Билет номер 1 Федерален закон за аварийните служби и статута на спасителите


  1. Федерален закон "За спешните служби и статута на спасителите". Това, което определя, регулира, задава.

Този федерален закон:

определя общите организационни, правни и икономически основи за създаване и функциониране на аварийно-спасителни служби, аварийно-спасителни екипи на територията на Руската федерация, регулира отношенията в тази област между държавните органи, органите на местното самоуправление, както и предприятия, институции, организации, селски (фермерски) ферми, други юридически лица, независимо от техните организационни и правни форми и форми на собственост (наричани по-долу организации), обществени сдружения, длъжностни лица и граждани на Руската федерация;


3. Задачи и обхват на първа помощ.
Първа помощ (първа помощ) е набор от спешни прости мерки, насочени към спасяване на живота на човек и предотвратяване на усложнения при инциденти или внезапно заболяване, извършвани на място от самия пострадал (самопомощ) или друго лице наблизо (взаимопомощ).

Първата помощ е съществена част от лечението на наранявания и различни остри заболявания. Неговото значение се крие във факта, че той допринася за най-бързото връщане на хората към живота и работата.

Основната задача на първата помощ е да запази живота на жертвата и да предотврати възможни усложнения, водещи до влошаване на здравето му. Извършва се от засегнатото лице (самопомощ) или от друго лице (самопомощ).


4. Концепции на горивния процес.

Изгарянето е трудно, бързо­продължаваща химическа трансформация, придружена от отделяне на голямо количество топлина и обикновено светлина­чени. Основата на горенето е екзотермичен окислител­но-редукционна реакция (комплекс от реакции) ve­вещества с окислител. За да се получи горене, не го правете­необходими са определени условия: наличие на гориво­вещество, окислител (най-често кислород) и източник на запалване. Горимото вещество и окислителят трябва да се нагреят до определена температура от източник на топлина: източник на запалване, пламък, искра, на­горещо тяло и т.н. При постоянен процес на­ренийът е постоянен източник на запалване­при изгаряне, т.е. областта, в която протича реакцията, се отделят топлина и светлина. С промяна в концентрацията на кислород във въздуха, интензивността на­рений. Изгарянето на повечето вещества спира, когато съдържанието на кислород във въздуха е по-малко от 16%. Да се­количеството топлина, отделено при пълно изгаряне на ве­от вещества на единица маса (kg, g) или обем (m 3) на веществото се нарича специфична топлина на горене. Изчислява се по формули или се намира в справочниците.


При нагряване всички течни горими вещества и повечето твърди вещества, изпарявайки се или разлагайки се, стават­растат в газообразни газове, които образуват запалими смеси с кислород или други окислители. За да започне изгарянето на газово-въздушната смес, не е необходимо наличието на външен източник на запалване;­но температурата се повишава до определена граница.

Най-ниската температура, при която е горивото­вещество в присъствието на атмосферен кислород е способно­пламък се нарича температура на самозапалване. Нарича се най-ниската температура, при която веществото започва да гори постоянно под въздействието на открит огнен източник точка на възпламеняване. Ако не се получи стабилно изгаряне, но се наблюдава само краткотрайна светкавица, тогава най-малката­нарича се температурата на вещество, при което възниква подобно явление точка на възпламеняване. Температура­запалимите огнища винаги са няколко грама­dus под точката на възпламеняване.

Опасността от пожар на горими вещества е присъща­температурата на светкавицата. При никаква температура­същата точка на възпламеняване, течността няма да се възпламени, тъй като концентрацията на парите над повърхността й е малка.

По-голямата част от топлината по време на горенето идва от отоплението­околната среда, строителните конструкции и самите изгарящи вещества. Топлината се пренася в околната среда чрез топлопроводимост, конвекция и радиация. Под топлопроводимост разбирам преноса на топлина­свободна енергия при директен контакт на вещества, материали и структури.

Конвекция - пренос на топлинна енергия чрез­Заместване или смесване на течни или газови частици. Конвективните потоци при големи пожари достигат високи скорости, което води до преминаване към знака­големи разстояния от изгаряне на утайки и искри. Това явление ускорява разпространението на огъня посредством­образуване на нови огнища на горене преди основния фронт на огъня. На пожари на дървени дворове и горими сгради на­разпространението на искри и сажди на разстояние от­повече от 800 m.


