Бетолепсия

Бетолепсията (гръцки betto кашлица + схващане на лепсис, атака) е нарушение на съзнанието, понякога в комбинация с припадъци, развиващо се в разгара на пристъп на кашлица. Те се основават на нарушения в кръвоснабдяването на мозъка, причинени от повишено вътрегрудно налягане и хипервентилация. Най-често Б. се наблюдава при пациенти с белодробно сърце и венозно множество кръвоносни съдове. Респираторно-мозъчните епилептични припадъци са описани при пациенти с магарешка кашлица, бронхиална астма, а също и с невралгия на горния ларингеален нерв. В патогенезата на Б., наред с острата венозна конгестия, водеща роля играят патологичните импулси от рефлексогенните зони на дихателните пътища, горния ларингеален нерв, рецепторите на каротидния синус, аортата, югуларните вени и венозните синуси на мозъка, който нарушава вегетативната активност, води до възбуждане на центъра на блуждаещия нерв и брадикардия, до развитието на синдрома на Morgagni-Adams-Stokes.
Клиничните прояви на Б. се различават по тежест при различните пациенти, а понякога и при един пациент по различно време.

Вариантите са от краткотрайно съзнание в здрач по време на кашлица до дълбока загуба на съзнание в комбинация с конвулсии и инконтиненция на урина и изпражнения. Обикновено пациентът, по време на кашлица, изведнъж губи съзнание и пада, но скоро идва на себе си. Понякога се наблюдават епилептиформни гърчове, които могат да бъдат ограничени до която и да е част от тялото. Най-често припадъкът завършва бързо без периода на психично разстройство, присъщо на епилепсията.

Курсът и резултатът на Б. основно зависят от общото соматично състояние на пациента. При пациенти с хронична недостатъчност на мозъчното кръвообращение поради атеросклероза, хипертония, атаката на Б. може да доведе до структурно увреждане на мозъка с трайни последици.
Лечението е насочено към основното заболяване. Атаката на Б. обикновено преминава без терапевтична намеса след няколко секунди или минути.
Когато за първи път се диагностицира бетолепсия, пациентът трябва да бъде хоспитализиран за преглед. За да се предотврати Б. при пациент с хронична бронхопулмонална болест, се предписват антитусивни лекарства и средства, които подобряват проходимостта на бронхите. Ако по време на пристъп се регистрира брадикардия, е посочено назначаването на атропин. Пациентите с Б. трябва да бъдат наблюдавани както от терапевт, така и от невропатолог.

Библиография: Боголепов Н.К. Клинични лекции по невропатология, стр. 387, М., 1971; Холоденко М.И. Нарушения на венозната циркулация в мозъка, М., 1963, библиогр.