاء اللحية) и бръсненето сред многобройните ислямски движения е противоречиво. Някои смятат, че бръсненето на брада е грях (fisk) и отглеждането на задължително (wajib) действие. Други смятат, че отглеждането на брада е желателно и бръсненето е осъдено, но не и забранено действие.

Отглеждане на брада

Ранен ислям

Пророкът Мохамед, както всички мъже по това време, имаше гъста брада. Той призова мюсюлманите да отглеждат брада и да не я бръснат: „Бъдете различни от политеистите - пуснете си брадите и подрежете мустаците си“, „Подрежете мустаците си и пуснете брада и не изглеждайте като поклонници на огъня“.

В колекцията от хадиси на Имам ал-Бухари се съобщава, че по време на предпоследното си и последно поклонение пророк Мохамед е позволил на хората да му вземат подстриганата коса. Косата, получена по този начин от главата и брадата на Пророка, се запазва и след това се разпространява във всички части на ислямския свят. Мюсюлманите държали косите си в бутилки и увити в зелен плат.

Средна възраст

Юристът от Захирите Ибн Хазм, Малики ал-Хатаб, Ханбал ал-Сафарин, Ханафи Ибн Абидин писаха за забраната за бръснене на брада.

Мнението на по-голямата част от улемата за забраната за бръснене на брадата беше опровергано от някои представители на шафийския мазхаб, които говореха за нежелателността (макрух) на това, но не го считаха за харам. Така говориха ар-Рафии, ан-Навауи, Закария ал-Ансари и ал-Хатиб ал-Шарбини. Въпреки това, шафиите ал-Заркаши, ал-Халими, ал-Кафал ал-Шаши и ал-Азраел смятат забраната за бръснене на брадата за по-правилна.

Съвременност

Съвременните салафитски богослови (Ибн Баз, ал-Усаймин, ал-Албани и др.) Вярват, че брадата отличава мъжете от жените и от невярващите (кафир), те не пускат бради. Бръсненето се счита за забранено (харам) и греховно действие. Същото отношение към бръсненето на брадата и при шиитските аятоли Али Систани и Мохамед Ширази. През 2012 г. аятолах Али Хаменей по иранската национална телевизия нарече късата брада на краля Моромед VI от Мароко, по-скоро като леко небръснат, „срам“ и „плюе в лицето на Пророка“. На свой ред царят го нарече „глупост“.

Близкия Изток

В някои страни от Близкия изток (например в Ливан) собствениците на бради, дори и да ги отглеждат по религиозни причини, могат да се сблъскат с подозрително отношение към себе си от страна на полицията.

Според някои съобщения във връзка с военните действия в Сирия и Ирак, където кюрдите воюват срещу бойците на Ислямска държава, кюрдите в югоизточна Турция започнаха масово да бръснат брадите си, за да се различават от брадати членове и бизнесмени. Въпреки факта, че носенето на брада е не само особена черта на бизнеса, има случаи, когато членове на Кюрдската работническа партия екзекутират хора заради брада. В Турция отглеждането на брада се счита за сунна и се препоръчва за възрастни мъже. Но съгласно турския правен кодекс на държавен служител е забранено да носи брада.

По време на управлението на Хосни Мубарак в Египет брадата се разглежда като символ на ислямистки сили, противопоставени на президента, макар че не само мюсюлманите, но и християнските копти (например патриарх Теодор II) имат бради. Мюсюлманското братство имаше добре поддържани бради, а салафитите израснаха значителни косми по лицето и си обръснаха мустаците. Някои от тях боядисаха брадите си с къна от кестеняво до ярко оранжево. Всички държавни служители са длъжни да си бръснат брадите, но след падането на режима на Мубарак носенето на бради отново е на мода.

Афганистан под управлението на талибаните

В провинция Баджаур, контролирана от талибаните пакистанска племенна зона, бръснарниците пуснаха предупреждения на вратите на бръснарните магазини, че бръсненето на брада е срещу исляма и че нарушителите на забраната ще бъдат убити. Няколко бръснарници бяха бомбардирани, след като отказаха да се съобразят със забраните. Същите предупреждения бяха отправени от бръснаря от Вазиристан.