Топлинна радиация - пренос на топлинна енергия под формата на електромагнитни вълни. Интензивността на топлинното излъчване по време на изгаряне на пилоти с максимална скорост на горене достига 84. 168 J// (cm 2 min) [20. 40 cal/(cm 2 min)] на разстояние до 10 m от фронта на пламъка и най-високата интензивност на топлинното излъчване по време на горенето на пожарен товар в­стари къщи от факела на пламъка, хвърлен от прозорците­отвори, 25. 29 J/(cm 2 min) [6. 7 кал/(cm 2 min)], което е напълно достатъчно за запалване на de­карирани конструкции на съседни сгради и съоръжения.

Скорост на разпространение на горенето на повърхността на горимия материал, в допълнение към тези фактори, зависи и тяхното агрегационно състояние, термофизични свойства, плътност на разпределение в пространството и­елементи от пожарен товар (мебели, конструкции, различни складирани материали и др.).

5. Психологическа характеристика на професионалните действия на спасителя.

Професионалната дейност на спасителите е един от най-важните и хуманни видове човешка дейност.­ти. Основната цел на спасителя на изпълнението­техните професионални задължения­tei е спасението на хората и майката­ценности, както и премахване на извънредни ситуации на мирни и военни­време. Основният вид на тяхната професионална дейност е извършването на аварийно-спасителни операции (ASR).

За да установите тези изисквания, помислете за някои морални пси­психологически особености на професията­местни дейности на спасителите. Ежедневието на техния персонал обикновено включва различни видове дейности, обслужване­поддръжка на технически средства и спасителни инструменти, извършване на домакинска работа, охрана­ной и вътрешно обслужване, спортни и културни събития. През цялото това време спасителите постоянно намират­един пред друг, общувайте, сови­локално решаване на официални задачи, когато­приемайте храна, почивка и т.н. Това създава специална атмосфера от живота на спасителното звено, където всичко е достатъчно добро.­познават техните интереси, навици и­връзки помежду си. Както положителни, така и отрицателни аспекти на поведението на конкретно лице, проявени от него по време на изпълнение на работа за отстраняване на извънредна ситуация или в процеса на боен тренировъчен­всички бързо стават известни­mu персонал. На алармен сигнал, който е началото на етапа на бойната професионална дейност на спасителя­касиери, личният състав, облечен в бойно облекло и екипировка, според бойния екипаж те отварят портите на гаражи,­zit спасителен инструмент, шофьорите стартират двигателите на автомобила­гуми и всички заемат място в колата­лях. За прилагане на всички тези мерки­приемането по стандарти е възложено на­много кратко време.


Алармата винаги е внезапна. Хваща спасители по време на тренировка­ност, почивка, хранене и др. Тази изненада, липсата на време, несигурността на предстоящата ситуация­ция (поради липса на достатъчно информация­формации за извънредна ситуация) предизвикват емоционален стрес сред спасителите, който бързо се увеличава. По време на­кратко време може драстично да промени вида на техните дейности, които, разбира се, от­влияе върху емоционалното състояние и физическата активност на спасителите. Речта става резки, движението е бързо и често донякъде хаотично­ним. В същото време те далеч не винаги са успешни.­Необходимо е незабавно да преминете от един вид дейност към друг: за известно време тези видове изглежда се припокриват, възниква тяхното "сблъсък".

По пътя към аварийната зона на спасяването­тела, ако е необходимо, локализират и гасят пожари по маршрутите­ния, демонтирайте отломки по пътищата, около­фериботи за руда.

При пристигане в аварийната зона има моменти­Управление на бедствия (аварии или катастрофи)­rofs) и бойно разполагане. Освен това личният състав изпълнява функциите си в съответствие с бойния екипаж и заповеди не­посредствени шефове. На този етап спасителите са изложени на­много стресови натоварвания­действие. Основните са:

заплаха за живота и здравето, която може да бъде причинена от срива на const­рукция на сгради и съоръжения, експлозии, пламъчни емисии, радиация и чи­физическо въздействие, възможност за токов удар и др .;

необходимостта от бързо вземане на решения в постоянно променяща се опасна среда и висока отговорност­отговорност за тяхната коректност. Това е obus­уловени от задачата в най-кратки срокове за спасяване на хора и материални ценности­ty, както и осъзнаване на­правим грешки, които могат да доведат до неоправдани човешки загуби;

екстремна физическа активност, причинена от продължително изпълнение на труда­дългосрочна работа без подходяща почивка, работа в индивидуални фондове­щитове, пълни с дим, високи или ниски­температури на въздуха, неблагоприятни­ярък шум и светъл фон и др .;


емоционален стрес поради­изненадан от гледката на мъртвите и­техните хора и животни, разрушаване на сгради и съоръжения, пожари и др.

