Библиотеки за отваряне на кафенета

Московските власти обмислят възможността за създаване на верига кафенета в библиотеките. Както беше казано на "Известия" заместник и.д. Александър Иванов, ръководител на отдела за търговия и услуги, съответните предложения се съдържат в разработения от отдела проект на концепция за развитие на общественото хранене. След като идеята бъде обсъдена с библиотекари и ресторантьори, ще бъдат избрани подходящи места за „книжни закуски“. Експертите смятат, че подобна стъпка може не само да намали недостига на места в заведенията за обществено хранене, но и да привлече допълнителни читатели в библиотеките.

Според проекта на концепцията до 2016 г. градът трябва да въведе поне 5 хиляди допълнителни места в заведенията за хранене в театрите, музеите, изложбените центрове, спортните съоръжения и библиотеките. По думите на Иванов сега в столицата има 440 библиотеки, но във всички няма да се отворят кафенета.

- Идеята първо трябва да получи подкрепата на професионалната общност - каза той.

За възможен пример за организиране на кафене, според Иванов, можете да вземете книжарница "Москва" на Vozdvizhenka.

- Това не е кетъринг в буквалния смисъл на думата, а успешна комбинация от различни функционални области на едно място, - добави служителят.

Както отбелязват представители на библиотечната общност, кафенета и кафенета могат да се отварят директно в структурата на библиотеките или чрез наем от трети страни. Освен това местата за хранене могат да бъдат разположени в една и съща стая с рафтове за книги или в отделна стая.

Началник на библиотека № 193 на име. А.А. Ахматова, където от няколко години работи мини-кафе, Олга Орлова каза, че посетителите се обслужват от самия персонал на библиотеката, които пекат кифлички и варят кафе в капсулна машина. Кафенето се намира в отделна стая, където можете също да влезете в интернет чрез Wi-Fi, да четете вестници, списания или да гледате телевизия.

Според управителя асортиментът от кафенета в библиотеките трябва да бъде ограничен до сладкиши, шоколади, ядки и закуски.

- Не се стремим да гарантираме, че библиотеката се възприема като кафене, но работим за читателите - каза тя.

Орлова добави, че служителите, отговарящи за храната, трябва да имат медицинско досие, трябва да преминават и редовни медицински прегледи.

- Освен всичко друго, библиотеката трябва да установи контакти с доставчици на продукти за кафенето, а за ръководителя на библиотеката това е допълнителна тежест, на която не всеки ще се съгласи, - обясни тя.

Директор на библиотеката-читалня им. I.S. Тургенев, в която работи кафенето ExLibris, Татяна Коробкина отбеляза, че кафенето може да се превърне в допълнителен източник на доходи за институцията. Менюто на кафенето включва не само леки закуски и безалкохолни напитки, но и пълни топли ястия и нискоалкохолни напитки. Коробкина добави, че „кафенето не е получило алкохолен лиценз, така че доходите значително отстъпват на другите заведения за обществено хранене“. Повечето от хората, които идват да ядат, каза тя, не са посетители на библиотеката, а „хора от улицата: служители в офиса, влюбени двойки или малки компании“.

Игор Бухаров, президент на Федерацията на ресторантьорите и хотелиерите, нарече идеята обещаваща, при условие че има достатъчно място в библиотеката. Според него младите хора са по-ентусиазирани от възможността да се хранят на необичайни места от поколението на родителите си.

Член на Съвета на Гилдията на маркетолозите Никълъс Коро смята, че когато се организират кафенета в библиотеките, е необходимо да се разработи система за насърчаване на читателите.

- Това е най-широкото поле за маркетингови ходове на игри. Например на читателя може да се гарантира отстъпка от менюто при представяне на абонамента - каза той.

Според Никита Масленников, съветник на Института за съвременно развитие, много помещения може да се нуждаят от модернизация: преустройство на помещенията, увеличаване на капацитета на вентилационните системи, инсталиране на специално оборудване за готвене. В този случай библиотеките без държавна подкрепа ще се сблъскат с проблема с липсата на средства.

- Ако разгледаме възможността за отдаване под наем на помещения, то от гледна точка на търговската ефективност този проект не представлява особен интерес за инвеститорите. Проходимостта в библиотеките е малка, следователно предприятието ще работи на загуба, добави експертът.

Директорът на консултантската компания Restcon Елена Перепелица се съмнява в необходимостта от свързване на библиотеки и кафенета.

- Според мен по-голямата част от регионалните библиотеки заемат толкова неблагоприятно място, че не е препоръчително да се създават кафенета в тях: това просто няма да се изплати. Ако приемем, че само неговите посетители ще бъдат бъдещите клиенти на кафенето, тогава нищо не им пречи да се хранят у дома, преди да отидат в библиотеката, каза тя.