3.3. Операции с борсови деривати. 3.3.1. Фючърсни валутни договори

Борсовите фючърсни операции с валута включват опции­onny и фючърсни договори. В момента обаче торът­Търговските банки също участват в опционни договори. Търговията с опции на дребно е особено широко разпространена в Швейцария.

Същността на фючърсните сделки е подобна на форуърдните сделки.­ками. Сделките с фючърси също се извършват с доставка на валута за период от повече от 3 дни от датата на сделката, като в същото време цената за изпълнение на договора в бъдеще се определя в деня на сделката.

При наличието на подобни точки обаче има и значителни­разлики между фючърсни и форуърдни сделки. Първо, фючърсните сделки се извършват предимно на борсовия пазар, докато форуърдните сделки се извършват на междубанковия пазар. Това води до факта, че времето за изпълнение на фючърсните договори е обвързано с опцията­конкретни дати (например 3-та сряда на всеки трети месец от годината) и стандартизирани по отношение на срокове, обеми и условия за­ставки. При форуърдните договори срокът и обемът на сделката се определят по взаимно съгласие на страните.

На второ място, фючърсните транзакции се извършват с ограничен­широка гама от валути като щатски долар, немска марка, фран­zuz franc, японска йена, лира стерлинги и някои други­гих. Когато се формира форуърден договор, обхватът на валутите­много по-широк.

Трето, фючърсният пазар е достъпен и за двете големи инвестиции­както за индивидуални, така и за малки институционални инвеститори. Малките фирми имат ограничен достъп до форуърдни пазари. Това се дължи на факта, че минималната сума за­на форуърдния договор в повечето случаи е 500 000 $.

Четвърто, 95% от фючърсните транзакции завършват със сключване на офсетна (обратна) транзакция, докато реалната доставка на валута не се извършва и участниците в тази операция­получават само разликата между първоначалната цена за­сключването на договора и цената, съществуваща в деня на обратната сделка. С форуърди се завършват до 95% от всички транзакции­са доставката на валута по договор.

Пето, стандартизацията на договорите означава, че фючърсите­Форвардните транзакции могат да се извършват на по-ниска цена от индивидуално договорените форуърдни транзакции между клиента и банката. Имена­но следователно форуърдните транзакции обикновено са по-скъпи, т.е. те се съпротивляват­се управляват от голям спред купува-продава. Това може, когато­водят до високи разходи за клиента в случай на предсрочно затваряне на позиции.

Фючърсите също имат редица значителни недостатъци в сравнение с­нения с напред. Така че, ако стандартната форма на фючърсен договор не е равна на сумата, която трябва да бъде хеджирана, тогава разликата трябва да бъде или не затворена, или хеджирана на форуърд пазара. И освен това, ако желаният пери­Ако хеджирането не съвпада с периода на обращение на фючърсите, тогава фючърсният оператор носи основния риск, тъй като форуърдните курсове за двете дати могат да се променят по различен начин.

Графично разликата между фючърсните операции и коефициентите­отделение може да бъде представено по следния начин (фиг. 3.1 и 3.2).

Фигура: 3.1. Схема за сключване на форуърден договор

Фигура: 3.2. Схема за сключване на фючърсен договор

При фючърсна сделка партньорът на клиента е чист­търговската камара на съответната фючърсна борса. Сами фючърси­фондовите борси се различават по размера на сделките с тях­пътища и правила на транзакциите. Основните борси, на които се търгуват фючърсни договори, са­Xia Chicago Mercantile Exchange (CME), Philadelphia Board of Trade (PBOT), Singapore International Monetary Exchange (Singapore In) ­ международен паричен обмен - IMEX). В Европа най-много­добре познатите фючърсни борси са: европейски опции­Европейска борса за опции (OE), Лондонска международна борса за финансови фючърси (Lon ­ Дон Международна борса за финансово бъдеще - LIFFE), вратар­Швейцарска борса за опции и финансови фючърси (SOFFEX) и др.

По този начин фючърсите за обмен на валута представляват a­борба със стандартизирани борсови договори. Банките и брокерите не са страни по транзакции, те са просто игра­играят ролята на посредници между клиенти и клиринговата къща на борсата. Клиентът трябва да депозира в клиринговата къща на ИП­търговски марж. Размерът на маржа се определя от клиринговия под­че въз основа на наблюдаваните дневни колебания на актива, които­ry е в основата на договора за миналото. Clearingo­Първата камера също определя минимален под за маржа. Това означава, че сумата в маржин сметката на клиента не трябва да пада под това ниво. Често по-ниска урина­размерът на маржа е 75% от размера на първоначалния марж.

Клиринговата къща преоценява договорите всеки ден в съответствие с текущите пазарни цени. Ако има загуба по договора, тогава се поставят изисквания за извършване на допълнителна­обезпечение, така че маржът да не е по-малък от необходимия размер (минимално ниво на марж). Ако на маржин сметката­ако инвеститорът натрупа сума, която е повече от долното ниво на марж, тогава той може да се възползва от този излишък, като го изтегли от сметката.

За всеки вид договор борсата определя лимит за отклонението на фючърсната цена на текущия ден от котираната цена от предходния ден. Ако фючърсната цена излезе от посоченото предварително­случаи, тогава борсата спира да търгува по договора, което играе болка­важна роля по отношение на намаляването на риска от големи загуби и предварително­отвращение към фалит. Тази ситуация продължава, докато фючърсната цена не навлезе в лимитния интервал. За огър­За да се намали спекулативната активност, борсата също така определя определена граница на позицията, т.е. ограничава броя на договорите, които един инвеститор може да държи отворени, и разбивката по времето на тяхното изчисляване.

Правилата за борсова търговия се различават значително­нови борси. Механизмът за изпълнение на фючърсни сделки обаче е еднакъв навсякъде.