Изброените стрес ефекти­vii може да се възприема по различен начин от всеки спасител, но по своему­Те са склонни да причиняват временен стрес у тях. аз ще­чи в своята същност колектив, около­професионалната дейност на спасителите включва предоставяне на взаимопомощ­зелева супа, взаимозаменяемост, умение навреме­аз да помогна. В зависимост от естеството на аварийната ситуация, почти всеки спасител трябва да извърши всичко­възможни видове работа за отстраняването му. Следователно всеки опит за скриване­Ся зад гърба на другарите тук не е лесно­умира незабелязано. Това значително приключи­увеличава отговорността на човек към екипа за резултатите от работата му.

След отстраняването на аварията започва етап, обхващащ периода от края­ликвидация, докато спасяването не е готово­необходимото звено за преодоляване на новата аварийна ситуация. Включва олово­поддръжка на оборудването, аварийно спасяване­инструменти, оборудване и лични предпазни средства, както и­същия анализ на действията на спасителите върху­става спешно. След това отново започва етапът на учебно-бойни дейности.

Аритмиите са характерни и за професионалната дейност на спасителите.­процесът на тяхното обслужване и неравен­размерност на трудоемкостта. Това е­се изяснява от случайното възникване на извънредни ситуации, разнообразието от техните видове, мащаб­ми последици. Наименовани функции­те също повишават емоционалността­напрежение, допринасят за натрупването му­ния. Спасителят трябва да е в­постоянна бойна готовност, той няма възможност да планира своя лидер­ност. В края на краищата той не може да знае дали даден спешен случай ще се случи в определен период от време, какъв е неговият характер и мащаб.

Значителен неблагоприятен факт­периодичното нарушение също е торус­повишаване на нормалното сън-будност­безпокойство, произтичащо от задължението­ми и по време на премахването на извънредни ситуации. Различните хора могат да понасят дължината по различни начини.­телесно събуждане и лишаване през нощта­сънят може да доведе някои от тях до дългосрочни разстройства на целия цикъл сън-събуждане, което отрицателно­въз основа на психо-емоционално състояние.

Билет номер 2


  1. Федерален закон "За спешните служби и статута на спасителите". Понятията „Спешна спасителна служба“, „Аварийно-спасителна формация“, „Спасител“.

2. Аварийно-спасително звено е независима или част от аварийно-спасителната служба, структура, предназначена за извършване на аварийно-спасителни операции, в основата на която са спасителни единици, оборудвани със специално оборудване, оборудване, съоръжения, инструменти и материали.

3. Спасител е гражданин, обучен и сертифициран за извършване на аварийно-спасителни операции.


  1. Методи и техники за първа помощ при кървене.

Видове и признаци на кървене

Кървенето и загубата на кръв са страхотни усложнения от травма или нараняване, които изискват незабавна намеса от страна на другите, независимо кои са по образование. Най-реалната заплаха за живота е артериалното кървене или масивното кървене от големи венозни стволове.


  • На открито.

  • Интерстициална.

  • Вътрешен (отворен в кухина, комуникираща с външната среда, и затворен в затворена кухина).

Признаци на продължаващо кървене:


  • нарастваща слабост;

  • появата на сънливост;

  • жажда;

  • виене на свят;

  • влошаване на зрението под формата на мигащи "мухи", воал пред очите;

  • оплаквания от студ дори при топло време;

  • гадене;

  • бледност на кожата;

  • цианоза на лигавиците и устните;

  • припадък или объркване;

  • повишен пулс, намалено кръвно налягане;

  • развитие на задух.

Тези страховити симптоми показват развитието на хеморагичен шок на фона на загуба на кръв.

Тежестта на шока зависи от количеството загуба на кръв. Количеството загуба на кръв може да се определи от индекса на Алговер-Грубер. Това е съотношението на сърдечната честота към систолното кръвно налягане.