средна Азия

Официалната позиция на Духовната дирекция на мюсюлманите в Казахстан е, че отглеждането на брада е сунат (т.е. не е задължително) и само уахабитите говорят за греховността на бръсненето. Във въпроса за незадължителността на отглеждането на брада казахстанското духовенство разчита на египетската улема от 20-ти век Мохамед Абу Захра (1898-1974) и Махмуд Шалтут (1893-1963) и на постановлението на египетската служба на Фатвас. И според ръководителя на „Център за религиозни изследвания“ Танжарик Турганкулов на уебсайта на Астана джамия на име Джилман, днешните млади мюсюлмани в Казахстан пускат брада, за да внесат объркване в мюсюлманското общество.

В Узбекистан, чието основно население е мюсюлманин, няма официални закони, забраняващи носенето на бради, но брадатите предизвикват подозрение сред другите и полицейските служители. Дори имамите на джамии са принудени да си бръснат брадите, за да не бъдат включени в списъка на „брадатите“ на Националната служба за сигурност на Узбекистан. Според Феликс Кролики, директор на новинарската служба „Форум 18“, „узбекските власти се борят не само с ислямските радикали, но и просто с вярващи мюсюлмани“.

Неофициалната забрана за бради произтича от борбата срещу екстремистките движения, започнала след бруталното, ефектно убийство на високопоставен служител на реда в Наманган, Ферганската долина през 1997 г. Тогава наличието на брада или снимка с брада в паспорта на човек може да стане причина за арест и наказателно преследване.

За да може брадат мъж да получи паспорт в Узбекистан, той се нуждае от удостоверение от регионалната администрация на духовенството, че „не е член на екстремистка организация“. Но малко хора успяват да постигнат такова разрешение.

Според мюфтийството на Тюменска област Илдар Загашин, носенето на брада не е традиция на татарския народ; за да носиш брада, човек трябва да спечели това право. Можете да пуснете малка брада след брака, на 30-35 години, и едва след като навършите 60 години, можете да пуснете гъста дълга брада и да "бъдете като Дядо Коледа".

Съкращаване на брадата

Повечето богослови позволиха брадата да бъде съкратена, ако беше по-дълга от свит юмрук. Само някои шафии (ал-Навауи и други), въз основа на общи аргументи относно „отпуска“ на брадата, вярваха, че тя не трябва да се реже. Допустимостта на съкращаване на брадата е посочена от действията на сътрудниците на Мохамед Ибн Умар и Абу Хурайра, както и от думите на много улеми от миналото (Хасан ал Басри, Ибн Абд ал Бар, Ибн Таймийя, Ибн Абидин ).

Оцветяване на брадата

Обикновено мюсюлманите боядисват (хидаб) бради с къна. Според Имам ал-Навауи е по-добре мъжете и жените да боядисват сивата си коса в червено или жълто. Що се отнася до пророка Мохамед, има съобщения, че той е боядисал брадата и косата на главата си в жълто. Той също така каза: "Наистина, по-добре, отколкото можете да рисувате сива коса, е къна и басма".

Оцветяването на брадата в черно, според някои богослови, е забранено. Изключение от това е боядисването на брада и коса в черно по време на джихад за сплашване на врага.

Инциденти с боядисване на брада

Мустаци скъсяване

Сред ислямските богослови има разногласия относно начина на скъсяване на мустаците. Шафиите и имам Малик ибн Анас вярвали, че съкращаването трябва да се ограничи само до премахването на онова, което се простира отвъд ръба на устната. Ахмад ибн Ханбал каза, че няма нищо лошо нито да скъсиш мустака, нито да го обръснеш. Ранните ханафити (ат-Тахави и др.), Под съкращаване означава пълно изкореняване (isti'sal), а по-късно казва, че мустаците трябва просто да се съкратят, но да не се обръснат напълно.

Имам Малик нарече пълното бръснене на мустаците нововъведение, а един от последователите на неговия мазхаб Ибн Фархун дори забрани вземането на показанията на свидетели от този, който напълно си обръсна мустаците.

Що се отнася до спътниците на Мохамед, някои от тях съкратиха мустаците си (Абу Умам ал-Бахили, Микдам ибн Мадикариб, Утба ибн Ауф, Хаджадж ибн Амир, Абдула ибн Бишр и други), а някои от тях напълно се обръснаха (Абу Саид ал-Худри, Джабир Ибн Абдула Ибн Умар, Абу Усаид ал-Ансари, Салама ибн ал-Акуа, Абу Рафи и др.).