Български речник

Българският е езикът на Народна република България (Българска република България). Освен самите българи, българският език се говори и сред ромите и турците, живеещи в България. В същото време много думи в съвременния български език са заимствани от турската реч.

Българският език е базиран на кирилица. За разлика от руския език, той не съдържа букви: e, s, e. Освен това българският език съдържа членове (определени и неопределени). Друга характеристика, която опростява изследването, е отсъствието на падежи при съществителни, поради което речникът на българските думи се различава от руския речник, който традиционно посочва края на думата, когато се намалява по случай.

На българския език има много „фалшиви приятели на преводача“, вероятно поради близостта му с руския език. Например планина (bg) - гора (ru), корем (bg) - живот (ru), вдясно (bg) - прав (bg). Езикът е подобен на църковнославянския. Например в българския език са запазени и формите от минало време, използвани в църковнославянския език (аорист). Или значенията на думите: православен човек е човек с „пряка“ правилна вяра („право“ на български означава направо). Освен това е подобно и в присъствието на семантичния глагол az sm (bg) - az am (църковнославянски). За изучаващите български език речникът е най-лесният и надежден начин да запомнят подобни изключения и да избегнат грешки при разговор и писане.

Българо-руският онлайн речник определено поставя ударение върху резултата от превода на дума. Много думи имат правопис, подобен на руския, но различно произношение, което може, когато се използва, да промени както значението на думата, така и контекста на фразата. Пример е думата "столица", която в руски език има ударение на втората сричка, а в българския - на първата.

Българският жаргон е много интересен и самодостатъчен. Тъй като такива елементи на речта са териториално уникални, за всяко населено място те имат различия и особености, речникът на българския руски език няма да ги показва или да ги показва като близки по значение или най-често срещаното значение.

В българския език има няколко минали времена: сегашно време на глагола (сегашно време), аорист (миналът не е завършен навреме), несъвършен (миниалът не е завършен във времето), перфектът (на minal е недефиниран във времето), pluperfect (minal е предварително за времето). Подобен феномен съществува в обичайния английски, следователно за тези, които знаят английски, ще бъде лесно да разберат как времето може да е минало перфектно или предишно.