Марина Цветаева

На деветнадесет години Цветаева е омъжена за Сергей Ефрон. Скоро двойката има дъщеря Ариадна (у дома - Аля).

Няколко години по-късно Цветаева започва провокативна романтика с преводачката София Парнок (Цветаева пише за нея, „Сонечка ми беше дадена за подкрепа“). Парнок е посветен на цикъла на стиховете на Цветаев „Приятелка“. След две години обаче връзката приключи и Цветаева се върна при съпруга си. Марина Ивановна обясни своя „експеримент“ по следния начин, като изложи един вид бисексуален манифест: „Да обичаш само жени (жена) или само мъже (мъж) - какъв ужас! Но само жени (мъж) или само мъже (жена), очевидно като изключим необичайни роднини - каква скука! ".

В този труден момент Цветаева продължава да пише поезия (прословутото „Вече нямам нужда от теб ...“ се отнася именно за този период). През 1922 г. Цветаева емигрира в чужбина. Там, в Прага, я чака съпругът й, сега бивш бял офицер Сергей Ефрон. През 1925 г. двойката има син Джордж, след което семейството се премества в Париж. Така започва биографията на Марина Цветаева - емигрант.

В емиграцията Цветаева пише много, поддържа кореспонденция с Борис Пастернак, който стимулира Марина Ивановна да бъде креативна. Стиховете на Цветаева не са популярни сред емигрантите, но прозата на Цветаева е много популярна („емиграцията ме направи прозаик“, отбелязва Цветаева с горчивина в дневника си).

Непопулярността на поезията, чужда среда, материални затруднения (Цветаева и дъщеря й понякога буквално гладуват, тъй като Сергей Ефрон е тежко болен и не може да работи, а хонорарите на Цветаева са оскъдни) постепенно въвеждат поета в тежка депресия. Следователно през 1939 г. семейство Цветаева се завръща в СССР - където почти веднага е арестуван първо Сергей Ефрон, а след това Ариадна (Ефрон е прострелян през 1941 г., а Ариадна Сергеевна е реабилитирана само 15 години по-късно).

С началото на Великата отечествена война Марина Цветаева и синът й са евакуирани. В град Чистопол обаче, където са били заселени евакуираните писатели, Цветаева не е допусната. Марина Ивановна и синът й се установяват в Елабуга.

Има непотвърдена история, че Пастернак, който е придружавал Цветаева в емиграция, й е дал въже (за да завърже куфар) и се е пошегувал - поне да се обеси на това въже, всичко ще оцелее. Според легендата именно на това въже Цветаева се е обесила.


Абонирайте се за бюлетина!

Искате да получавате бюлетини веднъж седмично рецензии на книжните новости и препоръки какво да прочетете? След това се абонирайте за нашия безплатен бюлетин.

След попълване внимателно следвайте инструкциите, за да активирате абонамента си. ГАРАНТИРАМЕ, че няма да получавате никакъв спам с този пощенски списък и винаги можете да се отпишете, ако решите, че не искате да получавате нашите имейли.